Великолепна е нашата Литература! А вие нискочели зяпайте турски сериали!

Благодаря!❤

Прекрасни Разкази!

Благодаря много ми помагате

браво

Прекрасно видео!!!!

Благодаря ви много вие ми спасихте живота!

Благодаря ви

Малко забива четенето

Благодаря ви много!

БЛАГОДАРЯ

Благодаря

Много благодаря! ❤️‍🔥

Много яка профилна

Супер е благодаря

Четенето е....

Тва е лъжа

Не не е така

18:32

D te e**

Супер е

ПРЕхваления от БКП Смирненски...

Много тежък диалект 😢

Супер е!

Благодаря , че го казвахте на глас , че майка ми ще ме прибие , защото поне 3 седнмици ме мързеше да я чета, благодаря Ви , защото трябва така или иначе да и го разказвам , това е много бързо четене , но ще се опитам да се вслушвам какво говорите!❤

Много тъпи неща качваш

Благодаря ❤❤!!

Иван Вазов Възпоминания от Батак(разказ от едно дете) От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак? Хе, там зад горите… много е далече, Нямам татко, майка: ази съм сирак, И треперя малко, зима дойде вече. Ти Батак не си чул, а аз съм оттам: Помня го клането и страшното време. Бяхме девет братя, а останах сам. Ако ти разкажа, страх ще те съземе. Като ги изклаха, чичо, аз видях… С топор ги сечеха, ей тъй… на дръвника; А пък ази плачех, па ме беше страх. Само бачо Пеню с голям глас извика… И издъхна бачо… А един хайдук Баба ми закла я под вехтата стряха И кръвта потече из наший капчук… А ази бях малък и мен не заклаха. Татко ми излезе из къщи тогаз С брадвата в ръцете и нещо продума… Но те бяха много: пушнаха завчас И той падна възнак, уби го куршума. А мама изскочи, откъде; не знам, И над татка фана да вика, да плаче… Но нея скълцаха с един нож голям, Затова съм, чичо, аз сега сираче. А бе много страшно там да бъдеш ти. Не знам що не щяха и мен да заколат: Но плевнята пламна и взе да пращи, И страшно мучеха кравата и волът. Тогава побягнах плачешком навън. Но после, когато страшното замина - Казаха, че в оня големи огън Изгорял и вуйчо, и дядо, и стрина. И черквата наша, чичо, изгоря, И школото пламна, и девойки двесте Станаха на въглен - някой ги запря… Та и много още дяца и невести А кака и леля, и други жени Мъчиха ги два дни, та па ги затриха. Още слушам, чичо, как пискат они! И детенца много на маждрак набиха. Всичкий свят затриха! Как не бе ги грях? Само дядо Ангел оживя, сюрмаха. Той пари с котела сбираше за тях; Но поп Трендафила с гвоздеи коваха! И уж беше страшно, пък не бе ме страх, Аз треперех само, но не плачех веки. Мен и други дяца отведоха с тях И гъжви съдрани увиха на всеки. Във помашко село, не знам кое бе, Мене ме запряха нейде под земята. Аз из дупка гледах синьото небе И всеки ден плачех за мама, за тата. По-добре умирвах, но не ставах турка! Като ни пуснаха, пак в Батак живях… Подир две години посрещнахме Гурка! Тогаз лошо време и за тях наста: Клахме ги и ние, както те ни клаха; Но нашето село, чичо, запустя, И татко, и мама веки не станаха. Ти, чичо, не си чул заради Батак? А аз съм оттамо… много е далече… Два дни тук гладувам, щото съм сирак, И треперя малко: зима дойде вече. Пловдив, 1881

nogo e dbra

Благодаря

Maturkata eazcukva momcheta

БЛАГОДАРЯ!❤🌹❤🌹❤🌹

Моите почитения, за вашия целесъобразен труд! Не само слепите ще прогледнат, но и глухите ще чуят!

Посредствен прочит.

Кой те излъга, че можеш да декламираш ма

Аз не живея, аз горя!!!

Очень нравиться 2:14

Ма той е роден в Сопот

Стройна се Калина вие над брегът усамотени, кичест Явор клони сплита в нейни вейчици зелени. Уморен, под тях на сянка аз отбих се да почина, и така ми тайната си повери сама Калина - с шепота на плахи листи, шепот сладък и тъжовен: „Някога си бях девойка аз на тоя свят лъжовен. Грееше ме драголюбно ясно слънце от небето, ах, но друго слънце мене вече грееше в сърцето! И не грееше туй слънце от високо, от далеко - грееше ме, гледаше ме от съседски двор напреко. Гледаше ме сутрин, вечер Иво там от бели двори и тъжовна аз го слушах, той да пее и говори: „Първо либе, първа севдо, не копней, недей се вайка, че каил за нас не стават моя татко, твойта майка. Верни думи, верна обич, има ли за тях развала? За сърцата що се любят и смъртта не е раздяла.“ Думите му бяха сладки - бяха мъките горчиви - писано било та ние да се не сбереме живи… Привечер веднъж се връщах с бели менци от чешмата и навалица заварих да се трупа от махлата, тъкмо пред високи порти, там на Ивовите двори, - „Клетника - дочух между им да се шушне и говори: - право се убол в сърцето - ножчето му още тамо!“ Аз изтръпнах и изпуснах бели медници от рамо. През навалицата виком полетях и се промъкнах, видях Ива, видях кърви… и не сетих как измъкнах остро ножче из сърце му и в сърцето си забих го, върху Ива мъртва паднах и в прегръдки си обвих го… Нек’ сега ни се нарадват, мене майка, нему татко: мъртви ние пак се любим и смъртта за нас е сладка! Не в черковний двор зариха на любовта двете жъртви - тамо ровят само тия, дето истински са мъртви - а погребаха ни тука, на брегът край таз долина… Той израстна кичест Явор, а до него аз Калина; - той ме е прегърнал с клони, аз съм в него вейки свряла, За сърцата що се любят и смъртта не е раздяла…“ Дълго аз стоях и слушах, там под сянката унесен, и това що чух, изпях го в тази моя тъжна песен.

Голям актьор. Но какво не му харесвало през Социализма, че към края на 80 те е почнал да се занимава с глупости. А синът му е един дърдорко.

Приказка та е много хубава и прекрасна и вълшебна Приказка

Мерси

Тази част (епизод) все едно описва днешното положение на политиката в България.

Благодарим Ви!

Благодарим Ви!

Благодарим Ви!

Благодарим Ви!

Благодаря Ви!

Благодаря Ви!