Голям талант в музиката и не толкова в политиката.

😭😭😭😭😭ДЪЛБОК ПОКЛОН КИРИЛ МАРИЧКОВ БЕШЕ МОЯТ РОК ЛЕГЕНДАРЕН ИЗПЪЛНИТЕЛ ЗА МЕНЕ ПОЧИВАЙ В МИР СКЪПИ ПРИЯТЕЛЮ ТАМ СИ БЕЗОПАСНОСТ НА ДОБРО МЯСТО СКЪСАХ ДА РЕВА НА ЗА ТЕБЕ ЧЕ НИ ИЗОСТАВИ НЕ НЕ БИВАШЕ ДА СТАВА ТАКИВА РАБОТИ ТИ СИ СЪЩИНСКИ АНГЕЛ 👼🏻👼🏻👼🏻👼🏻👼🏻 Г-Н МАРИЧКОВ😭😭😭😭😭

КЛЕПТОМАНИЯ. КРИЙМ.

Алчност и глупост владеят света!Прав е!Бих добавил и завистта...😢😢😢

Поклон!❤❤❤

Корчо е страхотен музикант и човек с главно Ч!Поклон!❤❤❤

💙🌸

Рок, Рок - Динозавър. Най великият.

Почивай в мир Маестро.

Светла памет и дълбок поклон за един от най-великите българи!

великите БТР за винаги❤

/ Далече / Там в далечния простор, отправил своя жаден взор, ти чакаш неизбежността. Градиш решетки от звезди, от илюзии и от мечти - спасение от лудостта. И сякаш във старинен дом самотен орхидеен гном захлопва пътната врата. Изпиваш в сетния бокал една нестихваща печал и те изпълва самота. Припев: Няма в тази безнадеждност топлина, любов и нежност. Няма обич, слънце и цветя. Само мислите сурови ти тежат като окови и пронизват безутешно паметта. А всичко тръгна от салон с дъх на стар одеколон. Тя го гледаше без свян. Зад цигарения дим, жаден и неутолим, той потръпна поласкан. И сякаш танцът пожелан беше като сбъднат блян в този страстен океан. Неусетно замечтан влезе в нейния капан като в сладостен роман. Но защо тя не поглежда с топлина, любов и нежност и нима тъй бързо всичко отлетя? Щом като страстта отмина сякаш слънцето изстина и до болка го прониза пустота. И днес в далечния простор, отправил своя жаден взор ти чакаш неизвестността. Градиш решетки от звезди, от илюзии и от мечти - надежда в неизбежността. Можете да последвате фейсбук страницата "С текстовете на Щурците и Кирил Маричков", която създадох: facebook.com/share/17uJ3ndR7t/ 🙂

/ Безкрайна гара / Пътува още влакът на мечтата, но ти мълчиш като затворен в клетка, а в слепоочията колелата прескачат като в руската рулетка. От огледалото те гледат във очите приятели, погълнати в хазарта. За твойто място и във влакът на мечтите играят със открити кредит карти. Живея на една безкрайна гара, не знам изпращам ли, или посрещам, изпускам своя влак, но си повтарям, че някъде ме чака още нещо, че някъде ме чака още нещо. Във този свят на лъскави простаци за истините вече място няма. Най - лесно ще излъжеш съвестта си измамници накажеш ли с измама. Живееш чужд живот като на халост, надеждите са станали метреси и питаш влаковото огледало: "- Къде е другият?", а ти къде си? Живея на една безкрайна гара, не знам изпращам ли, или посрещам, изпускам своя влак, но си повтарям, че някъде ме чака още нещо, че някъде ме чака още нещо. Последната любов ме чака още в една последна и безкрайна вечер и аз вървя през свойте дни и нощи докрай към нея, нереално вечна, към нея, нереално вечна. Живея на една безкрайна гара, живея на една безкрайна гара, умирам на една безкрайна гара, изгарям на една безкрайна гара. Живея на една безкрайна гара. Живея на една безкрайна гара! Можете да последвате фейсбук страницата "С текстовете на Щурците и Кирил Маричков", която създадох: facebook.com/share/17uJ3ndR7t/ 🙂

ПОКЛОН!!!!

Любовта винаги побеждава злото тя е вечност . Трудно е да си добър и лесно да си лош😊

❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤

/ Песен за Щурците / Макар суров да е за песни климата и в студ да зъзнат сивите врабци, ний пеем, пеем, ние пеем и през зимата, при все, че се наричаме Щурци, при все, че се наричаме Щурци. Известна е на всички тази басня, "Щурец и мравка" се нарича тя. Поуката от баснята е ясна, но таз поука вече остаря, но таз поука вече остаря. Ееееее... Ееееее... На тази приказка за баба Мравка и за щурецът, бедният щурец ний правиме, ние правиме една поправка: Певецът си е винаги певец, певецът си е винаги певец. Певецът си е винаги певец, певецът си е винаги певец. Щурецът си е винаги щурец, щурецът си е винаги щурец! Можете да последвате фейсбук страницата "С текстовете на Щурците и Кирил Маричков", която създадох: facebook.com/share/17uJ3ndR7t/ 🙂

❤❤❤

И ние ,никога няма да те забравим!!!!!

Светло препускане, Кириле! Светъл ти път, коннико ! Ще ни пееш от небето, докато дойдем пак при теб !

Един от шедьоврите на Кирил Маричков и Димитър Керелезов!

Не трябва да съжаляваме,че той си отиде от нас,защото ни остави съкровище от музика.Но сме длъжни да помолим Господ,да му прости прегрешенията,и да му отреди място в Царството Небесно.Нека душата му намери покой.

/ Зодия Щурец / Много неща вече видях. Срещи и раздели - колко преживях... Ден подир ден, час подир час - търсех да открия първото си аз. Много неща казват за мен. Бил съм неуморен. Бил към уморен. Млад и богат. Стар и чудат. Чувал съм какво ли не на този свят. Припев: Истини. Лъжи. Радост и сълзи. Всичко се събира. И всичко се дели. Но когато позвъни последният звънец, искам да си спомняте за мен - Зодия Щурец. (Зодия Щурец) Зодия Щурец. (Зодия Щурец) Зодия Щурец. (Зодия Щурец) Зодия Щурец. Много неща сам разпилях. Хвърлях ги по пътя, който извървях. Шепа трохи. Шепа мечти. Те са зад гърба ми - моите следи. Ден подир ден, час подир час, търся да открия първото си аз. Ден подир ден - кръстът тежи. Моят е да будя заспалите души... Припев: Сам се победих и себе си открих. Вече съм разбрал, че до сетния си миг, за заспалите души - аз ще съм звънец. Моята китара пак звъни - Зодия Щурец. (Зодия Щурец) Зодия Щурец. (Зодия Щурец) Зодия Щурец. (Зодия Щурец) Зодия Щурец. Можете да последвате фейсбук страницата "С текстовете на Щурците и Кирил Маричков", която създадох: facebook.com/share/17uJ3ndR7t/ 🙂

Песен , която просто те кара да я запееш... Малко хора могат това!

Да почива в мир Маричков.

Много приятно❤

Беше хубаво певец ще ми липсваш много🤍🕊️

Най-смислената БГ песен FOR EVER!

Велики и Великолепни!💞💞💞💞💞

Големите никога не се забравят. Поклон

Искате да свирите на мен? Държите се сякаш познавате всички дупчици на ума и сърцето ми. Искате да изтръгнете скрития звук на тайната ми, да ме просвирите от най-ниската до най-високата ми нота? Не! За какъвто щете инструмент ме смятайте - можете да ме разстроите, но не и да свирите на мен! О, в такава нощ минава само трамвай, като последна стража. Последен звън и друго няма. Сега и аз мога да ви кажа. Във спор със свойта млада памет един връстник на всяка младост, съвременен объркан Хамлет пресича сред нощта площада. О, все още крачи Хамлет в мрака, трепери от студа среднощен, по дънки и със тънко яке той чака своя знак все още. Сред булевардите се вглежда във непознатия прозорец. Там будна е една надежда, там някой днес ще му отвори. Къде момче, сега отиваш и наш`те сънища тревожиш? Дали все още Хамлет жив е - средновековно невъзможен?... О, в такава нощ минава само трамвай, като последна стража. Последен звън и друго няма. Какво не мога да ви кажа? Все още сам е Хамлет в мрака, трепери от студа среднощен, по дънки и със тънко яке, той чака своя знак все още. Дали все още Хамлет жив е? Дали все още се тревожи? Да бъде или да не бъде - средновековно невъзможен...

Шедьовър!!! Валди и Мишо Белчев - невероятна смес от интелект и чувство!!!

Това парче ми е най-неговото! Винаги, дори като дете, залепено за радио-точката, съм бил сигурен колко е искрен тук и верен на себе си! Великият Щурец е написал текста, музиката и всичко в този шедьовър...

Честит рожден ден!💙💥🌹🌱💎

👍🤘✌️👋🇧🇬

Как ги обичам тези пичове!!! Обичам ги!!!

❤😊❤❤😊❤😊❤😊❤😊😊❤😊❤❤😊😊❤😊❤😊❤😊❤❤😊😊❤❤😊😊❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤

Обожавам тази прекрасна песен!❤

Уникална песен !!!!!!

/ Стълбата / Безкрайна стълба от съдби и хора. По нея всеки тича без умора. (Тича) Затичваш се и ти по стъпалата, за да се включиш бързо във играта. (Тичай) Височина започваш да набираш ти, отваряш до сега заключени врати, догонваш, спъваш този с крак, изместваш онзи с лакти и с уста. Мениш приятелите като дрехи, с етажи мериш своите успехи. (Браво) Все още тичаш като луд нагоре, забравил хора, време и умора. Височина все още гониш лудо ти. Отвори толкова заключени врати, догони, спъна този с крак измести онзи с лакти и с уста. Раменете ти лежат. (Дълъг път) И спомените ти тежат. Нека спомените спят, аз вървя по този път. Напред, напред, напред, напред! Височина все-още гониш лудо ти, отваряш толкова заключени врати. Догонваш, спъваш някой с крак. Прегазваш друг и продължаваш пак! Мениш приятелите като дрехи. С етажи мериш своите успехи. По този бяг намираш пак утеха ти. И още тичаш като луд нагоре, забравил време и умора, да бъдеш пръв, че пак си втори ти! Раменете ти лежат. (Дълъг път) Спомените ти тежат. Нека спомените спят. Аз вървя по този път напред, напред, напред, напред... Дълъг път, дълъг път, а-ааа а-ааа а-ааа...! Аз вървя по този път напред, напред, напред...! Можете да последвате фейсбук страницата "С текстовете на Щурците и Кирил Маричков", която създадох: facebook.com/share/17uJ3ndR7t/ 🙂

Почивай в мир , благодарим ти за всичко хубаво,което ни даде............. безсмьртие.....това е което постигна..... благодарим....................

/ Малкият мъж / Ти си един смешен малък мъж. Всичко при теб малко е за нас - малко легло в малката ти стая, с малко колело бродиш из града. Всички деца с теб си играят. Ти си добър, тъжен, малък мъж. Да бе успял поне веднъж да станеш ти като другите. Bridge: Докога ще съм такъв? Аз последният съм пак. Но така не съм ли пръв малък мъж - голям хлапак?... Е-е-е-ей... Но днес е сам малкият прозорец, сякаш е ням малкият квартал. Няма го там малкият човек. Всички деца питат - Bridge: За добрия малък мъж. За последния хлапак. И разбрахме изведнъж, че големи сме все пак. Уо-о-о... "- Няма да плачеш. Той е заминал в една много малка страна, където всичко е малко, но много смешно. И когато се върне ще ти разкаже страшно весели истории. А дотогава трябва да слушаш, за да пораснеш и да станеш голям като мен, нали? Да ти разкажа ли една голя-а-ама приказка? Искаш ли!? - Да искам! Разкажи! - Добре, слушай сега! И така... Имало едно време..." Можете да последвате фейсбук страницата "С текстовете на Щурците и Кирил Маричков", която създадох: facebook.com/share/17uJ3ndR7t/ 🙂

/ Еньовден / Грее месечина още посред нощи, полунощи и под всяка дълга стряха първите петли пропяха: Ку-ку-кукуриго. Бай, бай, бабо, ле! Пее, плаче нощно пиле. (Бай, бай, бабо, ле) Търся аз омайно биле. (Бай, бай, бабо, ле) Бродницата дългокоса тази нощ да омагьосам. Ку-ку-кукуриго. Бай, бай, бабо, ле! Уроки са ме хванали! Месец по небето ходи, бродницата сред нива броди. Жито кити на косата и се къпе във росата. Бай, бай, бабо, ле! Уроки са ме хванали! Бай, бай, бабо, ле! Пукнали, та се треснали! Грее месечина още посред нощи, полунощи и под всяка дълга стряха вторите петли пропяха: Бай-бай, бай-бай, бабо, ле! Бай, бай, бабо, ле! Уроки са ме хванали! Бай, бай, бабо, ле! Като че ли трети петли пеят - нека онемеят! Бай, бай, бабо, ле! Уроки са ме хванали! И четвъртите пропяха там, под непозната стряха. Бай, бай, бабо, ле! Уроки са ме хванали! Бродницата дългокоса взе, че мен ме омагьоса. Бай, бай, бабо, ле! Сиви очи - куршумени! Бай, бай, бабо, ле! Черни очи - черешови! Бай, бай, бабо, ле! Лоши очи - таласъмени! Можете да последвате фейсбук страницата "С текстовете на Щурците и Кирил Маричков", която създадох: facebook.com/share/17uJ3ndR7t/ 🙂

/ От ден на ден / От ден на ден, по-трудно е да съм като преди: много искрен и усмихнат с теб. С тук-там бели коси, с поглед, който скита сам, насам-натам, без дом. Пътник без влак и без билет, странник без име и адрес, иначе казано човек. От ден на ден, по-трудно е със теб. Кога успя тъй далече да избягаш ти? С тук-там бели коси, с поглед, който скита сам, насам-натам, без дом. (Насам, натам) Пътник без влак и без билет, (И без билет) странник без име и адрес. (И без адрес) Иначе казано човек. В някой град и в някой час навярно ти като в приказките чакаш своя принц. Търсиш нещо тайнствено и по цели нощи не спиш. Само стъпки на случаен минувач връщат в стаята ти пак реалността. Спомняш си, че чакаш мен и разтваряш всички врати. С тук-там бели коси, с поглед, който скита сам, насам-натам, без дом. (Насам, натам) Пътник без влак и без билет, (И без билет) странник без име и адрес. (И без адрес) Иначе казано човек. Ти ли сбърка, аз ли сбърках, че сега двама с теб стоим със гръб към любовта? Казваме си: "Лека нощ!" Тръгваме в различни страни. Искам само да съм оня минувач, от шума, на който няма да заспиш. И навярно този път ще заключиш всички врати. Можете да последвате фейсбук страницата "С текстовете на Щурците и Кирил Маричков", която създадох: facebook.com/share/17uJ3ndR7t/ 🙂

/ Пред парадния вход / Неполучил за някакъв празник покана осени ме в момента идея: пред парадния вход този ден да застана, за да видя какво е без нея. И преминаха доста познати край мене, устремени с коли към банкета. А повдигнал яката под тихо ръмене, аз подложих се сам на анкета: Че без приеми можех, това беше ясно, но дали бих могъл без колата? Да, могъл бих. И също бих могъл прекрасно и без толкоз висока заплата. Без транзистора? Можех. Без вилата? Можех, можех също без третата стая. Как могъл бих без слава, се малко тревожех, но реших, че и туй ще изтрая. Но реших, че и туй ще изтрая! Без транзистора? Можех. Без вилата? Можех, можех също без третата стая. Как могъл бих без слава, се малко тревожех, но реших, че и туй ще изтрая. Но реших, че и туй ще изтрая! И така под дъжда аз си тръгнах обратно край вратарската фигура строга и вървях, и ми беше ужасно приятно, че без толкова работи мога. И вървях, и ми беше ужасно приятно, че без толкова работи мога. И вървях, и ми беше ужасно приятно, че без толкова работи мога. И вървях, и ми беше ужасно приятно, че без толкова работи мога. И вървях, и ми беше ужасно приятно, че без толкова работи мога. И вървях, и ми беше ужасно приятно, че без толкова работи мога. Можете да последвате фейсбук страницата "С текстовете на Щурците и Кирил Маричков", която създадох: facebook.com/share/17uJ3ndR7t/ 🙂

/ Очакване / Ти си най-щастливото момиче. Знам, че всички те обичат, може би дори и аз. В мрака, като паметник те чакам. Неподвижен и угрижен - паметник на любовта. Припев: Дали така е - всяка любов ни прави беззащитни и навярно също малко по-добри. Но все пак, нали и смешни дори ни прави тя по-добри. Ето, със цветя в ръката бавно някой друг се приближава - мой колега по тъга. Припев:... Може би ти също, момиче мое, утре ще се връщаш сама с тъгата. Може би ти утре ще срещнеш мен във мрака. Вярвай, вярвай, чакам те аз. Вярвай във мен само - ще те открия. Ето - вървят двама. Дали това сме ние? Зная, не сме ние, мечтата наша само сякаш в мене в миг оживя... На-на-на-на-на-а... Можете да последвате фейсбук страницата "С текстовете на Щурците и Кирил Маричков", която създадох: facebook.com/share/17uJ3ndR7t/ 🙂

/ Ти и аз / Често към теб гледах небрежно, в твоите очи нямаше много нежност. Може би с теб бяхме различни, много далеч, за нас като сън е всичко. Но си спомням: Малко тъжна и смешна беше тази любов, но във всяка минута и час (всяка минута и час). Ту небрежни, ту нежни, но такъв е животът се обичахме ти и аз. Само аз ти пея На-на-на-на, на-на-на-на На-на-на-на, на-на-на, ти и аз, на-на-на-на, на-на-на-на на-на-на-на, на-на-на, ти и аз. Колко странно, като полюси два се отблъсквахме с теб, но след миг нещо трепваше в нас. И отново и пак, не разбирахме как се докосвахме ти и аз. Ти и аз, ти и аз Ти и аз, ти и аз, о-о Искам да те срещна пак. Вярно, не бях ангел белоснежен, но пък и ти не бе добрата малка фея. Мисля си днес, мое момиче все пак със теб, ти и аз се обичахме. На-на-на-на, на-на-на, на-на На-на-на-на, на-на-на, на-на Все пак със теб, ти и аз се обичахме. На-на-на-на, на-на-на, на-на На-на-на-на, на-на-на, на-на Все пак със теб, ти и аз се обичахме. На-на-на-на, на-на-на, на-на На-на-на-на, на-на-на, на-на Може би с теб, ти и аз се обичахме. На-на-на-на, на-на-на, на-на На-на-на-на, на-на-на, на-на Все пак със теб, ти и аз се обичахме. Можете да последвате фейсбук страницата "С текстовете на Щурците и Кирил Маричков", която създадох: facebook.com/share/17uJ3ndR7t/ 🙂

/ Момче от групата / Едно ми казва твоят поглед нежен, а друго шепнат твоите устни тихо: "Без теб не мога, без тебе мога." Прилича всичко на игра. Разбирам, че си още малка, но малките разбраха даже "Без теб не мога, без теб не мога!" и хич не ми е до игра. Кой съм аз? Момче от групата с китара в ръка. Кой съм аз? Отгатни ти сама. Кой съм аз? Момче от групата, комуто с любов ще кажеш: "Да" Ще кажеш: "Да" Ще кажеш: "Да, да, да, да"! Започна всичко с поглед само, но ще завърши с вечна обич. Без теб не мога, без мен не можеш и този кръг света върти. Без теб не мога, без теб не мога и този кръг света върти. Кой съм аз? Момче от групата с китара в ръка. Кой съм аз? Отгатни ти сама. Кой съм аз? Момче от групата, комуто с любов ще кажеш: "Да"! Ще кажеш: "Да" Ще кажеш: "Да, да, да, да, да" Ще кажеш: "Да" Ще кажеш: "Да" Ще кажеш: "Да" Можете да последвате фейсбук страницата "С текстовете на Щурците и Кирил Маричков", която създадох: facebook.com/share/17uJ3ndR7t/ 🙂

/ Конникът / Кой препуска диво в нощта? Кой ли? Слял се с коня си в безумен устрем сякаш гони краят на света, свил до болка немите си устни. Чуй камшика тънко как свисти! Чуй го! И разсича с ярост тишината, Коннико, какво ли търсиш ти че летиш към края на Земята? Няма да се спре за миг едва. Няма към какво да се завръщаш, устремът е моята съдба, рискът е печалната ми същност. Хората в спокойни нощи спят, йе-е-еа в тихите си сънища завити. Мен ме гони лудият ми път през нощта нагоре към звездите. Хората, не бягам аз от тях. Зная, зная, просто вече нямам време. Нерви, думи, помисли и страх - аз от тях изплетох свойто стреме. И летя към моя хоризонт. И летя през кулите от пясък. Миналото си смених със кон. И за мене изборът е ясен. Аз препускам диво в нощта. Слял се с коня си в безумен устрем, сякаш гоня края на света, свил до болка немите си устни. Хората, не бягам аз от тях. Зная, зная, просто вече нямам време. Нерви, думи, помисли и страх - аз от тях изплетох свойто стреме И летя към моят хоризонт. И летя през кулите от пясък. Миналото си смених със кон. И за мене изборът е ясен. Кой препуска диво в нощта, йе-е-еа? Аз препускам диво в нощта Кой препуска диво в нощта, йе-е-еа? Аз препускам диво в нощта Кой препуска диво в нощта, йе-е-еа? Защо ли, защо ли препускам в нощта? Кой препуска диво в нощта, йе-е-еа? Хуу-хуу-хуу Можете да последвате фейсбук страницата "С текстовете на Щурците и Кирил Маричков", която създадох: facebook.com/share/17uJ3ndR7t/ 🙂

/ Хамлет / Искате да свирите на мен? Държите се сякаш познавате всички дупчици на ума и сърцето ми. Искате да изтръгнете скрития звук на тайната ми, да ме просвирите от най-ниската до най-високата ми нота? Не! За какъвто щете инструмент ме смятайте - можете да ме разстроите, но не и да свирите на мен! О, в такава нощ минава само трамвай, като последна стража. Последен звън и друго няма. Сега аз мога да ви кажа. Във спор със свойта млада памет един връстник на всяка младост, съвременен объркан Хамлет пресича сред нощта, сред нощта площада. О, все още крачи Хамлет в мрака, трепери от студа среднощен, по дънки и със тънко яке той чака своя знак все още. Сред булевардите се вглежда във непознатия прозорец. Там будна е една надежда, там някой днес ще му отвори. Къде момче, сега отиваш и наш`те сънища тревожиш? Дали все още Хамлет жив е - средновековно невъзможен?... О, в такава нощ минава само трамвай, като последна стража. Последен звън и друго няма. Какво не мога да ви кажа? Все още сам е Хамлет в мрака, трепери от студа среднощен, по дънки и със тънко яке, той чака своя знак все още. Дали все още Хамлет жив е? Дали все още се тревожи? Да бъде или да не бъде - средновековно невъзможен... Можете да последвате фейсбук страницата "С текстовете на Щурците и Кирил Маричков", която създадох: facebook.com/share/17uJ3ndR7t/ 🙂