Велик Българин 😢😢

Ако някой има песента как Георги сиромах опича за Гергьовден сина си Андрейчо.. как го намират в пещта с аннгел, бели дрехи и да чете книга. По добра от заблеяло ми е агънце.. Аврамова жертва..

Супер певец, показва с песните си тежкото положение в което е живял нашия народ. Предлагам да се направи албум от песните му и да се пусне в народното събрание за да покаже какво е приживял народа ни и до кога ще се живее така

Хубава песен

Св

Св

Красотата на старите песни няма равна на себе си...

Ruriru

2023

Господ да го прости бати Иван нека наследството му да пребъде вовеки веков

Красиво испалнения от душа испалнява тази трагічна история която ште остане до век и веков но щте бъде добре такива песни да пиши те текста на испалнението за да могат младите любители да научат. Преписани песни няма точно произнасяне на думите. Благодарим. Лека му пръст на този испалнител. Певец народен.

Сълзи текат...няма спиране. Бай Иван много силен. Много здраве на всички българи от бесарабско Калчево!!!

😭😭😭😭💔💔

“Малката Милка” - *първа част* , изп. Иван Паунов, Направих редакция от източника на текста: www.bulgarian-folklore.com/print.php?type=F&thread=56 Песен са пейе, нарежда, за двама братя рожделни, Петър и Георги. Двамата от малки сираци останаха, без баща, холам, със майка. Тяхната милата майка цялата младост си почерни, при повторен баща не ги заведе, защото повтор(е)ният не е като същия. Нали ги майка отгледа, примерни момци станаха, примерни момци из селото, само са ги всеуважавали. Нали ги майка заглави, заглави, та ги зажени, сирашки сватби им повдигна. Цяло е село пуканила, цяло село я уважили, цяло село сирашки сватби пусетили. Много са братя спогаждаха, пет-шест години заедно живяха. Една вечер тяхната майка, заплака майка, и каза: "Слушайте ма, чеда, да кажа: - Аз искам, докат съм здрава и жива, докато ми гледат очите, бащин двор на две да разделим, комшия(и), майка, да ва направя, на сърце да ми улекне. - Ще вземем жребий да хвърлиме, кой при майка, мене, ще остане, кой на ново място нова къща ще строи." Нали са братя послушни, милата майка не можат да откажат. Взимаха жребия, хвърлиха, на по-малкия брата, бе Георги. На Георги са, холам, паднало, на ново място нова къща да строи, Започна къща масив… Започна къща масивна... Точно основите изкара, жена му са болна поболя от такваз болест неизлечима. Георги си къщата догради, жена му са с душа раздели. Остана Георги удовец, удовец Георги хубавец, със едно малко момиченце - таз Милка, на три години. Денем Георги по къра ходеше, вечер се късно завръщаше; детето ли по улиците да търси или вечера да прави? На него му много дотегна, при мила майка и брат си отиде и на майка и брата продума: "Я давайте, майко и бате, акъл, какво да сторя, дали да са, мамо, оженя, повторна жена да взема, детето да ми отгледа? Денем по къра ходя, вечер са късно завръщам, дете ли по улици да търся или вечеря да правя?" Чак тогаз брат му продума: "Ти помниш, братко, ти знайш, и ние малки сираци останахме. Нашата, милата майка цялата младост в огъня хвърли, при повторен баща не на заведе. Ще почакаш някоя друга година, поне Милка дес'тина годишна да стане, а па ние, колкото можем, със майка ще ти помагаме." Нали са Георги съгласи, три-чет'ри години удовец походи. Нали е Георги позачул във близно село Елина, таз Нада булка хубава?... Решава без майка и брат си да попита... Отива да я поиска. Нали бяха прочути в околните села като мирни, скромни момчета - веднага са Нада съгласи. Георги на Нада продума: "Слушай ма, Наде, да кажа - добре се, Наде съгласи, но имаш ли хабер, или не, че имам малко момиченце, на около седем-осем години; да не би детето причина да стане, да не можем двамата да живеем?" Нада на Георги отговаря: "Толкова, Георги, по-хубаво, какво ще ми пречи детето." Решиха, двама са прибраха. Най-напред добре живяха... Минаха, не минаха пет-шест месеца. Проклета излезна таз Нада: нали детето почна да тормози, нали детето намрази. Една сутрин Георги ранко на къра отиде, детето в леглото остави, Нада за косички го хванала, за косички - с глава в стена удряла. Едва се детето отскубна, побърза, косички съб(е)ра. Цял ден е по път ходела, плакала. Чака вечерта баща хи, от къра да се върне. Пред колата са Милка запряла, вдигна ръчички нагоре и на баща си думаше: "Слушай ма, татко, да кажа: досега, тате, съм крила, но повече, татко, не мога... Само едно ще ти са моля: денем на къра, кат ходиш, и мене с тебе да забираш, при майка да ни ма оставяш, Че майка ма много тормози - ето, косичките, дето ми измъкна. Я ми побарай главата, цяла е на джомби сторена." Георги детето прегърна и го на колата качи. Нищичко Георги не каза. Чака вечерта да са навечерят, чака и малката Милка да заспа. Чак тогаз на Нада продума: "Помниш ли си, Наде, думите, какви ми думи обещаваше, какво ти толкова детето дотегна, от малка сираче остана, майка си детето не помни!" Проклета да е таз Нада! Изкрещя Нада, извика: "Това, твойто мръсното дете с махленски деца са бий, кабаята върху мене да хвърля. Я слушай какво ще ти кажа: ний сме млади и зелени, други деца ще си имаме, ако искаш с мене да живееш, ще трябва Милка да махниш, да махниш, да я погубиш! А пък, ако детето много ти е мило, багажа ще си събера, за село ще си замина." Наистина, че на Георги детето му беше мило, но и Нада беше много обикнал и без Нада не можеше. Три-четири дена по къра ходи... Нада почна ядене да не му събира, почна да не го пере. Една вечер късничко чака детето, та заспа и си на Нада продума: "Решавам, Наде, решавам, утре на нивата ще ида, нивата е близо край гората. На обед детето ще изпратиш, ядене да ми донесе, ядене да ми донесе. Ще гледам, Наде, ще струвам, ще гледам да я заколя, в бразната да я заровя. Кога на брата попита, хитро ще го излъжем, че сме я някъде ма дали, на някое бездетно семейство." Нада са много зарадва. Сутринта ранко станала, детето от сън събудила. Зимала, та го вресала, двете му страни панделки сложила, ядене в кошница прибрала, отдолу писъмце написала: "Каквот си, Георги, обещал, ако го, Георги, не извършиш, в къщи да се не връщаш." Взимала, детето за ръчичка хванала, отвънка силно го извела, та му пътища показала. Заби детето в черни угари. Кога стигна в росни ливади, нали беше дете-момиченце, отби са кърски цветя набера. Букет на татко си носеше, отдалеч на баща си викаше: "Я, ела, татко, я, ела, сладко обед да обядваме. Няма я днеска мащехата-майка, на мене, татко, да се кара, на тебе тежко да ти става." Продължава към втора част.

“Малката Милка” - *втора част* , изп. Иван Паунов, Направих редакция от източника на текста: www.bulgarian-folklore.com/print.php?type=F&thread=56 Взимала, детето за ръчичка хванала, отвънка силно го извела, та му пътища показала. Заби детето в черни угари. Кога стигна в росни ливади, нали беше дете момиченце, отби са кърски цветя набера. Букет на татко си носеше, отдалеч на баща си викаше: "Я, ела, татко, я, ела, сладко обед да обядваме. Няма я днеска мащехата-майка, на мене, татко, да се кара, на тебе тежко да ти става." Георги детето, кат видя, като че ли го три годишна треска затресе. Напусна Георги добитъка, отиде замислен, кахърен под крушата. Дитьето стана, грижливо яденето развърза, от двете го страни с цветя накичи, от двете го страни целуна и на бащи си продума: "Аз знам, татко, че ти е мъчно, но още някоя друга година и ази ще порасна. Ще почна на майка да помагам, белким майка не ма измъчва, белким майка нье мъ тормози." Георги на Милка продума: "На мене ми е чедо мъчно, бяхме под тая круша с твойта майчица. Тя ти тука песнички пееше и та люлееше." Взимаха, та са наобядваха. Легна Милка, кротко заспала. Георги яденето прибирал, от долу писъмцето намери, дет му беше Нада писала: "Каквот'си, Георги, обещал, ако го, Георги, не извършиш, във вкъщи да са не връщаш." Три пъти до добитъка отиде, три пъти са назад повръща. Най-после Георги решава: клекна на дясно коляно, извади ножа от кръста, лекичко ѝ главичка повдигна. Но нали баща от сърце: ръцете му са разтрепераха, изтърва ножа от ръце. Сепна са Милка, погледна. Гледа, баща ѝ ножа изтърва. Георги га хитро излъга, че е на слънце излезла, рече на сянка да я премести, но детето ножа забеляза - сън ѝ не идваше. Чуди са Георги и маи, как в село ще са завърни, как Нада ще го посрещне. Най-после Георги намисли и си на Милка продума: "Ще хванеш ей тази пътека, ще излезеш на голяма поляна, там има кърски цветя всякакви, букет на майка ще набереш. Кога са времето надмрачи, ще мина да те забера, на майка букет да заберем, белким майка не та тормози." Заби дитето в гората… А Георги какво направи: веднага добитъка запрегна, веднага за село потегли, Нада самичък, кат го видяла, много са Нада зарадвала, Георги любезно вкъщи посрещна и са на Георги продума: "За детето кахър да не береш, ние сме млади и зелени, други деца ще си имаме." Полегна Георги снисена възглавница, все акъла му беше в детето. Детето из гората забило. Девет-десет часа през ноща станало, чака баща ѝ от някъде да се обади. Почна детето да плачи - гората ехо даваше. Наблизо овчари имаше. Отида'а овчари, овчарски кучета я зала'ха, на черна земя я свалиха. Отидаа овчари я питат, ко търси туй време в гората. Милка на овчари продума: "Казвам се Милка Георгиева, родом съм от селото Мъглиш. Татко из гората ма загуби. Само едно чичковци ще ви са моля: на края на селото ма заведете, аз наш'та къща си зная." Взимаха овчари, накрай село (я) заведаха. Не отиде Милка във тях си, на чичови си порти отиде, на чичови си порти почука. Излезна чичо ѝ Петър, прегърна малката Милка и си на Милка продума: "Пак ли та, чедо, биха, пак ли та изгониха?" Милка на чичо си отговаря: "Хайде, вкъщи да влезнем, всичко, чичко, ще ти разправя." Кога във вкъщи влезнаха, Милка на чичо си разправя, как на обед баща ѝ ножа изтървал, как я в гората оставил. Слезна Петър, зимал острата брадва, забира малката Милка и на детето продума: "Ще идиш на прозореца да чукнеш. Аз ей тука ще са закрия, ако нещо опасност са видиш, само ще гледаш да ми извикаш." Отиде детето на прозореца, погледна - баща ѝ на леглото лежеше, повторната майка нещо плетеше. Лекичко на прозореца чукнала, Нада Милка, като видяла, изхвърли кълбо от ръце и си на Георги продума: "Замалко навънка ще излезна. Ще се върна да си легниме, и утре има ден за работа." Лекичко навънка излазя, спуща са, Милка улавя, долу във избата га сурна. Нали детето извика и Петър са пусна в избата. Кога Петър в изба отиде, гледа, Нада - Милка за гуша държеше, ножа под престилката вадеше. Целият се Петър разтрепери, замахна Петър с брадвата, Нада в глава удари, на черна земя я свали. Повтори Петър с острото, та и главата отряза. Побърза, отиде при брат си. Вдигна брадва нагоре и на брат си продума: "Какво щеше днеска да направиш!? Къде остави дитето!?" Малката Милка пристигна, са въз баща си хвърлила: - Стой, чичко, стой, какво правиш! И татко, ако погубиш, мене на кого оставяш. Изхвърли Петър брадвата, забира малката Милка, отиде на властта са предаде, народен съд ги съди. Народен съд ги съдиха: Петър - три месе' условно, Георги - петнайсет години. Георги пред съда заяви: "Нека всичко това на песен да стане, пред много хора да се пее, да слушат млади и стари. Кога има между мъж и жена-повтория, децата не са виновни. Речник на народния говор холам - (тур.) ulan - бе момче, бе човек, хайде. Използва се и като обръщение. От него - хайде, стига - холан. кабает, кабаят - вина изтърва - изпусна кахър (тур.) - тревога, грижа снисена - ниска, снишена сурна - повличам, помъквам, потътрям повтория, повторка, повторница - жена от втори брак

Тъжна песен

Светла му памет на самородния талант. Да не се заблуждавате обаче, че е бил единствен! Чисто и просто е оцелял най-дълго измежду своите колеги, в условията на дивата съвременна конкуренция на новата чалга и вечните негърски музикални течения... Децата ни не слушат музиката на родителите си. Още по-далече стоят от музиката на дедо си и баба си. Слушат и копират некви гърли от Африка на английски, френски и немски. ... Още преди 200 години има създаден роман за едни тогавашни хора: Герой на нашето време... Както на нашето младо времеа и все още е Герой бай Иван Паунов. Обаче след него... В днешно време, изпъкват на новите хора само едни лъскави опаковки, изпъкват хора, които нямат какво да предложат...Дори наследниците на бай Иван са такава опаковка, без съдържанието на своя велик дядо... Бяхме 9 милиона, днес сме 6. След време, когато пясъците на Сахара залеят Африка, познайте кои ще дойдат по българските земи? Чернокожите афро-българи ще пеят африкански песни. А внуците ни в Европа и Сащ също няма да пеят на български.

Истина. Та. Набг

Най добрия когото познавам като един български Универсален певец винаги щего помним дори на сън щото той не само е певец но.й.като поет на българския народ Амин

Направо ме разплакваш като за моя живот

Евала за такива песни. Изключително е

ТЪЖНА ПЕСЕН НАПРАВО МЕ РАЗПЛАКА

??????!!!!!!

Много много тежка и смислена песен

😭😭😭😭😭😭😭😭😭😭😥😥😥

ВЕЛИКА ПЕДЕН ОТ НЕВЕРОЯТЕН ПЕВЕЦ САМО ДА КАЖА НА ЖЕНА ДОВЕРИЕ НИКОГА ДА НЯМАШ

In my bed

Velikolepno!

СТРАХОТНА МЕЧКАРСКА МУЗИКА 🎶 🎶 🎶 🎶 😎🎶🎶🎶🎶🎶🎶🎶🥃🥃🥃🥃🥃🥃🇧🇬🇧🇬🇧🇬🇧🇬🇧🇬🇧🇬🇧🇬🇧🇬🇩🇪

А ей момиче хаха ще прецакваш а хаха мамка ти, кво си мислиш? че си по-добра или по-зла, дръж малко ся тия рими.... Заедно със тебе бяхме даже неразделни, но хората менят се дори и да са верни ти излезе кучка като всики други, прецака си сама нещата с думите си груби. Е, така и мила моя щом парите гониш, сега се смея докато сълзите рониш. Курва казваше била съм с балъците се влача, но виждаш ми се, че единствено пред тебе крача. Така е мила като тебе други има с камари но обърка ти човека, здраво се опари била ми кучка руса сред хората прочута еми ще ти кажа: "Да го духаш кучко надута" Да била си ти тази която наранява /пак остана сама това което пея е реалността/ Да била си ти тази която предава /пак остана сама това което пея е реалността/ Ей Пипи, късам твоето чорапче с тези рими, дръж ги здраво радвам се че се обиди, целта една единствена е да те заболи заради нещата който правиш, знаеш ква си ти... Отдоло износена си вече и търсиш още, много добре знам какво си мислиш нощем, хората твой предаде сега търсиш извинение, ти си тази за която казвам моето мнение. Задръж усмивката на лицето си изкуствена, подхожда тино на света не си единствена, други като теб намирам ги в обявите малки... Песента поздрав е за всички кучки жалки. Да била си ти тази която наранява /пак остана сама това което пея е реалността/ Да била си ти тази която предава /пак остана сама това което пея е реалността/ Мислиш ли че ме засяга с кого се движиш, просто виждам как подметките им лижеш, чуствата мой с интриги предаде, кажи ми кой това право ти даде? Слушай сега колко много ме засегна, и аз като теб с обиди ще ти посегна, толкова ниско никога няма да падна - да стана като теб - малка кучка гадна Сега наред е на главата наведи си, и да лаеш срещу хора друг пат помисли си, не искам вече да гледам погледа ти гаден аз на хора като теб да пея съм отдаден... Ти сравнена си с басейн в който всеки плува, даже да пея за теб знам че не си струва. Надявам се поне в гравата ти да влезе нещо аре вече свършвам че ми стана горещо... Да била си ти тази която наранява /пак остана сама това което пея е реалността/ Да била си ти тази която предава /пак остана сама това което пея е реалността/

ohhhhhh ot tiq dumi koito izricha ivan paunov same reva <3

da jiveqt 10000000 godini bratqta vlasi

много тъжна песен

...... Здравейте на всички Българи по Света и в България. Кой е Иван Паунов и какво ние знаеме за него и неговите Народни песни. Дали с неговите песни той описва живота в миналото в България. Да се гордееме че сме Българи и че имаме хубави Народни песни.......

Много хубава песен макар и малко да е тъжна но пък за това е добра песен браво на изпълнението

Туй... Жената, не е кът човека....... Ужас

Винаги децата плащат за бедите на възрастните хора

ПРОСТО ЖЕНA просто няма такъв певец няма и да има такива ЖАЛКО ЧЕ БЪЛГАРИЯ СИ ОТИВА БАВНО НО СЛАВНО ЖАЛКО

Malak kogato biax sam slychax tazi pesen vinagi placha,,,

Язък за малката тия пумияри оффффффф много тъжно

unikalen...

Голяма работа са истинските българи

Еххх.... извънмерно тежка песен !

така е децата най много страдат

така е децата най много страдат

Браво на момчето !!!

tova e balgarskoto i samata istina za jivota

n1