Христофаниите в Стария завет предполагат временно явяване на Божия Син в антропоморфна форма, но не и това, което Му се случва във въплъщението - трайно и необратимо съединение с човешката природа.

@@Solascriptura-2022 благодаря за вниманието !

Отговорът на въпроса ти, Георги, ще се появи скоро в основният ми канал под заглавието: "Как се разпукват родови проклятия"

@@Solascriptura-2022 Благодаря ви много, че отделихте време да отговорите! Ще следя основния ви канал с нетърпение за семинара "Как се разпукват родови проклятия". Вярвам, че ще бъде много полезно и ще ми даде нужните насоки. Бог да ви благослови за труда и служението! 🙏

@@Георги-Левскар1914 Премини в православната църква и няма да задаваш такива въпроси с какво ти промиха мозъка протестантите !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! Къде е тази църква която е създал Иисус Христос? Ела и виж че това е тази църква която сега е известна като ПРАВОСЛАВНА която правилно слави Бога.

Здравейте. И аз и Вие имаме проблем, а именно, че в настоящия курс аз запознавам аудиторията с множество научни познания, а хората, които слушат имат преди всичко обща религиозна култура, която е много-далеч от науката. Предполагам, че Вие сте формирали вашите убеждения от лично четене на Библия и слушане на проповеди, докато моите убеждения са формирани от дългогодишно богословско обучение на три континента и неуморно 20 годишно четене на научна литература. Вярвайте ми, всичко което казвам е обмислено и се скрепява с хиляди други неща, които като невидимата част на айсберга придържат онова, което излиза над повърхността. По Вашите въпроси: 1. Искате доказателство, че Бит. 3 е текст, който НЕ е написан от Мойсей. Предполагам, че Вие не разполагате с неуспоримо доказателство, че текста е написан от Мойсей? Почти всички сериозни, съвременни богослови са съгласни, че Петокнижието е приписвано на Мойсей, но Мойсей не го е написал собственоръчно в неговата цялост. Това вече го признават и повечето сериозни еврейски богослови. Фрагмента от Бит. 1 гл до 11 гл. съдържа разкази за първоначалото, който са написани по време на или малко след Вавилонския плен (VI век пр.Хр.). Аргументите за това излагам в семинар, който можете да намерите тук: kzbin.info/aero/PLfeMEZ72w233aPTcAR8tithWhsukLNM0p&si=XwNMLQEoe3Kz9Rp4 2. Относно това дали “древната змия” от Откр. 12 и 20 гл. може да е змията в градината, изкусила Ева. Първо, змея (гр. дракон) се явява в небето. Второ, той е многоглав. Трето, той владее всичките народи. Това въобще не съвпада с профила на змията в Едемската градина, независимо, че тя се явява като изкусител. Какви (според текста) биха били мотивите на змията, най-умното полско животно да имами Ева са дискутирани тук: kzbin.info/www/bejne/mmG1fZltrNl0a80si=3FPdd2XwooygFQ0Y Аз работя с цели монолитни концепции не само с думички. Винаги ме е вълнувало какво са вярвали древните хора. Ханаанци, египяни, вавилонции и евреи са вярвали, че когато Бог създава земята, той води битка с водния хаос, който символически е изобразен чрез морско чудовище. Това многоглаво чудовище се казва Левиатан (Пс. 74:13,14), живее в морето и никога не излиза на сушата (виж Ис. 27:1; 51:9,10; ). Разяснения по този въпрос можете да намерите тук: kzbin.info/www/bejne/hqfZqq1snrd_qdksi=J7ItFD4MeZd0KvZC 3. Бил ли е Адам херувим? Това твърдение доста Ви е скандализирало, очевидно:) Херувимите са четири на брой и имат по четири глави. Те са съставни същества от части на хора и животни (разгледайте подробното им описание в Ез. 1 гл. и 10 гл.). Херувимите също са пазители на Божието престол и Божия ковчег (който е земния престол на Господа). Те са свързани с четирите посоки на света и се характеризират с това, че имат множество очи. В абсолютно никое описание на Сатана подобни неща не се включват в картината. За херувимите можете да чуете тук (част 6 и 7) и след като изслушате материала, преценете дали има възможност Сатана да бъде считан за херувим: kzbin.info/aero/PLfeMEZ72w231jjqWVH3TGl48B4WS3CQgs&si=-YNEO8omM0XT2s8t Ако историята на Тирския цар е разказана през историята на Първочовека Адам, а той е наречен “херувим засеняващ”, то това е поетично и алегорично. Този израз е свързан с ролята на Първочовека, с неговите права и задължения, а не с неговата природа. Това в метафора. Исус също е наречен “Заклано Анге” в Откровението, но не е Агне в буквалния смисъл. Всеки човек може да бъде разглеждан през призмата на Адам, от който всички хора излизат. Неговата история е наша история. Разгледате например Пс. 139:13-16 и си задайте въпроса кога Давид е бил “създаван в дълбочините на земята”. В този Псалом той говори за себе си през призмата на сътворяването на Адам. При това подобно смесване между Адам и Давид е поезия. Това е псалм. За да разберете защо смятам (подобно на множество изследователи на книгата на Езекиил), че Тирският цар е сравнен с Адам (най-важни за вас ще са част 20 и 23), а не със Сатана трябва да изгледате семинарът, който изяснява каква е била функцията на древните царе според Библията. Това е линк към него: kzbin.info/aero/PLfeMEZ72w230Sfly2ArEiu6_8PlAJu8sn&si=SMBLjyYfDGGwkvtJ Разбира се, че зад Тирския цар принципно може да стои ангелско същество, но на Вас струва ли Ви се логично при условие, че ангелите управляващи нациите са част от “Божествения съвет” (Йов 1:6; Пс. 82; Ис. 14:13) Бог ще трябва да говори на ангел през еврейски пророк, който всъщност ще трябва да говори на царя, зад който се крие ангел? В същото време анализ на историята за Тирския цар от гледна точка на ангелския свят можете да намерите в семинар третиращ ангелите и тяхното управление на света. Най-важни ще са част 5 до 8. Това е линк към него: kzbin.info/aero/PLfeMEZ72w230WwjcNzSw4YjM63pt_xtJY&si=NFUX0nts5F1F1cCg На всичкото отгоре аз виждам Сатана и неговите действия в света на ангелите, освен на хората. Той никога не е разглеждан в тази светлина. Мои обяснения относно ангелите и ангело-човешките проблеми можете да изгледате следния семинар или само част 10: kzbin.info/www/bejne/qGHQgKZrrr6KZsksi=KWt3v6J5bOl7KSS6 Не съм сигурен дали ще изгледате всичко, което Ви препоръчах, защото ще Ви е необходимо дооооооста време. Можете само да си представите колко време ми е било нужно на мен да създам тези изследвания, да ги изнеса под формата на семинари, да ги заснема, да ги обработя и да ги направя достъпни (безплатно:). Но дори да не успеете да изгледате всичко силно се надявам, че ще се убедите, че всичко което казвам не е изсмукано от пръстите, а има безброй опорни точки в библейските текстове. Аз съм си написал домашното, сега е Ваш ред:) Бъдете здрав и все по-близо до Господа.

@@Solascriptura-2022 Привет! Слушах доста от линковете които дадохте, някои неща бях слушал и по - рано, имам още да слушам. Първо благодаря за труда който полагате, и най вече че е безплатен! Господ ще ви въздаде награда за него за това, защото днес е рядкост човек да прави това без да очаква заплащане от човеци. Сега по темата. Аз разбирам добре вашата сериозна подготовка и не я подценявам в никой случай. Но трябва да признаете, че всички ние които изследваме писанията, един разбира едно, друг по малко, но всички ние разсъждаваме и мислим според мъдростта която ни дава Господ и за много неща неясно казани ние предполагаме. Дали сме по близко или по далеч от истината по разни въпроси, това един ден ще разберем. Да пита човек не е лошо нещо, да се съмнява в нечии заключения и да ги подлага на градивна критика също. Така стигаме до истината по близо полек лека. Аз правя същото, в много неща знам че има вероятност да бъркам или да нямам цялата картина, никой от нас я няма. Затова и дискутираме . Аз самият съм преминал през различни виждания по доста теми, още преди повече от 15 години се отделих от диспенсационализма, разбирайки че е човешка система в НЯКОИ от своите съждения и продължих в размишленията по темите където смятам че това учение греши. Тук дискутираме, обаче различни неща, за които диспенсационалистите например биха ни обявили за заблудени. Ок. Така да бъде. Та слушах внимателно и пак не съм наясно точно какво смятате за Адам. Той символично и поетично ли е според вас херувим , или не? Ако е символично, то това е едно, ако е буквално херувим според вас и така е бил създаден, защото текстът говори за царят на Тир, то как той е бил херувим създаден да закриля, ходещ сред огнени камъни и тн. та ако е е буквално херувим според вас , с това именно не съм съгласен. Та ако текстът говори за буквално същество и не говори символно и поетично, и ако това не е Адам, то кой е? Кой може да се впише най добре в картината описана пред нас, ако това не е реално човекът, подчертавам човекът Адам? Защото Адам е ясно че е човек. Ако е човек, то той не би могъл да е херувим , нали? Тогава ако текстът не е символен и поетичен, кой може да е описаният субект? Аз лично не виждам друго същество което да има подобни характеристики на падение и бунт освен противникът на Бога, разбунтувалият се прокурор, така да го наречем? Това беше нещото което питах в по - предният си постинг. Защото кога един текст е буквален и кога символен, не решаваме само ние самите, а самият абзац в своят контекст ни води към едно или друго заключение. Във всяка пророческа книга независимо дали в старият или новият завет има символен език, в Откоревение например този език е изобилен. И самият здрав разум ни води кое е символно, кое е буквално. Нещо което например диспенсионалистите си решават съвсем произволно и в угаждане на създадените доктрини, а не се водят от здравият разум. Те си решават кое какво е, изхождайки дали е угодно на доктрината им. Така не става, това знаем е неправилен подход и води до последващи една камара проблеми и става каша. Това е безспорно. Аз лично , четейки езекиил в абзацът за царя на Тир , не мога да кажа , че там имаме символен или поетичен език, да там има картини, но идеята е буквална. Става дума за буквална личност, и АКО не е Адам, то тогава коя може да е тази личност, освен Божият противник?

​@@lebovskievgeniew4748Както всичко друго в Библията, очевидно е, че и тук нещата не са черно-бели (както между впрочем ни се иска), а са многопластови и доста по-сложни. По тази причина не трябва да се опитваме да вкараме Библията в нашия интелектуален, душевен, емоционален и т.н. „калъп”, принизявайки я до нашето собствено ниво на възприятие, а да се стремим ние да се издигнем към нея според възможностите и капацитета, които Бог ни е дал. Защото като Божие Слово тя е една изключително дълбока и много съдържателна книга, която ни разкрива великите тайни на живота, висшите светове, отвежда ни в необятното, безкрайното и ще е неправилно ако се опитваме да я представим и тълкуваме като обикновено и елементарно четиво. По принцип Библията като паралел с Вселената също има двойствен характер. В тази връзка онова, което четем в Петокнижието представлява модели, общи типове и примери за нашето изграждане като личности. Модели, по които е устроен живота на всеки един човек поотделно и обществото като цяло и в това е тяхната сила. Тези модели обясняват начина, по който светът функционира съгласно Божията воля и затова не трябва да четем Библията като учебник по история, физиология или биология, а всяка библейска история трябва да бъде разбирана като такава, която ни учи за смисъла на нещата. Не за физика, не за биология или космология и не затова в коя година например се е родил Каин или в коя година е умрял Авел. Именно, поради тази причина е много трудно особено историите описани в книгата Битие да бъдат възприемани буквално и всъщност не е нужно да бъдат възприемани буквално, и Библията не иска нещата да се възприемат буквално. Обикновено ние сме свикнали да възприемаме историите в Библията като статични картини в черно-бели краски (както между другото гледаме и на живота), но животът е доста по-пъстър и по-сложен, отколкото на нас ни се иска. Така че вярвам ли аз например, че е имало Адам, Ева, Каин и Авел? Разбира се, че да. Възприемам ли ги аз буквално? Разбира се, че не. Това е така, защото фактът не е задължително да бъде физически факт - той показва смисъла на нещата в живота и затова за нас е важно да разбираме именно този смисъл, а не че просто някой, някога, някак си е съществувал. В тази връзка известният еврейски философ Маймонид още през 12 век казва: „Който не вярва, че написаното в Петокнижието е истина, той е атеист и неверник, а който вярва, че всичко това се е случило буквално така, е глупак.”

Благодаря за позитивния коментар и споделяне на личното Ви мнение. Сатана продължава да е основна тема от 87ма до 93та част. Предстои публикуването на още няколко части, с които завършвам цикъла на разсъждения относно личността и делото на Сатана. Посоката Ви е правилна.

Радвам се, че считате това, което Ви давам за баничка, а не боза:)

Изгледай следващите две части и ще разбереш:)

Не, не става въпрос за първороден грях. Такава концепция не фигурира в библейските разкази.

@@Solascriptura-2022 Каква ви е библията при протестантите?

Това е така защото аз съм решен да не "замазвам" положението, а да разкривам Писанията в тяхната цялост. В самите текстове има множество разногласия, които хората като Вас вероятно биха възприели като "противоречия". Ще ме разберат всички, които съзнават и признават, че нито Бог, нито живота е черно-бял:).

Отговорът е изяснен в следващите части.

Иисус се пише не Исус.Истината е в православието.

Очевидно храната е "по-хранителна" от всичко останало:)

Пълният отговор ще дойде в следващите лекции. Продължавайте да следите публикациите в канала.

Респект за смелостта да слушате "инославен", за какъвто ме счита Православната традиция, макар и аз да не се считам за такъв:) Никой не отрича факта, че канонизацията на Новозаветните текстове е процес, който е инициатива на Църквата и до голяма степен този процес е създаден по необходимост. От една страна Църквата е трябвало да пресее "житото от плявата", а от друга страна да стандартизира вярата на Християните поради факта, че християнството се превръща в официалната религия на Източната Римска империя (Византия). В същото време трябва да признаем, че процесът на канонизация би следвало да е Бого-човешки процес, тъй като Христос ни увери, че Другият утешител, Духът на Истината ще ни научи на всяка истина. И така имаме право да вярваме, че епископите на Църквата са били водени от Светия Дух които текстове да влязат в канона и кои не. Каноничните текстове са възприети като "пълна истина", а останалите извън канона като текстове с частична истина. Каноничните текстове автоматично са признати за "учебника" на Църквата. Една от основните критерии в процеса на канонизация е това автора да е апостол или близък съратник на апостол (каквито са Лука или Марк например). Посочените от Вас неканонични книги носят имената на познати хора, но не са написани от тях и ранната Църква добре е знаела това.

@@dimitarluchev686 изключително съм ви благодарен за ангажираността и вниманието ви. Напълно ме задоволява разяснението ви. Затова за себе си смятам, опирайки се на пътя даден ни от нашия Господ Бог Исус и уповавайки се на Библията, като на буквар, да използвам вдъхновението и да продължа да търся все по-дълбоката истина. Смятам, че няма учение, което не произлиза от единствения творец, или без неговото позволение, което в дълбочина не само не противоречи на словото, Ами го допълва и разширява. На пример принципите на херметизма или даоизма в дълбочина напълно се припокриват с учението на Исус. Така че, не спирам да търся и още веднъж сърдечно ви благодаря. Бог да е с нас.

Да,това е важен въпрос.

Не,той бутнат, когато Христос се възнася.