" взема " имах предвид, но в случая не зная как да редактирам .

"Когато преминувахме край един от тия лагери, а именно покрай церовския, мисля, съгледахме на едно място, че бяха се събрали накуп пред една колиба множество жени, деца и няколко мъже. - Да се отбием да видим какво става там - казаха няколко души от дружината. - Днес ще да се кръсти в българска вяра един евреин, заедно с децата си - отговори една стара бабичка, която бързаше да пристигне на мястото, гдето се береше множеството. - Какъв евреин те е патило тебе, стара вещице, или си сънувала? - каза Ворчо войвода, понеже ние не знаехме още, че и евреите са дошли на Еледжик, да търсят свобода! - Ни сънувам, ни бълнувам - отговори бабата, без да се спре. - Днес още ще да се кръщава Аврам чифутина, който беше в нашето село дюгенджия. Ние се приближихме до тълпата, която, като ни видя, разстъпи се наоколо и мястото към вратата на колибата остана празно. Напредя ни се представи брадат човек на възраст около на 40 години, който ни гледаше уплашено и трепереше цял-целиничек. Той беше облечен с европейски дрехи, със селски калпак на главата, върху който бяха ушити много кръстове, а на челото имаше залепен един от восъчна свещ. Бенковски попита тълпата що се е събрала да прави, но като видя, че на всичко това е предмет човекът с многото кръстове на главата, обърна се към него. - Ефендим, християнската вяра искам да сторя кабул - каза човекът още повече уплашен и захвана в същото време да се кръсти така неестествено, като че да мелеше кафе. - Нима ти не си българин? - попитахме ние. - Не, ефендим. Аз съм евреин, но не падам по-долу от българин. Живея братски с християните, а мразя и ненавиждам турците, като всеки кучето, даже и самите евреи. Селският поп, който наздраво беше уверен, че ние ще да похвалим постъпката на евреина, че желае да влезе в недрото на православието, което той правеше от страх, както и горещата ревност на ония, които се трудеха да приведат един заблуден в правия път, приближи се до нас и даде някои обяснения по повод на кръщаванието. Той разказа, че всичко това се приготовлява с неговото съдействие и че отдавна щял да извърши кръщението, но липсвали му някои нужни неща за в тоя случай. - Ей сега ще да те кръщам аз тебе, като ти опаля два ножа по дългото расо - каза Бенковски на светиня му, който не очакваше да чуе подобен отговор за ревността си. […] Гено Теллията се задължи да внимава оттук нататък, щото друговерците, изходящи се на Еледжик, да не бъдат притеснявани. Евреинът обаче не ни заплати със същата монета, както ще видят читателите по-нататък. […] В същото това време пристигнаха други двама куриери един подир други от еледжикското отделение с писма от Теофила Бойков и Гено Теллията, в които писма се казваше, че гдето и да бъде войводата, колкото работа и да има той, всичко трябва да остави настрана и час по-скоро да тръгне за Еледжик, защото турската войска, която се беше съсредоточила при Троянови врата, почнала своите нападения. С ужас и с поемание на душата си разказваха тия за станалите клания и други кепазелици от страна на турците. Мало и голямо, старо и младо, мъжко и женско падало заклано под тяхната тържествующа касатура. Евреинът, за когото загатнах по-горе няколко думи, че искаха да го кръщават в святото православие, така също не останал хладнокръвен при настъпванието на османлиите, които той не се посвенил да нарече ангели-избавители, както отнапред наричаше въстаниците. Застанал той пред лицето на пашата, направил десятина ниски теманета, изтървал няколко фалшиви сълзи от двете си очи и произнесъл: - Ефендим, вие баща, вие майка, вие ангел! Преди всичко подайте ми най-напред една сабля и ми дайте воля да изпитам корави ли са костите на комитите… Разбира се, че волята на евреина била изпълнена още на часа с подобающето се турско задоволствие. Грабнал той подадената сабля, казал бисмиляхим и се втурнал между средата и на така обезкуражените въстаници, които почнал да удря." Захари Стоянов “Записки по българските въстания”, глава ІV и V

„Знаете ли отде се е превзело Търново най-напред? От Кесиккая до 200 или 180 мерки, разкрача, към Каябаш, дето е сега чешмата, оттам малко възсукано към пладне има една уличка и слазя към източната врата на бабукчийската чаршия. Току насред пътечката или на долния край тя е малко изкривена до бабукчийската чаршия и е навътре; там има една пенджера, току на прозореца железен отвътре има една глава от камък на гроб. Туй е главата на „Адил баба“. Той се е вмъкнал в Търново най-напред от Каябаши надолу. Тука са го съзрели най-напред и се спуснали връх него, та го ранили, може би и убили, но подир него наскачали и други много и не могли да ги смогнат и те превзели Търново и останали вътре. Казват, че на това място го бил навел някой си евреин от градска страна и като паднал там, отишел да го види де е ранен и познава ли го някой от българите, да го гонят, че тук, че там, та тука го стигнали и го убили. Те не салт от него, но и от другите жидове, що имало в Търново, теглели от тях, додето се разбягали и разместили.“ Петко Р. Славейков Откъс от „Как се превзело Търново без цар“ “Прудава са мамо, Залага са мамо, Чиста Света гура, Никуй ми са мамо, Найм ни наема, Да си купи мамо, Чиста Света гура. Чи са и наелу Най-младу иврейчи: То си купи мамо, Чиста Света Гура". Сборник народни умотворения кн. 13 стр. 123 “Мама Неделя годева, За друга вяра аврейска, Аврейска вяра, чуфутска. Неделя плаче та неще: -Неща си, мамо, аврее, Аврее, пусти чуфуте, Аврейска вяра галатна. Злъви, аврейки, аврейки, Дайте ми влашко ноженце, Ябулка да си разрежа, Устата да си разблажа. И аврейки я слушаха, Та и ноженце дадоха, Тя не разряза ябулка, Но си са в сърце прободе”. Сборник народни умотворения кн. 14 стр. 51 “Сестро Тудорке, хубава, Девет съм годин седал, Оште ща девет да сада, Мома чефутка не земам, Чефутка жълта еврейка, За жена за стопаница; Не шта я ни за орфане”. (Сборник народни умотворения кн. 31, стр. 196) “Голям съм кавул направил, Със мръсна вяра аврейска, Ако или за ден, да дойде, Да земам нива, да земам, Девет дукивна са стока, Десет дукина да зема, Със ситен дребен маргарит. Либе, Петкано, Петкано, Ако ли ида, не дойда, Еврее да ме изуземат, Къщата с покъщнината, И тебе с дете Аврама. Еврее писмо пратило, Далеко иу Цариграда, Богдана да си утровят, Петкана да си изуземат, Петкана с дете Аврама”. (Сборник народни умотворения кн. 25)

Ето какво мислят някои български автори и българският народ за "приносът" на евреите...

„Знаете ли отде се е превзело Търново най-напред? От Кесиккая до 200 или 180 мерки, разкрача, към Каябаш, дето е сега чешмата, оттам малко възсукано към пладне има една уличка и слазя към източната врата на бабукчийската чаршия. Току насред пътечката или на долния край тя е малко изкривена до бабукчийската чаршия и е навътре; там има една пенджера, току на прозореца железен отвътре има една глава от камък на гроб. Туй е главата на „Адил баба“. Той се е вмъкнал в Търново най-напред от Каябаши надолу. Тука са го съзрели най-напред и се спуснали връх него, та го ранили, може би и убили, но подир него наскачали и други много и не могли да ги смогнат и те превзели Търново и останали вътре. Казват, че на това място го бил навел някой си евреин от градска страна и като паднал там, отишел да го види де е ранен и познава ли го някой от българите, да го гонят, че тук, че там, та тука го стигнали и го убили. Те не салт от него, но и от другите жидове, що имало в Търново, теглели от тях, додето се разбягали и разместили.“ Петко Р. Славейков Откъс от „Как се превзело Търново без цар“ “Прудава са мамо, Залага са мамо, Чиста Света гура, Никуй ми са мамо, Найм ни наема, Да си купи мамо, Чиста Света гура. Чи са и наелу Най-младу иврейчи: То си купи мамо, Чиста Света Гура". Сборник народни умотворения кн. 13 стр. 123 “Мама Неделя годева, За друга вяра аврейска, Аврейска вяра, чуфутска. Неделя плаче та неще: -Неща си, мамо, аврее, Аврее, пусти чуфуте, Аврейска вяра галатна. Злъви, аврейки, аврейки, Дайте ми влашко ноженце, Ябулка да си разрежа, Устата да си разблажа. И аврейки я слушаха, Та и ноженце дадоха, Тя не разряза ябулка, Но си са в сърце прободе”. Сборник народни умотворения кн. 14 стр. 51 “Сестро Тудорке, хубава, Девет съм годин седал, Оште ща девет да сада, Мома чефутка не земам, Чефутка жълта еврейка, За жена за стопаница; Не шта я ни за орфане”. (Сборник народни умотворения кн. 31, стр. 196) “Голям съм кавул направил, Със мръсна вяра аврейска, Ако или за ден, да дойде, Да земам нива, да земам, Девет дукивна са стока, Десет дукина да зема, Със ситен дребен маргарит. Либе, Петкано, Петкано, Ако ли ида, не дойда, Еврее да ме изуземат, Къщата с покъщнината, И тебе с дете Аврама. Еврее писмо пратило, Далеко иу Цариграда, Богдана да си утровят, Петкана да си изуземат, Петкана с дете Аврама”. (Сборник народни умотворения кн. 25)

Има и още, но явно цензурата е хванала някоя не PC дума...

Здравейте! Изданието е с изчерпан тираж и нямаме информация дали ще има допечатка, но можете да разгледате и другите книги за пътят Камино, които предлагаме: www.store.bg/r/kamino Можете да се свържете с нас чрез страницата ни за контакти за опциите за доставка до Гърция.

За съжаление нямаме информация дали ще бъде преиздавана.

@@store-bg Благодаря.

Втората трябва да е Безмилостните (The Merciless ones), но кога ли ще я преведат и пуснат у нас, не се знае.