Здравей, на местата с нарушен габарит на контактната мрежа е ясно, защото може пантографът да направи контакт с други елементи и да се повреди/счупи. Друг повод беше, до преди няколко седмици, бетонният мост на гара Пловдив, под който нямаше "жица". А относно неутралните вставки, които са най-често срещаните места за сваляне на токоснемателя - това са места от контактната мрежа, които не позволяват две съседни електрически секции, с различна фаза или напрежение, да бъдат свързани на късо (чрез преминаването на пантографа през тях).

@@dkgtraction Много благодаря за изчерпателния отговор!

Здравей, за мен всяка линия си има своя чар. Не мога да кажа коя е най-живописна, но често линията София - Карлово - Карнобат - Синдел - Варна е препоръчителен маршрут особено в частта София - Карлово и Карнобат - Синдел. Искърското дефиле също е много живописно между София и Мездра. Кресненското дефиле между Благоевград и Кулата. Линията Русе - Горна Оряховица - Дъбово - Тулово - Стара Загора също. От дизеловите линии Радомир - Кюстендил, Ясен - Черквица, Свищов - Левски - Троян. Общо взето навсякъде ще ти е интересно, ако не си минавал.

​@@dkgtractionБлагодаря за препоръките! 😊

Здравей, машинистът задава в информационната система направлението на влака, от списък с предварително записани маршрути (в случая например Лакатник - София) и след това системата сама извършва съобщенията чрез GPS позициониране, когато наближи дадената спирка или гара.

@@dkgtraction Ясно, благодаря за изчерпателния отговор!

Защото има места по контактната мрежа, които трябва да се преминат със свален пантограф (т.нар. неутрални вставки или места с нарушен габарит на контактния проводник), указани със съответните сигнали за сваляне на токоснемателя.

Здравей, да, това което се вижда на дисплея е електрическата спирачна сила. При свален пантограф или изключен главен прекъсвач, мотрисата спира пневматично (на 75 мин може да видиш това). Влакът приоритетно спира с динамичната спирачка, но ако желаната спирачна сила е по-голяма и не му достига електрическата спирачка, задържа и пневматично в "якобс" талигите (междувагонните). При хлъзгаво време може да отпадне изцяло електрическото спиране и в двата вида талиги (моторни и якобс) и да бъде реализирано изцяло пневматично спиране. В окончателното спиране, при скорост по-ниска от 10-15 км/ч спирането е изцяло пневматично. При всякакъв вид спиране или поддържане на скорост в надолнища, с приоритет е електрическата спирачка. А относно въпросът, защо пътническия влак на Своге е с два локомотива - нямам идея, може би единият ползва трасе до някъде. 🙄

@@dkgtraction Благодаря за изчерпателния отговор! :)

Здравей, забравих да спомена във видеото, че климатичната система се управлява от дисплея на влака, от там се включва или изключва и се задава по-висока или по-ниска температура за вагоните на мотрисата.

Because it does not hinder the movement, and something that does not hinder the movement of the train in Bulgaria cannot be repaired or removed. Unfortunately, this is how people think. 🙁

this is very sad. also, what is the purpose of the single blue wagon in the central station?

@@gizemlikisi6213 This is the so-called "heater wagon". It serves to supply current to the cabinets (boxes) for the cable of the train with 1500 volts for train pre-heating/cooling, before the locomotive is attached to the train.

@@dkgtraction thank you so much

Здравей, според мен скорости от порядъка на 200 км/ч и повече не са ни необходими, защото поддръжката на линиите и влаковете за такава скорост изисква много ресурси, които в България трудно някой може да осигури, най-малко заради мисленето от "едно време". Скорост 160 км/ч е напълно достатъчна за бързо придвижване между големите градове у нас. Друг е въпроса, че не се използва тази скорост в отсечките, където пътя позволява 160 км/ч. За да може един подвижен състав (локомотиви, вагони, мотриси) да развие тази скорост, първо трябва да е конструктивно за 160 км/ч и второ на борда трябва да има система за безопасност на движението или т. нар. ETCS. Без тази система скоростта е ограничена от правилата до 130 км/ч (за сравнение в другите страни от нашия континент, скоростта без подобна система е 100 км/ч, само в България е по-висока, защото ако бяхме и ние до 100 км/ч, скоростта на влаковете щеше да падне още, а ние сме свикнали да разчитаме на човешкия фактор при скорости над 100 км/ч).

@@dkgtractionблагодаря ти за отговора. В такъв случай вероятно ще е хубаво БДЖ и бъдещият нов оператор да помислят за една VIP услуга тип София - Пловдив - Бургас. Локомотив с 1-2 вагона спиращ само на тези гари, а навсякъде където е възможно да се движи с максималната скорост и да се приближи до около 4 часа за този маршрут. Има хора които ще плащат за подобна услуга, но е необходима много работа освен рехабилитацията на пътя и влаковия състав.

Здравей, машиниста трябва да познава участъка, в който се движи. Следователно да знае къде са спирките и гарите. А относно спирането, машинистът сам преценява от къде да започне намаляването на скоростта, така че да успее да спре там, където трябва, като отчита различни фактори, като време, профил на пътя, налична спирачна маса (сила) и др.

Може да уважавате уважението и да обичате обичането

May respect Respect and love love

Здравей, когато участъкът е с АБ с проходни сигнали, "обратните проходни сигнали" по посока на движение не се проверяват, защото те са неосветени. Единствено се проверява "обратния входен сигнал".

@@dkgtraction благодаря!

Не помня вече, беше отдавна. Но редовно си свети кат. С, така че не е нещо необичайно.

​@@dkgtraction Здравей аз съм Иван Миланов и искам да изкажа искрени благодарности за видеото. Наскоро се записах във вту тодор каблешков по специалност електроенергетика и електрообзавеждане и мечтая след това да бъда локомотивен машинист на емв 30/31 и на някоя 43 или 44-ка. Много благодаря за всеки детайл който сподели защото това ми помага да се уча дори и просто чрез тези видеа от кабината защото знам че ще са ми полезни след време. Всичко добро, безаварийно и само напред с този тип видеа. 👍👌🙂

Има обучение от курсове, както и от университет.