Астероидният пояс: астероиди, метеориди и планетата джудже Церера

В този епизод на Космос се отправяме към Главния астероиден пояс, намиращ се между Марс и Юпитер. Ще Ви разкажем за неговата структура и за характеристиките на обектите в него. Научете повече за видовете астероиди, за техния състав и разпределение. Ще Ви запознаем с най-големите тела и с единствената планета джудже в Астероидния пояс. Вижте кои са астероидите, които застрашават Земята и какво представляват метеоридите, болидите, метеорите и метеоритите. Ще проследим и невероятните постижения на космическите мисии, които са изследвали малките тела в Слънчевата система.
Пожелаваме Ви приятно гледане!
Текст:
Астрономия, aвтори: проф. д.физ.н. Цветан Георгиев, доц. д-р Петко Недялков,
NASA, ESA, Encyclopedia Britannica, Wikipedia и др.
Видео:
NASA, ESA, ESO, SDO, NRAO, PBS, BBC, Space Engine Pro и др.
Дублаж:
Microsoft Azure Text to Speech - Гергана Стоянова
Коректор на субтитрите:
Камелия Димитрова
Музика:
Fanfare for Space от Kevin MacLeod се използва съгласно лиценз Creative Commons (Признание 4.0). creativecommons.org/licenses/...
Източник: incompetech.com/music/royalty-...
Изпълнител: incompetech.com/
"Music for Manatees" Kevin MacLeod (incompetech.com)
Licensed under Creative Commons: By Attribution 4.0 License
creativecommons.org/licenses/b...
Монтаж:
DaVinci Resolve Studio
Автор:
Кристиян Тодоров
@cosmos.bulgaria
Студио Космос, 2024 г.
Станете член на канала, за да получите достъп до предимства:
/ @cosmos.bulgaria

[@dimitarmilushev817]

Благодарим ви!

[@cosmos.bulgaria]

@dimitarmilushev817 Нашият екип Ви благодари сърдечно за оказаната подкрепа. Бъдете все така любознателни!

[@georgitonev2406]

Ехаа новия епизод е супер интересен за всичките тези видове астероиди, метеори и Церера 😮😊 Тема която по-рано бях предложил и се радвам, че сте уважили предложението ми 😊 Проучванията върху тези обекти ще продължи със сигурност, тъй като са много важни за еволюцията на слънчевата система и нашата Планета! Те носят много древни градивни елементи на живота като аминокиселини и различни минерали, както и вода 😮😊 Церера наистина е много интересно да се проучи много подробно, особено пък ако наистина има много лед и вода 😊 Отново ще очаквам нов епизод с много интересни теми и загадки за Космоса 😊 Един епизод за Класовете и видовете Слънца или нещо за Квазари, Черни дупки, тъмна материя, ще бъде нещо изключително според мен 😊

[@cosmos.bulgaria]

Надяваме се, че видеото за Астероидния пояс е отговорило на вашите очаквания и Ви благодарим за препоръката. Вие успявате да отгатнете темите на бъдещите епизоди преди да сме започнали работа по тях. В следващия сезон от поредицата ще разглеждаме обекти от Млечния път, а видовете звезди ще бъдат във фокуса на един от първите епизоди. Няма да пропуснем и екзотичните обекти като неутронни звезди, черни дупки, квазари, тъмно вещество и други. Поздрави! 🙂

[@user-fp2fv4qy3q]

Супер е клипа , поздравления за положения труд ! Ще се радвам следващите клипове да са по-дълги 😊

[@cosmos.bulgaria]

Радваме се, че цените високо нашето съдържание. Придържаме се към средна продължителност от около 20 минути, за да задържим вниманието на зрителите, но в бъдеще планираме и създаването на по-дълги епизоди. Благодарим Ви за препоръката!

[@TheNotoriousGallery]

Страхотен канал. Успех!!

[@cosmos.bulgaria]

Благодарим Ви за милите думи. Поздрави!

[@user-kn8ui9wz7f]

Бях ви писал за такъв епизод преди и се радвам, че сте го направили. Благодаря!❤

[@cosmos.bulgaria]

Главният астероиден пояс е една от значимите структури в Слънчевата система и нямаше как да не уважим вашето желание. Благодарим Ви още веднъж за преповъката. Поздрави!

[@LilaVasileva]

Очаквам с нетърпение следващия епизод.

[@cosmos.bulgaria]

Радваме се, че следите канала с такъв интерес. Вече работим по следващия епизод, в който ще разгледаме двете големи структури, намиращи се отвъд орбитата на Нептун. Поздрави от името на нашия екип!

[@yanizhelyazkov2312]

Благодарим за положения труд

[@cosmos.bulgaria]

И ние Ви благодарим, че оценявате нашите усилия за популяризация на Астрономията. Поздрави!

[@user-nv2ze7pt1o]

Страхотно, браво!

[@cosmos.bulgaria]

Благодарим Ви!

[@valerimarinov8788]

Обожавам канала ви❤❤❤❤

[@cosmos.bulgaria]

Благодарим Ви за милия коментар! 🚀

[@kinokogalya]

йеее, нов епизод!!! :))))

[@cosmos.bulgaria]

Надяваме се, че епизодът е бил интересен за Вас. Поздрави!

[@ivanivanov-zn2ct]

Благодаря на целия екип за новия епизод! 👍 Оценявам усилията, които полагате, за да ни предоставите качествено съдържание. Неизвестно защо този път не получих известие. Веднага започвам да гледам.

[@cosmos.bulgaria]

Радваме се, че цените високо нашето съдържаниие. Надяваме се епизодът за Астероидния пояс да Ви е заинтригувал и да сте научили нещо ново. Умишлено пуснахме премиерата два дни по-рано, за да могат повече зрители да бъдат информирани за публикуването на епизода. Нямаме представа защо Вие не сте получили известие.

[@kaloianyordanov9560]

Благодаря Ви за интересния епизод! Какъв епизод следва? Ще обърнете ли внимание на облака на Оорт,тъй като е слабо познат и информация за него почти липсва? Поздрави и продължавайте все така с интересните видеа :)

[@cosmos.bulgaria]

Благодарим Ви за моралната подкрепа. Следващият епизод от поредицата ще бъде посветен на най-малко изследваните области от Слънчевата система, а именно - Поясът на Кайпер и Облакът на Оорт. Поздрави!

[@nani-anima]

най-сетне нов епизод

[@cosmos.bulgaria]

Надяваме се, че епизодът Ви е харесал. Поздрави!

[@nani-anima]

@@cosmos.bulgaria Като всеки ваш епизод, чакам ги с нетърпение

[@cosmos.bulgaria]

Обратната връзка от зрители като Вас ни мотивира да продължим да създаваме образователно съдържание за Космоса. Благодарим Ви!

[@yanislavdelchev6063]

May respect Respect and love love ❤🙂💚 може да уважавате уважението и да обичате обичането ❤🙂💚

[@cosmos.bulgaria]

💫🙂

[@erebusterrornm5184]

👍

[@cosmos.bulgaria]

🙂🚀

[@Rossicca]

🎉🎉🎉🎉🎉🎉

[@yanidimitrov8608]

Роси аз съм във Англия при мен кога ще почне

[@Rossicca]

@@yanidimitrov8608 след 11 минути😆

[@cosmos.bulgaria]

🚀💫

[@todorstoilov9944]

Благодаря за видеото! Вие вярвате ли, че планетата Нибиру съществува и че не можем да я видим заради невероятно удължената си орбита?

[@cosmos.bulgaria]

Съгласно интерпретация на шумерските космогонични митове, Нибиру е хипотетична планета джудже. Нейното съществуване обаче е напълно отхвърлено от научната общественост.

[@georgimarinov9140]

Суперр

[@cosmos.bulgaria]

Благодаря!

[@aleks8919]

Супер сте защо толкова рядко имате клипове

[@mirkinmm]

И аз искам да задам същия въпрос, макар и да знам какъв ще е отговорът, ако изобщо ни отговорят... Да, наистина е супер канала и много образователен. Ай, чакаме след малко новият премиерен епизод... Ще го гледам с ГОЛЯМ интерес... ❤️

[@mariyanstoitsov4831]

@@mirkinmm По-важно е качеството от количеството

[@mirkinmm]

@@mariyanstoitsov4831 Така е може би, но до някъде, мисля аз, защото вселената е прекалено обширна и ОГРОМНА... и канала се нарича "Космос" - та следователно може да се направят такива многобройни, чудесни и професионално-перфектни видео епизоди (които са такива в канала) не само за слънчевата система, а и за цялата видима и позната за нас вселена. Космосът, не е само в слънчевата система.

[@cosmos.bulgaria]

Благодарим Ви за коментара. Желанието ни е да публикуваме нов епизод по-често, но това изисква доста работа и представлява предизвикателство за скромния ни екип.

[@cosmos.bulgaria]

@mariyanstoitsov4831 Радваме се, че следите канала с такъв интерес и държим да Ви информираме, че се стараем да отговаряме на всички коментари. Надяваме се, че нашият екип ще се разрастне и в бъдеще ще съумеем да създаваме ново съдържание по-често. Поздрави!

[@Martobasproject]

Първо - поздравление за новия и вълнуващ епизод. Второ - имате ли планове да си партнирате с някоя от националните телевизии, ако ви потърсят за такова нещо? Поздрави и до следващия епизод!

[@cosmos.bulgaria]

Благодарим Ви за милия коментар. С най-голямо удоволствие бихме излъчили нашето съдържание в някоя от националните телевизии, тъй като основната цел на канала е популяризация на Астрономията. Към момента си партнираме с регионалния телевизионен канал Зетра, чийто програмен директор прояви интерес към нашите късометражни публикации.

[@kaloyanvasilev-ub6jo]

😶😲

[@cosmos.bulgaria]

💫🙂

[@user-td4qi3nx3m]

Може ли епизод и за Пояса на Кайпер 😊

[@cosmos.bulgaria]

Поредицата за Слънчевата система ще остане незавършена, ако не обърнем внимание на Пояса на Кайпер и Облака на Оорт. Следващият епизод ще бъде посветен именно на тези две структури. Благодарим Ви за препоръката. Поздрави!

[@valerimarinov8788]

Най после

[@cosmos.bulgaria]

Ще се радваме да споделите вашите впечатления. Поздрави!

[@milchoignatov8740]

Освен образователни материали, може ли нещо за нови открития? И не само за Слънчевата система, но и от галактическата и извън галактическата астрофизика?

[@cosmos.bulgaria]

Следващият епизод ще бъде последен от поредицата за Слънчевата система на този етап. След него ще пристъпим към разглеждането на теми, свързани с обектите в Млечния път. Космическите изследвания и новите открития за Вселената са неразделна част от нашия стремеж за популяризиране на Астрономията и ще бъдат включени в бъдещите ни проекти. Поздрави!

[@user-fn5eu6qn5v]

Какво е "форма на тор"?

[@cosmos.bulgaria]

Тор е триизмерна геометрична фигура, получена при завъртане на окръжност около ос, лежаща в нейната равнина. Може да си я представите като геврек или поничка, която има дупка в средата. Тук ще видите визуализация на въпросната фигура: bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%BE%D1%80_(%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%8F).

[@yanidimitrov8608]

Във 18:00 ли ще почне?

[@cosmos.bulgaria]

Премиерата беше в 20:00 ч. българско време. Епизодът вече е наличен в нашия канал и може да го гледате в удобно за Вас време. Поздрави!

[@krisibogdanov8351]

Искам факти за черната дупка моля 😢

[@cosmos.bulgaria]

В следващия сезон от поредицата ще направим отделен епизод за видовете черни дупки и техните характеристики. Благодарим Ви за препоръката!

[@nikolaikolev4310]

Какви факти?Всичко е само хипотези за тях.😊

[@cosmos.bulgaria]

@nikolaikolev4310 Съществуването на черни дупки е предсказано от Общата теория на относителността на Алберт Айнщайн, а през 1971 г. е потвърдено чрез наблюдения на системата Cygnus X-1. Към днешна дата съществува общоприет теоретичен модел за естеството на тези обекти и дори разполагаме със снимки на свръхмасивните дупки, намиращи се в центъра на Млечния път и на галактиката M87.

[@svetoslavganchev7633]

Гледай на живо Народно Събрание 😂😂😂😂😂😂

[@cosmos.bulgaria]

@svetoslavganchev7633 Оценяваме вашето чувство за хумор. 😂

[@bogikirilova5327]

За Плутон може ли инфо

[@cosmos.bulgaria]

В следващия епизод от поредицата ще разгледаме телата в Пояса на Кайпер и ще обърнем специално внимание на планетата джудже Плутон. Благодарим Ви за препоръката!

[@bogikirilova5327]

Благодаря ви

[@cosmos.bulgaria]

Моля. 🙂

[@tupacshakur5368]

Здравейте аз преди около 10 години намерих списание Космос във Замунда и ги имам на компютъра но са много броеве и не съм ги разглеждал всичките.

[@cosmos.bulgaria]

В старите броеве на списание Космос ще намерите много интересна информация за Вселената. Списанието все още се публикува и може да се абонирате за новите му издания.

[@alexkostoff6285]

Искам да ми обясниш как газове във вакуум се самоорганизират в гравитационни сфери, които създават камъни.

[@cosmos.bulgaria]

Въпросният процес се нарича гравитационна акреция. Газово-праховият облак, от който се е образувало Слънцето, формира акреционен диск около звездата. Сблъсъците и сливанията на прахови частици в акреционния диск водят до образуването на все по-големи тела. През първите 100 млн. години от историята на Слънчевата система въпросните тела продължават да натрупват вещество и нарастват до планетезимали, планетни ембриони и протопланети, като този процес води до образуването на същински планети. По-малките тела, които са се запазили до днес, наричаме планети джуджета, астероиди и кометни ядра. Благодарим Ви за интересния въпрос и се надяваме, че сте доволни от този кратък отговор.

[@alexkostoff6285]

@@cosmos.bulgaria Пак питам. Как газове във вакуум се самоорганизират в сфери?

[@cosmos.bulgaria]

Тук може да прочетете повече за процесът акреция, който е отговорен за формирането на астрономическите тела: en.wikipedia.org/wiki/Accretion_(astrophysics).

[@albertasenov1813]

Това означава ли , че може би животът и водата са дошли от астероид паднал на земята ?

[@cosmos.bulgaria]

Част от водата на Земята със сигурност е била доставена от множество астероиди и комети по време на Късното тежко бомбардиране преди 3,8 - 4,1 млрд. години. Космическите изследвания на тези тела сочат, че те съдържат органични съединения, които влизат в състава на градивните елементи на живите организми. Тази констатация не потвърждава теорията за панспермия, а по-скоро разширява представите ни за сложността на процесите, довели до появата на живот на нашата планета.

[@ivanivanov-zn2ct]

Сложен и тежък въпрос, може би един от най-сложните в биологията. 🤔

[@cosmos.bulgaria]

@ivanivanov-zn2ct Напълно съгласни сме с вашето твърдение. Бъдещите изследвания на малките тела в Слънчевата система ще внесат повече яснота по въпроса.

[@ivanivanov-zn2ct]

@@cosmos.bulgaria Ще следим новите изследвания, които са от огромно значение за науката и будните умове. Въпросът за произхода на живота вълнува човечеството от векове. Няма съмнение, че науката е постигнала огромен прогрес в разбирането на процесите, които са в основата на живота. Но фундаменталния въпрос все още стои на дневен ред - как от неживата материя е възникнала първата жива клетка. Към настоящия етап съществуват няколко най-разпространени хипотези за възникване на живота OoL (Origin of Life): 1. Абиогенеза: Това е най-разпространената хипотеза, която предполага, че животът е възникнал от нежива материя тук на Земята. 2. Директен трансфер или панспермия: Тази хипотеза предполага, че животът е възникнал на друга планета и след това е пренесен на Земята, например с метеорит или комета. 3. Интелигентен дизайн: Тази хипотеза предполага, че животът е създаден от някакво свръхестествено същество или интелигентна сила. До момента няма преки доказателства в подкрепа на нито една от тази хипотези. Въпреки това най-популярна остава абиогенезата. Ранните концепции за абиогенезата са били много опростени и са включвали възникване на живи организми от тиня, от развалено месо, от сено и др. Едва в средата на XIX век Луи Пастьор доказва експериментално, че живите организми могат да произлизат само от други живи организми. Науката в крайна сметка е доказала, че единственият потвърден произход за всяка жива клетка е друга жива клетка. Съвременните идеи за абиогенезата са много по-сложни, но те са отвъд способността да обяснят такава невероятна сложност и комплексност дори на най-простите организми. С нарастване броя на новите открития в молекулярната биология, които потвърждават неподозирана до сега сложност, идеите за абиогенеза са поставени пред нови предизвикателства.

[@ivanivanov-zn2ct]

В тази връзка можем да се запознаем с мненията на някои видни изследователи на OoL: “Най-малката бактерия прилича много повече на хората, отколкото на смесите от химикали на Стенли Милър, защото вече има тези системни свойства. Така че преминаването от бактерия към хората е по-малка стъпка, отколкото преминаването от смес от аминокиселини към тази бактерия.“ - Лин Маргулис Лин Маргулис (Lynn Margulis ; 05.03.1938 г. - 22.11. 2011 г.) - американски еволюционен биолог, професор в Масачузетския университет в Амхърст. През 1957 г. Лин Маргулис се жени за американския астроном Карл Сейгън (1934-1996), който по-късно става световноизвестен учен и популяризатор на науката. Други изследователи виждат доказателства за прокариотни клетки през първите 100 милиона години, може би дори веднага. “Действителни клетки са открити в най-старите неметаморфозирани седименти на Земята.“ Stephen Jay Gould, Wonderful Life: The Burgess Shale and the Nature of History “Цианобактериите може да са се появили само десет милиона години след първия предклетъчен живот.“ Jeffrey L. Bada, "Talk of the Nation: Science Friday." National Public Radio. 15 September 1995 Франсис Крик - един от откривателите на ДНК молекулата също е бил притеснен от проблема с времето: „Истинските вкаменелости показват, че сегашната ни форма на живот, базиран на протеини, вече е съществувала преди 3,6 милиарда години... Това оставя удивително кратко време, за да започне животът.“ Francis Crick, "Foreword," p xi-xiv, The RNA World, R.F. Gesteland and J.F. Atkins, eds. Cold Spring Harbor Laboratory Press, 1993. p xiv Друг изследовател, биохимикът от Йейл Питър Б. Мур, казва следното за проблема с времето: "В едно можем да сме сигурни: светът на РНК - ако изобщо е съществувал - е бил краткотраен. „Прозорецът на възможностите“ за света на РНК беше много по-кратък от 0,9 x 10^9 години. В началото земната повърхност е била необитаема поради топлината, генерирана от метеоритната бомбардировка и нейната геоложка диференциация. ...По този начин интервалът, в който биосферата може да е била доминирана от базирани на РНК форми на живот, може да е по-малък от 100 милиона години. Между другото, когато човек започне да мисли в тази насока, трябва да помисли за немислимото, т.е., че продължителността на времето, през което протеините, базирани на РНК, действително преминават през земята, може да е нула." Peter B. Moore, "Ribosomes and the RNA World," p 119-135, The RNA World, R.F. Gesteland and J.F. Atkins, eds. Cold Spring Harbor Laboratory Press, 1993. p 131. “От само себе си се разбира, че появата на този свят на РНК и преходът към свят на ДНК предполага впечатляващ брой етапи, всеки по-невероятен от предишния.“ François Jacob, Of Flies Mice and Men (translated by Giselle Weiss), Harvard University Press, 1998. p 21. “По-рано предложихме теоретично решение за пъзела на времевата и пространствената случайна съвместна поява на молекулите и сглобките, необходими за възникването на живота, но които са продукти на несвързани физически/химични събития.“ Vladimir Subbotin and Gennady Fiksel, Aquatic Ferrous Solutions of Prebiotic Mineral Salts as Strong UV Protectants and Possible Loci of Life Origin

[@user-zb5it9fk4t]

Искам да ви попитам,дали в миналото често са падали метеорити на земята,има ли някакъв период от време в който това се случва?

[@cosmos.bulgaria]

Метеорити падат на Земята и в днешно време, но най-активният период е т. нар. Късно тежко бомбардиране. Съгласно моделът от Ница, то се е случило преди 4,1-3,8 мрлд. години и е било предизвикано от миграцията на външните планети в Слънчевата система.

[@user-zb5it9fk4t]

​​​​​​@@cosmos.bulgariaА има ли информация дали броят на метеоритите които падат на земята в днешно време се увеличава, защото както виждам това са много камъни?

[@cosmos.bulgaria]

Точният брой метеорити, които падат на Земята всяка година, не е известен, но се оценява на не повече от 30 000. Към момента не се наблюдава промяна в тази тенденция.

[@cosmos.bulgaria]

@user-zb5it9fk4t Потенциално опасните близкоземни астероиди представляват интерес за цялото човечество и поради тази причина са обект на активно изследване.

[@ivanivanov-zn2ct]

@@user-zb5it9fk4t На 18 май 2024 г. над Испания и Португалия е забелязан впечатляващ метеоритен болид. docs.google.com/document/d/1jbuGoDGBeQtDp1hTV48xVANAKchRB7AH/edit

[@albertasenov1813]

Защо стероидите имат такава форма , а планетите имат кръгла ? Когато излеем вода във космоса тя става на сфера , а те защо нямат такава форма ?

[@cosmos.bulgaria]

Малките тела в Слънчевата система обикновено са с неправилна форма, тъй като не са достатъчно масивни. За разлика от планетите, тяхната гравитация не е достатъчна, за да постигнат хидростатично равновесие и да приемат сфероидна форма.

[@albertasenov1813]

@@cosmos.bulgaria много благодаря за отговора

[@cosmos.bulgaria]

Моля! Ние Ви благодарим за интересния въпрос. 🙂

[@kaloyanvasilev-ub6jo]

Всяка година на земята падат повече от 1 000 000 астероиди

[@cosmos.bulgaria]

От милионите метеориди, които навлизат в земната атмосфера всяка година, само малка част са достатъчно големи, за да не изгорят в земната атмосфера и да достигнат до повърхността. Точният брой на метеоритите не е известен, тъй като повечето падат в океана или в ненаселени райони, но се предполага, че техният брой на годишна база е не повече от 30 000.

[@valerimarinov8788]

Какво става с плутон😂❤

[@cosmos.bulgaria]

Не сме забравили за Плутон и в следващия епизод от поредицата ще се спрем на планетата джудже и останалите транснептунови обекти. Поздрави!

[@user-ow3us6pk6o]

Защо всички БГ предавания имат много реклами?това отблъсква зрителите!със тези камбанки,абонаменти,харесвания,отблъскате хората......

[@cosmos.bulgaria]

Повечето YouТube канали се издържат предимно от реклами, дарения и спонсорство. Каналът Космос е с образователна цел и в момента, в който изцяло можем да разчитаме само на подкрепа от спомоществуватели, с най-голямо удоволствие бихме премахнали рекламите. Ще вземем предвид вашата препоръка относно напомнянията за харесвания и абонаменти и в следващите епизоди ще интегрираме тази информация в по-приятен за зрителите формат. Благодарим Ви за обратната връзка!

[@user-pz9hb5it2c]

Благодарим ви!

[@cosmos.bulgaria]

Признателни сме за подкрепата, която оказвате на нашия канал. Благодарим Ви!

[@Rossicca]

Благодарим ви!

[@cosmos.bulgaria]

Благодарни сме за подкрепата, която редовно оказвате на нашия канал. Поздрави от името на целия екип!

[@user-my6ti2op7v]

Благодарим ви!

[@cosmos.bulgaria]

Сърдечно Ви благодарим за оказаната подкрепа!

[@user-my6ti2op7v]

@@cosmos.bulgaria Искам да Ви благодаря за всички клипове! Продължавайте в същия дух! Успех!

[@cosmos.bulgaria]

Финансовата подкрепа на зрители като вас прави възможно съществуването на нашия канал. Признателни сме, че споделяте нашата кауза. Поздрави!

[@pichdidi]

Благодарим ви!

[@cosmos.bulgaria]

Благодарни сме Ви за оказаната подкрепа. Поздрави от името на нашия екип! 🙂