ATILA x WORST - Криле

Можеш да закупиш дигитално копие от албума "'ATILA x WORST - Няма пълно щастие" в най-добро качество:
atilabg.bandca...
Поръчай на физически носител:
www.facingthesu...
Запис и обработка: Апостол Найденов (XPRSN Studio)
/ xprsnstudio
apostolnaideno...
Фотографията и дизайна са дело на Lyon Visuals.
/ lyonvisuals
Текст
Криле
1. Майка ми погреба много хора/ ..Не мисля,че успях да съм упора/ ..
Татко, баба, дядо, брат си, леля Вася..чудел съм се как ли го понася/ Как не изпадна в забрава, дребна жена, направена от стомана
искам всички да знаят, че и се възхищам/ Сред вълните днес - за нея обещавам да съм камък/
Татко ми почина, аз се сринах/ Взех си цигари от магазина и застинах/
Една по една ги убивах, да те го убиха/..дим и сълзи на роднини.. кво разбират.
Моята болка,мойта мъка - да.
великия егоист дете!
A наще бяха заедно от близо половин век, колко сол изяли - чували,колкото в Salt lake.
Даже и не мога да осмисля,
черната дупка родена от липсата/
и как се надигаш обратно мамо,
и вярваш в живота и смисъла/
Тази загуба за малко не ни уби,
спаси ни ти Таня.
Не разреши, нищо да ни разруши.
Мамо ти си титана.
Научи ме да падам и как винаги да стана/
Всеки ден е нов живот, всеки ден е подарък.
всеки има рана, и за още време проси/
не е важно колко взимаш, а колко можеш да носиш/
..Болки, раздяла, седим на дивана, портрета на татко ми гледаме/
Кафето изпихме - без захар сметана -
горчиво,но тва е да живееме.
Припев:
Живеем един път - не.
Живеем всеки ден..
веднъж умираме.
Ако съм жив дали наистина живея
Колко горя,
Дали пък ли тлея../
Събирай живот
Не го пилей,
Носи го и пази го вятър да не го отвее.
Не спирай,
Времето те носи
Не те пилее
Времето те носи
Имаш криле!
2. ..Липсата - блъска те някък изведнъж/..След като плисва пороя, остава във въздуха тежък дъх на дъжд/ Мириса спомена водят и няма как волята да се опре/ Сещаш как сте се смяли, и как той седеше до теб от хлапе, разперил криле/
А сега ако те гледа тайно там горе/ От това,което правиш дали е доволен? Изгрева и залеза магия ли са всеки път?
Или си в плен на парализа от скръб?..
Текът си реки от сълзи, очите наводнени толкова нощи/Спомена в нас, буди спомен, и още един, вътре в спомена - живи матрьошки./
...Слънчева се сутрин рано - майки ми чисти прашасали книги.
Как си мамо?
Вземи прочети ги - ми казва - баща ти в тях да видиш../
Реди ги една по една, по конец знае точно къде ги сложи, маха прахта на скръбта.
Боец ли се ражда човек или става - когато се наложи./
..Гложди ме мисъл с години,
когато той замина аз бях смазан./
Сега,че ме гледа и иска да гоня мечтите постоянно си представям/
..Фантазия знам е признавам, но ми дава нови сили неотменно/..
Всеки ден е живот и ако всичко беше вечно - нищо нямаше да бъде ценно/