Рет қаралды 1,945
Казвам: Не е само до слушане на проповеди и беседи - прилагане е нужно. Всяко нещо подлежи на развитие. Както слухът, зрението, обонянието трябва да се развиват, така и духовният живот на човека трябва да се развива. Първо ще слушаш, после ще прилагаш. Едното без другото не може. Какво е придобил и научил човек, ако на старини зрението, слухът и обонянието му започват да отслабват или напълно се изгубят? Ще кажете, че в реда на нещата е старият човек да изгуби и зрението, и слухът, и обонянието си. Това не е вярно. Ще кажете, че външните обстоятелства налагат едно или друго положение. И това твърдение не е вярно. Дават на някого известна сума, за да се съгласи на нещо, което не е в реда на Божиите закони. Ако сумата е малка, той отказва да свърши работата - не се подкупва. Увеличават сумата, докато най-после той отстъпи. Близките му го оправдават, че не могъл да издържи под напора на парите. Каква сила представят парите в себе си? Не се оправдавайте със силата на парите. Това е криво учение. Парите не са сила. Желанието на човека към забогатяване е силно, но не и парите. Отиваш в една църква, дето започват да те убеждават, че само тук е спасението. Те казват: Ако останеш между нас, ще бъдеш спасен. И това е криво твърдение. Църквата, като външен образ, не спасява хората. Само оня може да упътва, който върви в Божествения път. Не върви ли в тоя път, колкото и да говори на хората, колкото и да се моли на Бога, нищо не може да направи. Колко души има между вас, които познават пътя към Бога? Казвате: Ти нали ни говориш за Бога? Нали ни сочиш пътя към Него? Така е, аз говоря, вие ме слушате, но ако няма единство между нас, нито аз мога да ви упътя, нито вие можете да ме следвате.
Аудиото е записано, благодарение на сайта със Словото нас Учителя -besedi.bg