💌БУКТЮБЪРИ четат ЗАЕДНО "Божествени съперници" от Ребека Рос 📜🪶

[@SoundSound-zy3yx]

♥♥♥

[@stefanivitanova]

Благодаря!

[@TeodoraReads]

Преди да си напиша коментара си правя вметка, че много често мнението ми съвпада с твоето. Притеснявах се да си взема тази книга, защото не знаех дали няма да ми дойде твърде детска и в крайна сметка не си я купих. Сега съм доволна от избора си, защото всичко, което казваш го имах като притеснения. Благодаря за искреното ревю!

[@stefanivitanova]

Привет, Теди. Благодаря ти за доверието. Изобщо не обичам да отказвам хората от прочита на дадена книга, защото всеки ще я възприеме по своя си уникален начин, спрямо личните си очаквания, опит, предпочитания, време, в което я захваща. При мен просто не се получи магията с нея. И чак се чувствам доста странно, защото масово хората я харесват изключително много.

[@nasedqnkasmona]

Ето затова обичам съвместните четения - толкова много различни мнения и усещания ❤

[@xoalex06]

❤

[@mary_yankulova]

Стефи, като читател, който много рядко (да не кажа никога) бих посегнал към YA романтично фентъзи се изненадах много приятно. Нямах никакви очаквания и не мога да повярвам колко ми хареса книгата. Имаше особена невинност и чистота в отношенията между Роман и Айрис. рядко чета YA, но когато открия смислени четива с важни теми, подходящи за момичетата в бъдеще. За мен романът се оказа много приятна изненада.

[@stefanivitanova]

Много се радвам Мери, че романа ти е харесал. Мисля, че повечето хора, са били силно докоснати от начина, по който Ребека описва влюбването, сближаванетои взаимоотношенията между Роман и Айрис. Дори си мисля, че точно тук се крие силата на авторката. Но у мен зрее едно предположение, че всеки автор, който не желае творчеството му да бъде причислено към жанра "романтика" (поради една или друга причина), бяга в т.нар. роментъзита. Мисля, че дори на повечето хора, на които романът е харесал, им е убягнало къде точно е фентъзито...

[@mary_yankulova]

@@stefanivitanova да, за мен това не е фентъзи, hence роментъзи. Пу пу, няма д атръгна да чета крилото 🤣

[@whisperofbooks]

Стефи и аз съм съгласна, че книгата би развълнувала по-малките читатели и можеше да има много повече динамика при развръзката на любовните взаимоотношения. Повече фентъзи, повече магия, повече история! Благодаря ти за това красиво и откровено видео! 😍

[@veselinaproycheva]

Наистина не се бях замисляла, че нямаме времева рамка в романа. Винаги улавяш неща, които ми убягват. И затова ми е любопитно да чуя, какво е мнението ти. Знаех, че се разминаваме в размислите си за точно тази книга. И нямах търпение да чуя, какво те е отблъснало.

[@Letmetellyou]

Стефи, в лицето на Митко имаш един малък фен. Пускам си твое видео и той се настанява удобно, започва да те сочи и да ми разказва. 🥰❤ . Много дипломатично и обосновано каза какво не ти хареса и, по-важното, защо не ти харесва. Гледайки всички наши мнения, виждам, че на всички ни липсват горе-долу едни и същи елементи.

[@stefanivitanova]

О, Митко е голям сладур. Нямам търпение да се запознаем. София пък е влюбена във вашата котка. Относно книгата, четох доста коментари в goodreads и оставам с впечатлението, че дори на онези, които са харесали романа, им е липсвало да научат повече за боговете и света.

[@poletnaknijnimechti]

Хей! Прекрасен влог, Стефи. Според мен изобщо не беше негативна - така си почувствала книгата и така ни я представи. Хареса ми и накрая това, което изброи, тоест онова, което носи книгата и би могла да предаде на читателя.😊 Беше ми много приятно да те слушам, както обикновено.😊❤️

[@xoalex06]

И аз съм съгласна относно "уютноста" 😅 Според мен е по-скоро както ти каза - зареди отношенията между героити

[@MariaIriIvanova]

Всеки път се изумявам от това как мислим в една посока. 😊 Това сравнение с книгите за войната. И съм абсолютно съгласна, че ако не бяха писмата аз щях също да съм черна овца и да си направим стадо 😂

[@kristina_vikev]

Ох, да и на мен въобще не ми стана ясно времевата линия и каква е епохата :D Спокойно, и на мен страниците ми бяха ненужно много :D Щеше да ѝ отива да е новела например.

[@anniep.8771]

Останах с впечатлението,че времевата линия не е многоо назад във времето,а е може би някъде между периода на Първата и Втората световна война.Нямам проблем със страници,а ми се струва,че не знам...,може би не е добре структуриван(което донякъде може да се дължи на факта,че авторката не е планирала книгата да бъде въобще фентъзи.Нещата са тръгнали стигнали в тази насока в процеса на писане.Сърцевината обаче и е била ясна ,а именно това с двамата персонажи да си пишат писма.Може би първоначално е искала да напише романтична история,но в процеса на написване нещата са се завъртели в друга посока и да това си личи,но на мен лично след като попаднах на тази информация и разбрах какво е положението не ми е толкоз проблем това и съм склонна да си затворя очите за това).На мен ми се искаше повече неща да видим.Най-вече ми се искаше да видим повече относно как кипи живота във вестника.Мислех,че то ще има по-голяма важност и именно това ми привлече първоначално,както и ,че ще видя отношения тип Лоис и Кларк....,което то някаква степен беше така,но много претрупано.Първата част на книгата много бързо ми мина.Въпреки всичко това,аз попадам в графата от хората,които са очаровани от книгата,ако не бе успяла да ме грабне,щях да съм от вашия отбор.Пристрастна съм признавам си...П.С Обръщам се към стефи.Напълно се съгласявам с това което Хриси каза.Напълно е нормално да се случи да не почуваш някоя книга и т.н.Не трябва да си притесняваш ,че не споделяш вълнението,като останалите хора.Ако всички мислехме и усещаме нещата по еднакъв начин,нямаше да е интересно,а така,човек може да погледне нещата от различно страни и да извлече по нещо от тях.

[@aneliayacheva6671]

Мисля, че се казваше, че Роман е роден 1893, което значи, че годината е около 1912-13та

[@aneliayacheva6671]

Грешка. Форест е роден 1892, което значи че е 1915, защото е на 23.

[@anniep.8771]

@@aneliayacheva6671 Е,да де,казах ,че е някъде около една от двете войни,но не бях сигурна,около коя от двете е по-близко.Благодаря,че посочи датите!Спомням си,че се споменаваше някакви години,но толкова съм ги запомнила.

[@stefanivitanova]

Според мен авторката е искала да напише романтична история, но понеже те сега не са модерни (за разлика от роментъзитата) и затова - дай да е роментъзи. Което мен ме натъжава, защото ми се струва, че точно в това е силата на Ребека Рос - да пише красиви и затрогващи романтични истории, които да ти докоснат душичката. Останалото куца. Благодаря ти за милите думи. Наистина няма как всички да преживеем по еднакъв начин дадена книга.