Този непретенциозен запис разлюля небцето ми в горчив спазъм. Някои от българските рок музиканти, пред които се прекланяхме нявга като богове, сега съвсем кротко и лежерно - от плът и кръв, и по къси гащи даже, изпълняват Soldier Of Fortune. Публика хич, няма прожектори и пушеци. Кофти, постничко някак си. НО ИСТИНСКО!!! ЗА ПОЧЕСТ!!! Последният певец на „Златни струни” Ники Андреев и първият барабанист на „Сигнал” Жоро Кокаланов плюс още древни музикални апапи са живи, дори свежи за годините си. Само по себе си това е новина! Пеят, свирят някак. Не търсят, а и не очакват тълпа екзалтирани фенове. Просто са тук заедно и правят Soldier Of Fortune - това, което винаги са можели. Без фанфари, без телевизии и репортери от музикалните канали. По сандали и бермуди. НО С ДУШИ И СЪРЦА!!! Преди 40 години щях да крещя като обезумял, да ги соча като идоли и да съм горд до лудост, че зная имената им. Сега си стоя спокоен, с олисяла глава и косми в ушите, преглъщам трудно, а в очите ми има сълзи. Те са живи. И аз съм жив с тях. И пак съм си горд до пръсване - че ги имам като кръвни братя, но и заради себе си - защото и аз бях мъничка частица от лудостта да изстрадаш рока в България през 70-те. Soldier Of Fortune за недоумрелите ние, дето опазихме тази музика с цената на младостта си и въпреки всеобщия идиотизъм. Soldier Of Fortune за величието на духа ни, но и за беззъбите ни муцуни. За душите на онези, които не дочакаха мързеливо да зяпат ютуб в мрежата и тихо изгоряха в позорния огън на прехода. Свирете Soldier Of Fortune, батки! Може и със сандали, и по бермуди. Важното е, че сте тъдява. Ние също. Живи! И даже мърдаме. Ебимумайката, стана супер.