Дъбовски проход - руини и стари съоръжения/2022/

Рет қаралды 2,461

Жыл бұрын

Дъбовския проход обход на Обекти и древни съоръжения с карти и GPS координати В ОПИСАНИЕ ПОД КЛИПА.Това е само една малка част от тях посока юг север.Какво има там?
Картата с обекти и вградени видеа: www.google.com/maps/d/edit?mi...
В античноста от района на днешното Дъбово започвали два много важни прохода - Яйканлийски /Дъбовски/ и Лаханлийски /Ветренски/, прокарани по билата на вододелните ридове. Покрай населеното място все още преминава съвременният наследник на стария Друм - подбалканското шосе София-Бургас
Също от там е прокаран железния път през балкана свързващо севера с юга.Там е и най високата ж.п гара в Стара планина ж.п.Кръстец.
с.Дъбовo (Яйканлий)се намира един от най-важните през античноста и Средновековието проходи през Стара планина - Друма, Яйканлийски проход, Боаза, Боазки път, Дъбовски проход,бил възлово кръстовище на подбалканския римски път изток запад.На изток с Месемврия,Анхиало,Маркели,Туида,и западно - Копсис (Анево),Сердика и др.Прохода в направление север - юг е носел важно стратегическо предимство, затова е трябвало да бъде охраняван.
В книгата си „Дъбовският проход“ авторът Георги Чорчопов е описал подробно трасето на древния път и господстващото му положение сред т.нар. Тревненски проходи. През Античността Дъбовският проход бил един от най-важните и главни пътища, пресичащи Стара планина, наред с още няколко по-удобни друма. Според автора пътят съществувал още от времето на траките, като дошлите по-късно римляни само го подобрили, покривайки го на редица места с калдъръм.
Понякога, съвсем неправилно, проходът бил наричан и Иванкова /Ванкова/ пътека, като тук трябва да се направи уточнението, че това по-тесен и по-слабо използван друм е само едно съвсем късо странично разклонение на особено важния, популярен, оживен и изключително сложно разклонен Дъбовски проход.
През епохата на Втората българска държава, обаче, значението на друма нараснало особено силно, тъй като столица на страната станал гр. Велико Търново, който се намирал в близост до трасето на вървището.
Пак през тази епоха друмът се свързва с бягството по страничната Иванкова пътека на цар Иванко /1196 г./, както и с цар Калоян /1197-1207 г./, при управлението на който по югозападното направление на пътя /Мъглижкият проход/ станало преминаването на огромната българска армия през Стара планина в похода й срещу кръстоносците на латинския император Балдуин. През 1280 г. по трасето на Дъбовския проход на юг към Византия избягал още един узурпатор на българския престол - цар Асен III /1279-1280 г./, отнасяйки със себе си всички военни трофеи на Българияа. Съществува също така и предание, че през 1323 г. в крепостта на вр. Царска могила стоял самият цар Михаил III Шишман Асен /1323-1330 г./ при провежданите от него бойни действия срещу българския болярин-отцепник деспот Войсил.
Това другото южнo разклонение на Друма, което започвало от с. Дъбово, първоначално се изкачвало по западния вододел на Поповската река до вр. Черквата. Преди построяването на днешната църква в Дъбово християните от селото идвали да се черкуват на този връх, като на Гергьовден колели на него агнета и правели курбан.
Пътят Друма съществувал като старо вървище още от времето на траките, за което свидетелстват руините на множество крепости, както и запазилите се и до днес около вр. Царска могила антични окопи. Според историците край този връх се провела битката между войските на македонският цар Филип II /359-336 г.//някои твърдят, че това бил самият Александър III Велики/ и тракийското племе трибали, така че със сигурност пътят съществувал още тогава. По времето на цар Филип II северната граница на Македонската държава достигнала до билото на Централна Стара планина, което наложило местностите около античния Дъбовски проход, и по-специално тези край ключовия вр. Царска могила, да бъдат допълнително укрепени. Дошлите няколко века по-късно римляни изградили още множество крепости край пътя, с което го обезпечили още повече и го направили по-сигурен. В онези времена.....................ПЪЛЕН ТЕКСТ ТУК:paste2.org/Fax3sAD5
P.S Корекция на 00.15.47. мин. ПРАВИЛНО Херманова воденица.Грешно Варимезова воденица.
---------------------------------------------------------------
ОЩЕ ВИДЕО ОТ РАЙОНА:
• Дъбово - Маркова могил...
• Яворовец - Късноантичн...
• Дъбовски проход - подз...
• Ветрен - Стария мост/2...
• Голямата могила на Дъб...
• Автотур в Централен Ба...
• Автотур -Лява река К...
• Римски мост и ЖП гара ...
• Село Дъбово (Яйканлий)...
• Дъбово-Ветрен-стар жел...
• Автотур -Селце един де...
ht • Яворовец(Поповци)в све...
Author's channel:
/ @laryykruchev1576

Пікірлер: 9

@Sa60R19 Жыл бұрын

Тази есен го минавах с джипа - Дъбово - Плачковци. Аз го знам като Тревненски проход и така го пишат.

@laryykruchev1576 Жыл бұрын

Да прав си!така го пишат но историята говори друго.Съществуването на Дъбово предхожда със стотици години Трявна.Името на прохода се е меняло в различни епохи до днес.През годините започващото от с. Дъбово древно вървище носело различни наименования - Друма, Яйканлийски проход, Боаза, Боазки път, Дъбовски проход, Търновска пътека и дори Руският път. Понякога, съвсем неправилно, проходът бил наричан и Иванкова пътека което е съвсем късо странично разклонение.

@Sa60R19 Жыл бұрын

@@laryykruchev1576 Здравей, а знаеш ли до каква степен е проходим Мъглижкият проход - Мъглиж - Селце - х. Българка - Кръстец?

@laryykruchev1576 Жыл бұрын

@@Sa60R19 декември до селце ходих няма проблем но нагоре до кръстец несъм