Рет қаралды 10,975
Христо Калчев - серия Вулгарни романи - книга 10 - Сънят на уморения лъв (Аудио книга) Българска проза
“Престъплението ли е единственият мотив за обединение на Балканите? - мислеше Козела, гледайки партньорите си. Сърбинът Моимир Барич и македонецът Константин Дарделев играеха билярд в залата на хотел „Елион" в Атина, а българинът с молдовска самоличност Йон Марин-Козела пиеше кафе на бара и слушаше английската емисия на радио „Атенеум". Всичко разделяше балканските народи: история, география, политика; въпреки че езиково, културно и типологически бяха напълно еднакви, единствено престъпността можеше да ги вплете в съюз и те тримата бяха доказателство за подобно на пръв поглед невероятно твърдение.
Моимир и Константин се бяха харесали на мига, като споходени от любов, имаха си доверие и сега, далече от преследвачите си, се забавляваха от сърце. Играеха билярд с високи залози и с цялата
страст на темпераментните си натури, напълно забравили своя шеф, наблюдаващ ги от бара с почуда и умиление.
Беше неделя, осми юли, десет и половина сутринта, а на единадесети през нощта трябваше да получат оръжеен товар на пристанището в Пирея от Хауки Исламболи и да го предадат на Виктор Бут или, както се наричаше от няколко години, Булат Варо.
Трудна и извънредно опасна работа, Деба мама му! Козела допи кафето, поръча водка „Сталичная", минерална вода и отново потъна в шибаните си тревоги. Беше се заклел да действа само и единствено от дистанция, но в този екстрен случай не можеше да остави момчетата сами. Фрегатата „Еквус" на световната организация „Грийн пийс" трябваше да натовари петдесет сандъка с автомати „Калашников" на пристанището Порто Нуово в Дахомси, сто гранатомета, сто базуки и десет ракетни остановки в Дакар, Сенегал, един тон амуниции в Казабланка, Тунис и да пресече Средиземно море на изток от Малта, на път за Пирея.
Всяка крачка на Исламболи беше смъртоносен риск, но и всяка телефонна връзка също, така че би било и лудост, и глупост да се мисли, че до единадесети през нощта нищо не го заплашва. Гърците, търговци по природа, бяха много чувствителни към всяка контрабанда, която накърнява джоба им, затова и службите „Портконтрол" и „Харбър мастер" всяваха ужас в армс- и наркотра-фикантите. Козела беше купил някои от тях, но нямаше гаранция, че не са го предали на властта. Мразеше гърците и не забравяше популярната им поговорка: „Всички болести идват от ядове, всички ядове - от гадове!"
Това наистина ще бъде последната акция с мое участие! Залогът беше огромен, рискът не по-малък. Ако оръжията стигнеха до Виктор Бут и дрогата, изпратена от него до Исламболи, Константин Дарделев-Перо Пора и той щяха да си поделят 30 милиона долара, сума, достатъчна за оттегляне в пенсия и за много по-алчни гангстери от тях, „балканските федералисти".
Козела се усмихна горчиво, когато радиото привлече слуха му. Новините идваха от София.” /.../Христо Калчев