Дрон купува Кремиковци за 1 долар

Не много е останало за копуване, но пак си е добра сделка.
„Кремиковци“ е най-голямата металургична компания в България между 1963 и 2009 г. След прехода на България към пазарна икономика е приватизирана. През 1999 г. държавната компания е продадена на българската фирма „Дару Металс“ за 1 долар. През 2005 г. „Дару Металс“ продава предприятието на индийския предприемач Прамод Митал за 110 милиона долара. През 2008 г. компанията банкрутира и преустановява дейността си през 2009 г.
Развиването на стоманодобивна индустрия е част от стремежа на правителството да извърши промишлена революция в Народна република България, като преобърне аграрната насоченост на икономиката. Като основен мотив е изтъкнато „подобряването на класовия състав сред населението на столицата“. Този довод надделял над всички предупреждения, че комбинатът щял да замърси въздуха и да прахосва питейната вода на София.
Социалистически гигант
Решението за създаване на Металургичен комбинат „Кремиковци“ на базата на Кремиковското железнорудно находище е взето на Априлския пленум на Централния комитет на Българската комунистическа партия през 1956 година. Това става въпреки възраженията на български и съветски специалисти за смесения състав на кремиковската желязна руда и липсата на адекватна технология за използването ѝ, както и отдалечеността на стотици километри от пристанищата. Проектът е реализиран само с активния натиск на диктатора Тодор Живков върху съветското правителство, което осигурява технологията на комбината. Като аргумент за започването на проекта се сочи, че извличаните от рудата барит и олово ще са достатъчни, за да осигурят рентабилността на завода - нещо, което се оказва невъзможно.
Частна компания
През 1999 г. 71% от капитала на дружеството е закупен от българската фирма „Дару металс“ за символичната цена от 1 долар (по-късно фирмата се преименува на Финметалс холдинг).
По-голяма част от продукцията си компанията изнася за страни от Европейския съюз, Турция, някои бивши югославски републики, както и в САЩ и Китай. Печалбата на предприятието за 2003 г. е 120 милиона лева, а за 2004 г. - 80 милиона лева
През януари 2005 година „Кремиковци“ закупува 70% от Завода за производство на ламарина с полиестерно покритие Леминд ФПЛ в сръбския град Лесковац (Лесковъц), с което удвоява своя капацитет за производство на ламарина с полиестерно покритие до 72 хил. тона годишно. В края на март Кремиковци Леминд започна успешно първото си пробно производство след приватизацията. През април 2005 г. „Кремиковци“ закупува и косовския завод за поцинкована ламарина „Ламкос“.

[@sanches2]

Много е интересно

[@goranovdrone]

така е, и нищо не е останало ;(

[@user-he7vs4mb1w]

Благодаря за видеото и коментара. Да, когато желанията не са подкрепени с елементарна логика - става банкрут. Не съжалявам за края на металургичния гигант. Съжалявам, че хиляди квадпатни метра земя са замърсени. А биха давали реколта. Но... Дано сега се вземе разумно решение за използването на земята. И да има баланс между желанията за печалба и логиката. Инак отново ще надделее "Априлската линия на партията", сиреч, неразумните решения.

[@goranovdrone]

Благодаря за коментара. Жалко е за земята, но дано в бъдеще измислят нещо ползотворно за земята.