Елеазар Хараш: Любовта е дар на Бога. Тя е награда за предаността

Рет қаралды 3,712

2 ай бұрын

3.05.2011 г.
ХАСИДИЗЪМ
МЪДРОСТТА НА ХАСИДИТЕ - (първа идея за размишление)
УПАНИШАДИТЕ УЧЕНИЕТО ЗА БРАХМАН
ЯДЖНАВАЛКИЯ - (втора идея за размишление)
КАБАЛА За буквите
МЪДРОСТТА НА КАБАЛА - (трета идея за размишление)
Хасидите, или благочестивите. От еврейската дума хесед, т.е. Божия милост, откъдето идва и думата хасидим - набожни, праведни, благочестиви. Ръководителят и основателят на хасидите - Баал Шем Тов - е подобен на Поп Богомил. Всъщност това е нещо като еврейското богомилство, еврейските богомили, само че там е без кладите.
Единствената цел на хасидите е стремеж към реалността на Бога и тази цел няма предели и край. Хасидизъм означава никаква мъка по този свят, а само любов към Бога. Както виждате, това е простота, мъдрост и много молитви, подобно на богомилите; такива същества са хасидите. Разпространява се най-вече към края на 18-ти век, особено в Полша, Русия, Унгария, и въобще на много места.
Хасидизмът е само едно: Господи, само Тебе искам! Няма други неща, само това е; не търсят никакво бъдеще. Учителят казва: Който вярва в бъдеще и който ви кара да вярвате в бъдеще, това са вашите врагове. Бог е тука, не в бъдещето, и Той трябва да се постигне тука.
Хасидът се наслаждава на своята съкровена любов към Всевишния. Той е срещнал дълбоко навътре в себе си хесед - милосърдието на Бога, срещнал е своята съкровена реалност така, както нечистият среща навътре (пък и навънка) своята илюзия.
Хасидизмът казва: В света е само Божеството и затова нищо не може да се счита за абсолютно зло. А злото е само особена временна форма на проявление на Бога. Хасидите са изключително отдадени, както казах, на молитва и чист, опростен живот. Хасидизмът освен това е мистично еврейство. Той изучава главно Тора, Талмуд и Кабала - главно с това се занимават хасидите.
За хасидите няма такова място, където да не се намира Бог.
И така, какво казват те: Човек постига висшата си душа, когато има достатъчно вътрешни подбуждения към Бога.
Любовта е дар на Бога. Тя е награда за предаността.
Всичко в света е пълно с Твореца и всичко извършвано по замисъла човешки, до най-нищожните неща и събития, е всъщност мисълта Божия. До най-нищожните неща и събития: как да пипнеш нещо, с какво да пишеш, как да гледаш и т.н. - всичко това е тайната мисъл Божия и тя има свои причини така да работи скрито.
Същественото при хасидите е усърдието. Бог присъства - казват те - дори и в най-незначителните неща. Вмешателството на Бога в човека е непрекъснато - разбира се, чрез разни сили, проводници и понякога и самият Той.
Злото съществува вътре в Бога и затова няма самостоятелно зло.
Молитвата: Молитвата не е нещо отделно съществуващо от Бога. Молитвата е свещен акт - акт на съхранение на Бог в себе си. Чрез молитвата Божественото постоянно се обогатява, т.е. Божественото се обогатява чрез постоянна молитва.
Светът е бил създаден, за да се върне обогатен. Същото нещо казва и Мохамед.
Бог живее заедно най-вече със смирените духом.
Цадика, или праведникът, общува с Бога постоянно, даже и в житейските си дела.
Най-трепетното интимно общение с Бога става по време на молитва. При хасидите това са молитви много нагорещени, молитви до огън, много сърдечни, и затова те, както богомилите, са припадали от молитви, за да търсят и да узнаят истините. Това са такива хора, както ви казах, разновидност на богомилството.
Казват: За да бъде общението пълно, молитвата трябва да бъде възторжена, пламенна, за да води до пълно сливане с Бога. Не донякъде, не малко, не спираш; когато е много важно, трябва много гореща, усърдна, продължителна молитва.
Между човека и Бога има незаменима връзка - Любовта.
Милосърдният човек може да разчита на милосърдието на Бога. И казват: Светът е пълен с тъмнина за този, който губи своя път. Иначе тъмнина няма, но за този, който започва да губи своя път, той започва да вижда тъмнина.
Колко е хубав и прекрасен този свят, ако не губим в него нашите сърца, и колко е мрачен, ако ги губим.
Какво казват хасидите: Гордостта е също от Бога, тъй като всичко е Бог, тъй като всичко е от Него; но ние трябва да се сражаваме с нея през целия си живот, докато се смирим. В смисъл: ние не трябва да воюваме с нея, тя се дава от Бога, Той така ни изпитва; но от друга страна, ние трябва така да се сражаваме с нея през целия си живот, че да се смирим - тя се дава, за да се смирим, а не да станем горди.
Човек е длъжен да познае гордостта и да не се възгордее. Значи, да я познае, както Учителят казва: Да познаеш злото, но без да се запознаваш с него. Значи, човек е длъжен да познае гордостта и да не се възгордее; да познае гнева и да не се гневи.
Бог е извършил такова велико самоограничение, за да се приближи към човека.
МЪДРОСТТА НА ХАСИДИТЕ - (първа идея за размишление)
Всичко, което на земята за вас представлява зло, в действителност се оказва милост.
Който жертва своето аз за Бога, за него вече няма завеса, отделяща го от Създателя.