Елеазар Хараш: Сфинксът е бил първият символ, пренесен от Атлантида (ЛЕКЦИЯ за Египет и Тот)

Рет қаралды 6,477

2 жыл бұрын

5 септември 2017 г.
Египет казва: „Само Древността познава Истината“. За древноегипетските жреци важното не е било събитието, а състоянието, т.е. начинът на възприятие. Значи: събитието не е важно, а начинът на възприятие - какво възприемаш. Тези жреци са били от Безупречните, те не са допускали никакви човешки действия: Безупречни Атланти преродени, т.е. никаква съдба. Чрез тази Безупречност жреците са възприемали Силата, която отстранява света. Египетските жреци знаели, че Безупречността отстранявала човешката природа. Те били наследници на Атлантите и затова знаели, че тази Безупречност раждала Свободата.
Египет е бил крепост на Древната Свещена Мъдрост. Свещената Наука е била скрита в пирамидите и в храмовете, за да се съхрани Душата на Египет - затова е било това Окултно знание, херметично. В Египет е било скрито Тайното Учение за Древната Мъдрост - Учение, което не се поддавало на действието на времето.
Сфинксът е бил първият символ, пренесен от Атлантида. Посланието на Сфинкса е било, че Истината е Неизменна и че Тя надживява всичко, всичко преходящо, и че Тя променя всичко, без Тя самата да се променя. Сфинксът охранява много дълбока атлантска Тайна. Сфинксът е Същество на Мистерията, а не на Вечността. Той е наречен на египетски Шешет Анх, което означава Живият Образ: мястото, където човекът се ражда като Бог, т.е. Свещеното място на Първото време. Сфинксът е Изначалното Лице на Мистерията (става въпрос за неговите скрити качества): той се е родил в Древността много преди пирамидите, затова се нарича Пазител. Той е роден от видение отново на същото Божество Техути, или Тот - така нареченият Бог Тот. Техути е познавал Тайната на Бездната, понеже му е било позволено.
Според Тот: Сфинксът е онзи човек, който е станал Божествен проводник на Истината. И пак според него: Истината може да бъде овладяна само тогава, когато станеш част от Нея.
Сфинксът още в Атлантида е бил Мистично Учение за Безмълвието - това, което Толтеките са наричали Безмълвното Знание. Очите на Сфинкса не са от този свят - казва Тот - те гледат към Безкрая и никога към света. Те гледат само към едно място - Мястото на Истината.
Сфинксът е също Древно предупреждение: че тези, които не се завърнат в Свещеното си Начало, те ще си останат все човеци, т.е. смъртни същества, скитащи души, същества от старите светове. Ако човекът си останел смъртен, той не можел да отговори на гатанката на Сфинкса и оставал в старото си мислене, т.е. в смъртта: продължава да се преражда. Да разкриеш загадката на Сфинкса означавало да родиш Бог в себе си - мястото, в което човек се освобождава от предопределението и от преражданията.