Елеазар Хараш за Христос, Любовта и създаването на душата (ЛЕКЦИИ)

Христос е Чисто Съзнание, а Бог е Изначалното Съзнание - а светът е изгубеното съзнание, което е част от хаоса, част от света.
Човешкият Дух в чист вид - това е Христос: Абсолютно Чисто Съзнание - това е Синът, това е да се родиш в Сина, в Чистия си Дух; това е Подобието на Бога. Чистото Съзнание - това е Великото Учение.
Христос живее вкоренено в Бога, а това е Мястото на Пълнотата и на Безкрая.
Христос е Велик Невидим Дух. Това, че Се е явил, не Го прави видим, нито Го прави разбираем. Това явяване също и Го показва, и Го скрива. Разпознават Го само избраните и само определените. Христос е въплъщение на двуполовата Светлина, т.е. Цялостната Светлина - образът Му е неизказан и затова плътта Му не може да понесе Неговата Светлина.
Той идва от специално Слънце на Галактиката, което се нарича Алфиола. Смалил се е 75 милиона пъти, за да стане достъпен за хората и да не ги изгори с могъществото на Своята аура. Смалил се е, смирил се е, за да приеме достъпно тяло, за да могат да Го понесат и да не ги изпепели. Това е една от големите Тайни на Христос.
Тези, които имат съдба, са се самоизпъдили от тази Светлина на Бога - те са станали сляпа сила, невъзприемаща Истината.
Христос е слязъл на Земята не за да изкупи греховете - защото всеки сам, лично си ги изкупва. Той е слязъл да покаже Пътя към Себепознанието и Чистия Път към Бога.
Поради грешката на боговете е трябвало да се яви Христос и да укаже правия път към Отеца, който е път на синовство. Това няма нищо общо с християнство или със знания - първо трябва да станеш Син, синовство, което няма нищо общо и с любопитство. Защото в боговете се явила криза, (затова е дошъл Христос) нещо вътре в тях било пропаднало, ограбено и затова се явил Христос, който поставил кръст между кенома и плерома, т.е. между външния и вътрешния космос. Този кръст е споменатият вътрешен предел. Кръстът има в себе си две функции: първо, охранителна и второ, спасителна.
Главната цел на живота е гносисът, т.е. да бъдеш приет от Отец, да бъдеш приет и тогава ти се дава висшето познание, т.н. гносис. Дава ти се позволяването и освобождаване от вторичното знание, което винаги води в задънена улица. Т.е. гносисът те спасява от всяко вторично знание, всичкото излишно знание, всичкото второстепенно знание.