Отдавна мислех да ви пиша, гледала съм доста ваши видеа и благодаря за всичко, което правите. Бих искала да ви помоля, в отговорите си да наблягате и на това, какво да правим най общо казано, точно когато насреща си имаме човек с когото не можем да говорим и да се разберем нормално. Когато въпреки всички молитви и отстъпки, другият мисли повече за себе си. Аз примерно веднъж си изядох шамарите от мъжа си християнин, точно когато опитах, и то съвсем спокойно, да говоря с него, как да отделим пари за шини за зъбите на дъщеря ни. Първо каза Бог ще се погрижи, а когато пак попитах ми каза да спра да го тормозя и ми се нахвърли. А когато и хора в църквата ми кажат, че сигурно не се моля достатъчно за семейството си и затова имаме проблеми, и дори съм упрекната, че снабдявам основните нужди и затова мъжът ми нямал мотивация да прави нищо и работи почасово, или пък месеци наред не прави опит да потърси нова квартира, когато продават тази, в която живеем и щяло да бъде добре дори да останем на улицата с две деца, за да бъдел мотивиран пасивния ми мъж християнин да потърси нещо той, иначе съм му изземвала функцията на глава. А нещата стават все по-зле.