Рет қаралды 716
#овце #Родопи #чанове
Еркичите на Минчо Гърбелов от село Смилян. Записът е от личния архив на родопския овчар от началото на 90-те години на ХХ век.
Специални благодарности на Минчо Гърбелов и на Даниела Чакърова от с. Проглед, благодарение на които този запис достига до всички нас!
"Имаше еркичи за чудо и приказ, по-едри от магарета, ала два се издигаха една педя над другите и носеха една педя по-дълги рога. Единият еркич беше на Манол, а другият - на Вражу кехая. И като се чудеха овчарите кой да изберат, някой рече да отсекат право дърво и да ги претеглят, а друг рече да ги възседнат и да видят кой ще отиде по-надалеч. А имаше наблизо едно нанагорнище, хиляда крачки дълго. Вражу поиска всеки да възседне своя еркич, което беше несправедливо, защото Вражу беше нищо и никакъв човек, по снега да мине, следа няма да остави, и тежеше два пъти по-малко от едрия Манол. Ала Манол не се отказа и като възседнаха еркичите си, тръгнаха по хълма нагоре. И малко преди върхът еркичът на Манол падна, а Вражувият се изкачи догоре. И нему дадоха да носи големия тюмбелек и да върви най-напред."
- из романа "Време разделно" на Антон Дончев.
Минчо Гърбелов ©