Иван Вазов - Опълченците на Шипка, рец. Богдан Дуков

Рет қаралды 75,445

14 жыл бұрын

Bulgarische Dichter auf Bulgarische Sprache - Der großer Bulgarische Dichter und Schriftsteller Ivan Vazov (1850-1921) und seine berühmter Poesie (Audiorec. von Rezital "Meine liebsten Gedichter", 1973, Sofia), rezitiert von Bogdan Dukov.

Пікірлер: 26

@juliapenicka6918 Жыл бұрын

Вечна СЛАВА НА ЗАГИНАЛИТЕ,🇧🇬🥉♥️⚘ ВЕЛИК ПОЕТ 👌И ПРЕКРАСНО ИЗПЪЛНЕНИЕ👍, БЛАГОДАРИМ⚘🌞🇧🇬

@krasimirazyveba2741 3 жыл бұрын

Прекрасно изпълнение

@krasimirazyveba2741 3 жыл бұрын

Нека се гордеем че сме българи ,а не да забравяме и да ставаме чуждопоклонници,България е Велика

@selinkamalinka7397 Жыл бұрын

Нека носим йоще срама по челото, синила от бича, следи от теглото; нека спомен люти от дни на позор да висне кат облак в наший кръгозор; нека ни отрича исторйята, века, нека е трагично името ни; нека Беласица стара и новий Батак в миналото наше фърлят своя мрак; нека да ни сочат с присмехи обидни счупенте окови и дирите стидни по врата ни още от хомота стар; нека таз свобода да ни бъде дар! Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно свети нещо ново, има нещо славно, що гордо разтупва нашите гърди и в нас чувства силни, големи плоди; защото там нейде навръх планината, що небето синьо крепи с рамената, издига се някой див, чутовен връх, покрит с бели кости и със кървав мъх на безсмъртен подвиг паметник огромен; защото в Балкана има един спомен, има едно име, що вечно живей и в нашта исторья кат легенда грей, едно име ново, голямо антично, като Термопили славно, безгранично, що отговор дава и смива срамът, и на клеветата строшава зъбът. О, Шипка! Три деня младите дружини как прохода бранят. Горските долини трепетно повтарят на боя ревът. Пристъпи ужасни! Дванайсетий път гъсти орди лазят по урвата дива и тела я стелят, и кръв я залива. Бури подир бури! Рояк след рояк! Сюлейман безумний сочи върха пак и вика: "Търчете! Тамо са раите!" И ордите тръгват с викове сърдити, и "Аллах!" гръмовно въздуха разпра. Върхът отговаря с други вик: ура! И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье; дружините наши, оплискани с кърви, пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред, всякой гледа само да бъде напред и гърди геройски на смърт да изложи, и един враг повеч мъртъв да положи. Пушкалата екнат. Турците ревът, насипи налитат и падат, и мрът; - Идат като тигри, бягат като овци и пак се зарвъщат; българи, орловци кат лъвове тичат по страшний редут, не сещат ни жега, ни жажда, ни труд. Щурмът е отчаян, отпорът е лют. Три дни веч се бият, но помощ не иде, от никъде взорът надежда не види и братските орли не фърчат към тях. Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх - кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса. Талазите идат; всичките нащрек са! Последният напън вече е настал. Тогава Столетов, наший генерал, ревна гороломно: "Млади опълченци, венчайте България с лаврови венци! на вашата сила царят повери прохода, войната и себе дори!" При тез думи силни дружините горди очакват геройски душманските орди бесни и шумещи! О, геройски час! Вълните намират канари тогаз, патроните липсват, но волите траят, щикът се пречупва - гърдите остаят и сладката радост до крак да измрът пред цяла вселена, на тоз славен рът, с една смърт юнашка и с една победа. "България цяла сега нази гледа, тоя връх висок е: тя ще ни съзре, ако би бегали: да мрем по-добре!" Няма веч оръжье! Има хекатомба! Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба, всяко нещо - удар, всяка душа - плам. Камъне и дървье изчезнаха там. "Грабайте телата!" - някой си изкряска и трупове мъртви фръкнаха завчаска кат демони черни над черний рояк, катурят, струпалят като живи пак! И турците тръпнат, друг път не видели ведно да се бият живи и умрели, и въздуха цепят със демонский вик. Боят се обръща на смърт и на щик, героите наши като скали твърди желязото срещат с железни си гърди и фърлят се с песни в свирепата сеч, като виждат харно, че умират веч... Но вълни по-нови от орди дивашки гълтат, потопяват орляка юнашки... Йоще миг - ще падне заветният хълм. Изведнъж Радецки пристигна със гръм. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . И днес йощ Балканът, щом буря зафаща, спомня тоз ден бурен, шуми и препраща славата му дивна като някой ек от урва на урва и от век на век

@zebstamp1952 12 жыл бұрын

Да не забравяме,че основната сила на Шипка са били нашите деди - българите!!!!!!!!!!

@rumyanakoprinkova3295 5 жыл бұрын

Слава н и благослов за българските Опълченци!

@mitkoliondar1 11 жыл бұрын

Какъв рецитират му удари ... :D браво !

@bogdantenev2764 3 жыл бұрын

Великолепен си,адаш!По-добър декламатор от тебе няма...:)))

@user-lc9vv1zm9k 8 жыл бұрын

Има няколко неточности в текста. Иначе поклон за рецитала.

@bogdantenev2764 3 жыл бұрын

Те са незначителни,не издребнявайте излишно...

@Chani3x 2 ай бұрын

1:06

@Chani3x 2 ай бұрын

5:06

@monibgtbgt 11 жыл бұрын

Ние българите сме големи егоисти. Ама големи, но въпреки това аз съм горда. Горда съм да се нарека българка. Заради всичко това. И 100% съм сигурна, че всеки, който някога е чел или ще прочете "Българският език" пак на Иван Вазов ще бъде на същото мнение.

@rumyanakoprinkova3295 5 жыл бұрын

Егоисти? За това ,е погълнахме азиатската варварщина и спасихме не само България да бъде и пребъде, но и днес цяла Европа да я има. И затова, че дадохме а,б,в...и т.н. , книжнина и просвета и на руският, английски, френски,немски, ..литературни езици. И всичко това, Вие го оприличавате с егоизъм и егоисти?!!! Свещенна простота и невежество ,туй всеки ще Ви рече!!!

@nor4eto999 11 жыл бұрын

църковни мишки**

@krasimiradimitrova2021 7 жыл бұрын

Prekrasno izpalnenie!!!

@kamengenchev6702 8 жыл бұрын

ако тези смели хора се бяха провалили и защитата на Шипка е паднала още щеше да сме под турска власт.

@aysheyuseinova4929 6 жыл бұрын

Mnogoedbre napaweno

@Volkos 13 жыл бұрын

Situaciqta e tujna :( Vsqkash nikoi ne poni luvovete na shipka!Vsqkash nikoi ne znae kak podqvolite sme se oturvali ot chalmite ?! Eto v kakva durjaa jiveem,v takava v koqto nikoi ne pomni na kavo dulji svobodata si i e gotov da izbqga pri purvata trudnost!