Kак да живеем тук, без да сме от тук ПРЕХОДЪТ КЪМ ДУХОВНАТА РОДИНА Жилмар Мачадо

[@radaivanova8563]

Благодаря Ви Павлина За информацията Благодаря и Поздрави ❤

[@regresia-spiritism-pavlina]

Текста, който лектора коментира: 10. Духът е толкова привързан към телесния живот, колкото по-малко вижда отвъд него. Усеща как животът му се изплъзва и иска да го задържи; вместо да се остави да бъде увлечен от движението, което го подема, той се съпротивлява с всички сили и по този начин може да удължи битката с много дни, седмици и цели месеци. Без съмнение в този момент Духът не е напълно осъзнат; объркването е започнало много време преди смъртта, но това не означава, че той страда по-малко. Неопределеността, в която се намира, несигурността какво ще му се случи, увеличават неговите тревоги. Смъртта идва и нищо не е приключило, смутното състояние продължава, а той се чувства жив, но не знае дали е в материалния или в духовния живот; още се бори, докато последните връзки на периспирита не бъдат прекъснати. Смъртта слага един действителен край на болестта, но не спира последствията; докато съществуват точки на контакт между тялото и периспирита, духът чувства впечатления от него и страда от това. 11. Позицията на нематериалистичния Дух е много различна, дори в лицето на най-жестоките болести. Флуидните връзки, които го свързват към тялото, бидейки много слаби, се разкъсват без никакъв шок, поради неговата увереност в бъдещето, което той вече предвижда чрез мисълта, а понякога дори в самата реалност, което го кара да вижда смъртта като едно освобождение, а страданията си като едно изпитание. От там му идва едно морално спокойствие и едно смирение, което облекчава страданието му. След смъртта, въпреки че връзките биват прекъснати в този момент, не го застига никаква болезнена реакция; на събуждане той се чувства свободен, благоразположен, разтоварен от една голяма тежест, и много щастлив, че вече не страда. 12. В случаите на насилствена смърт условията не са съвсем същите. Никаква частична дезагрегация (разпад на материята) не би могла да причини едно предварително разделяне между тялото и периспирита; органичният живот с цялата си сила внезапно е прекъснат; отделянето на периспирита започва едва след смъртта; и в този случай, както и в други, тази раздяла не може да стане моментално. Духът, застигнат неочаквано, е малко като замаян; забелязвайки, че мисли, той вярва, че все още е жив и тази илюзия остава, докато разбере положението си. Това междинно състояние между телесния живот и духовния живот е едно от най-интересните за изучаване, защото представя уникалната ситуация на един Дух, който обърква своето флуидно тяло с материалното си тяло, и който преживява всички усещания на органичния живот. Това положение предлага едно безкрайно разнообразие на нюанси според характера, знанията и степента на морален напредък на духа. То е с кратка продължителност за онези, чиито души са пречистени, защото при тях има едно предварително отделяне, което смъртта, дори и най-внезапна, не прави нищо повече освен да ускори изпълнението му. За други ситуацията може да се удължи с години. Това състояние е много често срещано, дори и в случаите на обикновена смърт. За някои това не е нищо болезнено, според качествата на духа, но за други е една ужасна ситуация. Принципно при самоубийството тази ситуация е най-болезнена. Тъй като тялото е свързано с периспирита във всичките си фибри, всички конвулсии на тялото се отразяват върху душата, която изпитва големи страдания.

[@regresia-spiritism-pavlina]

Текста от Глава 1 преходът на книга Рай и Ад, който лектора коментира : 5. Нека установим като принцип следните четири случая, които могат да се считат за екстремни ситуации, помежду които съществува един голям брой нюанси: 1) Ако в момента на изчезването на органичния живот, отделянето на периспирита е напълно завършено, душата не би почувствала абсолютно нищо. 2) Ако в този момент придържането на двата елемента е в цялата си сила, ще се произведе един вид разкъсване, което реагира много болезнено върху душата. 3) Ако връзката е слаба, раздялата ще бъде лесна и ще се случи без сътресения. 4) Ако след пълния край на органичния живот все още съществуват многобройни точки на контакт между тялото и периспирита, душата може да почувства ефектите от разлагането на тялото, докато връзката не бъде напълно прекъсната. Следователно страданието, което съпътства смъртта, е подчинено на силата на сцепление, която обединява тялото и периспирита; всичко, което може да помогне за намаляване на тази сила и за ускоряване на разделянето, прави преминаването по-малко болезнено. И накрая, ако отделянето се реализира без никакви затруднения, душата не изпитва никакви неприятни усещания. 6. При преминаването от телесния към духовния живот се случва и един друг феномен от главно значение: объркването или смущението. В този момент душата изпитва едно вцепенение, което моментно парализира нейните способности и неутрализира, поне отчасти, усещанията. Тя изпада в състояние на каталепсия, така че почти никога не е съзнателен свидетел на последния дъх. Казваме почти никога, защото има случаи, в които тя може да е в съзнание, както ще видим по-късно. Объркването, следователно, може да се счита за едно нормално състояние в момента на смъртта; продължителността му е неопределена: варира от няколко часа до няколко години. Докато смущението се разсейва, душата се оказва в ситуацията на човек, който се събужда от един дълбок сън. Идеите са объркани, неясни и несигурни; вижда се като през една мъгла; зрението се избистря малко по малко, паметта се връща, душата се разпознава. Това събуждане е много различно според индивидите; за едни е спокойно и дава приятно усещане; за други е изпълнено с изключителен страх и безпокойство, създавайки ефекта на един ужасен кошмар.

[@regresia-spiritism-pavlina]

Текста, който лектора коментира: 7. Моментът на последния дъх, следователно, не е най-болезненият, защото като цяло душата не осъзнава себе си. Но преди него тя понася разпадането на материята по време на конвулсиите на агонията, а след това търпи тревогите на обърканото състояние. Нека бързо кажем, че това състояние не е общо. Интензивността и продължителността на страданието зависят от афинитета, който съществува между тялото и периспирита; колкото по-голям бъде този афинитет, толкова по-продължителни и по-болезнени ще бъдат усилията на Духа да се освободи от неговите връзки. Но има хора, при които силата на придържане е толкова слаба, че отделянето възниква от само себе си естествено. Духът се отделя от тялото, както един зрял плод пада от своя клон; такъв е случаят със спокойната смърт и мирното събуждане. 8. Моралното състояние на душата е основната причина, която влияе за по-малката или по-голяма лекота на отделянето. Афинитетът между тялото и периспирита зависи директно от привързаността на Духа към материята; тя достига максимална степен сред хората, които фокусират всичките си грижи върху материалния живот и материалните удоволствия; но тя е почти нулева сред тези, чиято пречистена душа предварително се е идентифицирала с духовния живот. Тъй като бавността и трудността на отделянето са пропорционални на степента на пречистване и дематериализация на душата, от всеки човек зависи да направи този преход повече или по-малко лесен, повече или по-малко горчив, приятен или болезнен. Като се има предвид това, едновременно като теория и като резултат от наблюдение, остава да изследваме влиянието на вида смърт върху усещанията на душата в последния момент. 9. При естествената смърт, която е резултат от угасване на жизнените сили поради възраст или поради болест, отделянето се извършва постепенно; у човека чиято душа е дематериализирана, и чиито мисли са откъснати от земните неща, отделянето е почти пълно преди истинската смърт; тялото все още живее органичен живот, но душата вече е навлязла в духовния живот; душата се прикрепя чрез една толкова крехка връзка с тялото, която се прекъсва лесно с последния удар на сърцето. В тази ситуация Духът може вече да е възвърнал своята будност и да бъде съзнателен свидетел на угасването на живота в своето тяло, чувствайки се щастлив, че се е освободил от него. За този Дух смущението е почти нулево. Преживява само един момент на спокоен сън и се събужда с едно неописуемо чувство на щастие и надежда. За материалистичния и чувствен човек, който живее повече чрез тялото, отколкото чрез Духа, за когото духовният живот не е нищо, нито дори една реалност в неговата мисъл, всичко е допринесло за затягане на връзките, които го свързват с материята; нямало е какво да ги разхлаби по време на живота. При наближаване на смъртта, отделянето също става постепенно, но с продължителни усилия. Конвулсиите на агонията са признак на борбата, която Духът преминава понякога, за да разкъса връзките, които му се противопоставят, а друг път, защото се вкопчва в своето тяло, от което една неустоима сила яростно го изтръгва, частица по частица.