Рет қаралды 4,865
Посетете сайта ни tinyurl.com/y3...
Виж Торбаланче в facebook tinyurl.com/yy...
Занималня в жк. "Левски " В bit.ly/3QKV1Te
Занималня в жк. "Люлин" 6 bit.ly/3sQc7Hj
Да работим с т. нар. деца в норма е приятно. Не се изискват особени усилия. Как работим обаче с "трудните" деца? Работим ли изобщо?
В съвременното ни общество всяко дете има право да бъде част от образователната система. Но дали като педагози и образователни мениджъри наистина го разбираме и дали правим всичко възможно това да се случва? Често чувам, че "системата ни била такава". Но ние доброволно ставаме част от тази система, която на този етап остава далеч от идеята, че съществува не, за да "усвоява средства" и да вижда децата като "ходещи хилядарки".
В тълковния речник думата "образование" е обяснена така:" Единен целенасочен процес на възпитание, обучение и придобиване на съвкупни знания, умения и ценности, социални убеждения и навици."
Образователният процес съществува още от праисторията под формата на предаване на опит и знания от възрастните индивиди на младите. След време тези познания се събират и систематизират и така се оформят първите науки. В първата #Академия, създадена от Платон, не са попадали случайни хора. Образованието е било за избрани от учителя деца. Така постепенно хората си давали сметка, че познанието е висша ценност и че то открива нови хоризонти пред човечеството.
Как съвременната образователна система резонира на тези идеи? Как предаваме своя опит, като възрастни индивиди, на младите? Какво посяваме у тях, какви качества развиваме, успяваме ли да стигнем до умовете им, разбираме ли ги? Отговорите на тези въпроси идват при нас именно с "#трудните" #деца, а те, между другото, стават все повече.