Как германци създадоха общност в с. Одринци

Благодарение на чужденците в западналото село край границата за пръв път от много години се раждат деца
"Какви са тия хора, бе?! Живеят без ток, на свещи, вода от тръби не ползват, по две жени водят... Кое е мъж, кое е жена, не мога да разбера. Три деца им се родиха без доктор в селото. Ами то пък и докато дойде линейката от Ивайловград, бебето вече излязло на бял свят...", вдига рамене 86-годишната Руска от село Одринци и сочи с глава оттатък улицата, където са германците. Под къщата на Владо Фейталов са. Владо пасе овце, стар ерген е, единственият местен мъж в сгушеното до граничната бразда източнородопско село. Руска пък е единствената местна жена в него, ама и тя е на доизживяване, както сама казва.
Преди две години германците стъпили за пръв път в Одринци. Пристигнали и опънали насред поляните палатки - четири-пет двойки, на възраст около 30-те, водени от белобрадия хер Юрген, мъж с вързана на тила опашка. После един след друг дошли и останалите. Бегълците от цивилизацията бързо предизвикали междукултурен сблъсък в обезлюдения край - с аскетизма и бунтарската си дзен философия, подобна на тая на хипитата. Разклатили житейския мироглед на шепата старци, но пък върнали от оня свят загиващото село, изчистили го, подредили го сръчно и с вкус. И спечелили респекта на местните, нищо че и до днес те се учудват кротко на странностите им: Ей ги на, хранят се само с това, което сами си произведат, изповядват свободната любов, ходят по тъмното с дълги роби...
Някога къщите в Одринци били шейсетина, но прозорците им угаснали, а сградите клекнали - стари, кирпичени, с крак да ги бутнеш, ще паднат.
Продължението прочетете на www.segabg.com/...