Рет қаралды 8,556
В наш'то село, гюбре,
си живеем добре.
Радо кметът, пийнал веднъж,
изрази всеобщия хъс:
- Нека да бъде
и пребъде, гюбре!
Слушайте братя,
каня ви на джамбуре!
И дойде нашият ред,
пак във стая със фототапет.
Сред винарки и дим
слушахме "браткокаин".
Гюбре е мъдро, умни
някои по указ,
а други с тапии.
Ей, гюбре ти си рай
"Хипес копиле", "Хай".
"Волумето" докрай
и крещиме: Пиене дай!
Божествени нощи,
богини, банани, кафе.
Ние сме мъдри
и ще пребъде гюбре!
Текст: Васил Гюров