Когато дарбата е по-важна от характера | част 3 - Емануил Бозов, 14.04.2024 г.

Исая, 61:
1 Духът на Господа Иеова е на мене; Защото Господ ме е помазал да благовествувам на кротките, Пратил ме е да превържа сърцесъкрушените, Да проглася освобождение на пленниците, И отваряне затвора на вързаните;
2 Да проглася годината на благоволението Господно, И деня на въздаянието от нашия Бог; Да утеша всичките наскърбени;
3 Да наредя за наскърбените в Сион, Да им дам венец вместо пепел, Миро на радост вместо плач, Облекло на хваление вместо унил дух; За да се наричат дървета на правда Насадени от Господа, за да се прослави Той.
4 И ще се съградят отдавна запустелите места, Ще се издигнат досегашните развалини. И ще се обновяват пустите градове Опустошени от много родове.

[@nikolayangelov3223]

Благословен бъди братко! Благодаря на Бог за теб!❤

[@user-rb3wz6nu4v]

Както проповдта от амвона, когато е истинна (а тази за мен е такава) докосва ума и сърцето , за да открием в себе си нуждата от усъвършенстване на своя характер (основното във вървежа ни към Христос), така също е нужно да се молим упорито, с постоянство, един за друг ,Бог да дава благодат и резултат за такава промяна и усъвършенстване. След време тя ще стане видима и насърчителна за нас за служението ни чрез молитва. За всичко да благодарим на Господа, за Неговата вярност и водителство в пътя ни към Истината и Живота!

[@user-co4vm9ot6w]

Добра проповед, но защо е насочено срещу божии пастори. Не е ли казал Исус ,,паси агънцата ми"