Култура на прехода | Анета Василева: ВРЕМЕТО Е НАШЕ? 1990-те на архитектурата

90-те са най-политическото десетилетие в постсоциалистическата история на България, но архитектурно те завършват със събарянето само на една тоталитарна сграда ­- при това празна гробница, и то сред бурни дебати. В същото време, всичко, което е българската архитектура днес, е функция на прехода и на 90-те. Как се получава така?
Лекцията „ВРЕМЕТО Е НАШЕ? 1990-те на архитектурата: битка с модернизма, гаражна архитектура и мутробарок“ на д-р арх. Анета Василевa разглежда малките сгради, но и големите архитектурни процеси, които започват именно през това десетилетие и влияят драматично на градската среда и до днес.
Това е седмото събитие от лекционния цикъл на Културния център на СУ, озаглавен „Култура на прехода“, инициирана съвместно с екипа на проекта „Преходът след 1989“. Поредицата анализира не само обществено-политическите събития от периода, но и сложното им отражение в културата и изкуствата, които на свой ред формират образа на прехода в публичното въображение.