МИРО и КОЙНА РУСЕВА • СЪДБИ • Акустична версия • 2022

[@danielalalcheva8569]

Много въздействащо! Господин Марковски, радвам се на таланта ви, да увличате родните ни таланти и да творите съвременната българска музика! Благодаря Ви! 🌞

[@СветлаСтойчева-н8п]

Спираща дъха песен ,браво поклон и респект

[@ЛюбикаСтоянова-к6р]

Пролетни благопожелания и благодарност!& Честит,усмихнат и споделен 1 април!&😉😃😉😃...

[@V.Velikova]

Харесва ми маалко повече от оригинала.Много нежно звучене,музиката те носи...Въздействаща!Койна и Миро са очаквано добра комбинация!Тя е страхотна ,той-най!❤

[@andreyrusinov5494]

Искам още песни с Койна и Миро !!!

[@marianagenova4787]

Талантът не може да се скрие!

[@Maria-nq9xm]

Ако клип на терязи

[@ivayloyolchev4601]

Маестро Марковски

[@mirelamendosa5734]

Вълшебство в една песен!

[@nataliyatrifonova1180]

🔥❤️

[@Википеснички]

Много нежен вариант. Оставате без дъх :) Искаш да слушаш пак и пак и пак до безкрай :)

[@MargaritaCoikova]

💯 процента споделям Вашето мнение 💯

[@mariakarenina]

Ех. Велик инструмент е пианото. Никога няма да се уморя да го повтарям. Особено под пръстите на истински майстор като Маестро Ангелов. Много, много нежно и красиво. Харесва ми повече от оригинала- ако въобще е възможно. Тази е "моята" версия. :) Вълшебно е. Благодаря, господин Марковски. Чакаме следващата песен! :)

[@vasilkamitanova2305]

☺👏👏👏👍👍👍🎯🎶🎹🎹🎹

[@Maria-nq9xm]

​@@vasilkamitanova2305

[@mariakarenina]

Акустична версия!? Това ще разбива сърца. Дори повече, отколкото оригиналната! Поздравления за идеята, убийствено добра е! Междудругото, пробвах се да поразуча пиано интродукцията от песента, защото просто се влюбих в нея от първата секунда. Не че съм някакъв супер пианист, де. Просто пианото е любимият ми инструмент и като съм сигурна, че на поне 5 километра около мен няма хора- свиря. Това ми помага да изваждам стреса от работата. Ама трудно ми се получи тоя път. Но пък като успях, бях толкова доволна от себе си. :) Убедих се обача за пореден път- може и да съм виртуозен хирург, но...пианото трябва само да го слушам. :)

[@Igormarkovski]

Вече разбирам, че ни "следите" и то упорито! Има 50 дни до премиерата на акустичната версия на "Съдби"... Заслужава си чакането, обещавам!

[@mariakarenina]

@@Igormarkovski , сигурна съм, че чакането си заслужава! Колкото до "следенето". Разбирам закачката, която влагате в тази дума, но аз ще Ви кажа нещо напълно сериозно. Този живот много рано и по много жесток начин ме научи, че губим нещата и хората, които обичаме. Които са ценни за нас. Които пазят сърцето ни. Буквално, затова няма кавички. И аз се опитах да се науча да пазя това, което пази сърцето ми. Да го ценя. Опитвам се всеки ден. Една книга. Една песен. Една ария. Един стих. Или един поет. В моя случай дори се знае кой точно е поетът...:) Просто се опитвам да пазя това, което пази мен. Много преди да поема професионален път, който понякога изисква повече, отколкото имам точно тук и сега. И в тези моменти...когато нямам достатъчно сили. Когато просто не мога повече. Когато усещам, че скалпелът тежи повече от Стара планина. Когато знам, че трябва да кажа на една майка, че вече няма дете. На един мъж, че вече няма съпруга. Когато трябва да се изправя очи в очи с най- страшния ад на всеки лекар. Онова ужасно изречение. Знаете го. "Направихме всичко възможно". Тогава...тогава само нещо, което е истински важно за теб, изтрива очите ти и не позволява на сълзите да напуснат душата ти. Изправя гърба ти и слага на лицето ти една спокойна гримаса на измамна увереност. Отиваш, казваш тези ужасни думи. Поемаш това, което човекът отсреща има да ти каже и...се скриваш по най- бързия начин. Обикновено- в патологията. Хората се страхуват от патоанатомиите, не влизат там без причина. И вече спокойно можеш да си спомниш, че си човек. Плачеш. Крещиш. Ако имаш сили. И...се опираш на това, което те пази. Така че, да. Следя Ви. Много внимателно. Имам си кратък списък с хора, на които винаги казвам добро утро и лека нощ. Винаги. В случай, че утре не мога да го направя. И Вие сте в краткия списък. Поглеждам тук всеки ден. Ей така. За доза усмивка и няколко процентов разтвор подкрепа и добро настроение. В деня, когато излезе ЛЮБОВТА, загубих дете, за чийто живот се борих повече от три години. Да, нейната болест ще е нелечима още поне 20 години. Но това не променя нищо. Загубих я. Заключих се в кабинета си, седнах на пода, опрях гръб на бюрото и си сложих слушалките. Загубих броя на повторенията на песента. Не съм убедена, че се почувствах добре. Но се събрах. Достатъчно, за да събера трима мотористи, които докараха час по- късно. Успях. Сглобих ги. Толкова по въпроса за "следенето". Помогнали сте ми в много, много истински тежки моменти за мен. Не само в операционната, и лични такива. Така че...благодаря. Най- малко това Ви дължа. Едно огромно благодаря.

[@danielalalcheva8569]

Здравейте д-р Каренина! Здравейте г-н Марковски! "Просто се опитвам да пазя това което пази мен", ... Тръгвам за работа с благодарност към двама ви! 🌞

[@marianagenova4787]

Талантът не може да се скрие!