Не яж гнилата пържола, това не те прави добър родител

[@veronikatalks]

Много те харесвам , даже бих искала да си комуникирам с повече такива хора

[@arzuaka0405]

Рядко хората мислят като теб,изумяваш ме с всеки изминал ден.Това,което каза беше прекрасно,много правилно и също така ми помогна да разреша някои неща с майка ми. Благодаря ти, Ира !

[@boqntodorov2244]

bratle obicham te

[@stiliyanaborisova183]

И аз теб

[@ИваМинчева-д3ю]

ira blagodarq za napraveniq ot tebe klip!

[@stefizagria]

Факт е, че майката е готова на всякакви лишения, само и само, за да имат най-доброто нейните деца. Но факт е, че ако нямаш себеуважение и още повече, обвиняваш децата си за това! Тогава няма как да искаш различно отношение от децата си, освен унижение (по същия модел, по който сте ги възпитали).

[@МарияКостова-к9в]

Искам да направиш видео за това което си благодарна на родителите си.За хубавото което те са ти дали и научили и лошите неща.

[@loveinfinity8884]

Много вярно

[@nade1231]

Като станеш майка, ще разбереш идеята. Това е инстинкт. Променяш се физичеески и психически- на хормони се дължи. Да крайностите не са ок, натякванията също не са ок. Колкото са по тежки условията на оцеляване и се мъчат родителите.. толкова е по вероятно да набиват чувство за вина на децата си, но това се дължи и на тяхните родители-баби дядовци...и назад, които са говорили същото и са се мъчили по същият начин... И изобщо възприемат живота като мъчение и гаден. Не като дар божи, не са положителни итн.. тук си е въпрос на настройка...философска, възпитание, ценности... които са предавани от поколение на поколение, и стигат един ден до вас..-последното поколение... Иначе, инстинкта за съхранение на живота е вроден. Особено при жените. Те не са склонни да поемат рискове, по-съпричастни са, мозъкът им функционира по съвсем различен начин от мъжкият, други хормони произвеждат в дадени ситуации... изобщо сложна е жената. Когато стане човек майка- съзнателна, която иска това дете, тогава тя става на заден план, а детето на преден. И вече тук се включва програма- "жертвоготовност" Няма как да мислиш за себе си, как си, докато бебето ти е болно, тумпуратури цели нощи не спи.. И коато свикнат майките ежедневно с тези грижи в първите години..те са залепени непрестанно с децата си.. (ако говорим за нормални майки- които си отглеждат сами децата- без детски ясли, баби, гледачки и помагачки.. защото в природата освен кукувицата- всичко друго само си отглежда и учи децата- докато стане самостоятелно., не се зарязват никъде.. за да бачкат родителите, ако единят бачка и носи храна- другия отглежда, после се заместват и така.. докат порастне и престанат да му носят храна.. ), та навикът- нонстоп да дундуркаш един невръстен гъз.. дрислив :DDDD пък и да му се радваш.. колкото и да обичаш детето си- имаш нужда от почивка и казваш... баси, кога ще си почина!!!! Е родителството е цял живот и нема почивка.... и очакваш тоновете години да минат, и да ти олекне от грижите, да се развиват добре децата ти, да те радват, и само да се кефиш и гордееш с тях- това е чисто Лично удоволетворение- от твоето Творение... Така че да, грижат се родителите, дават, после изискват- нормално. Не само изискват защото са давали, а защото инстинкта за оцеляване- е да искаш да се запази живота и да продължи.. а нещо болно, глупаво и куцо .. как ще продължи... И е нормално всички да развиват това "болестно състояние-майка-закрилница, грижовница" в една или друга степен. Важното е да се общува с други такива наоколо, майките да не са сами и изолирано да си самоотглеждат децата, да има сравнение- за да могат като виждат отстрани поведението на другите майки спрямо децата си.. да правят анализи и да се усещат, а не самозабравят в прегрижване... Повечето хора не се замислят, самодоволни са и не се самокритикуват- дали са добри родители, или не.. а и какво значи това изобщо... като понятие... Замислят се дали са добри родители- и дали правят достатъчно- после могат да се прегрижат, или пък се грижат за себе си- и когато са си зарязали децата някакви дни- хем са си починали- хем изпитват чувство на вина, че са си веели задника някъде егоистично.. докато децата са си тъпеели сами в тях.. да речем.. Виждате ли че, родител е нещо - не да мислиш за себе си, дали си ок или не.. а винаги да мислиш първо за децата- те са пред теб, после каквото и да правиш за себе си- пак мислиш за децата... и изобщо.. те са ти в живота и няма отърване.. Родителството е за цял живот. Не е да се грижиш за нещо няколко години и да го зарежеш, или да се скараш с пирятел, или да бачкаш и да напуснеш.. НЕ, влачиш си го, хубаво не хубаво, болно, здраво.. оправяш каквото можеш.. и няма.. писна ми да бъда родител- искам да си почина... Няма такъв филм :D

[@simonageorgieva5597]

Заинтригува ме ще си купя книгата скоро .

[@ju1cebg]

Страхотна и силно алегорична книга. Извратена малко даже :D

[@cch4885]

Коя е книгата

[@iracannibaltv7150]

Борис Виан - сърца за изтръгване

[@topsi91]

Нямаш идея дори колко е вярно това...Да правиш нещо за някого, без той да го е искал, а после да го манипулираш и изнудваш, да го караш да се чувства длъжник за саможертвата ти... Хубаво е да сме благодарни, когато някой яде гнилата пържола, но да си жертваме живота за да му покажем благодарност за това му действие - не!