ПСЕВДОНЯМ - Каменоломка

Текст - ПСЕВДОНЯМ
Запис и обработка - Rumbalyaka Music Studio
/ rumbalyaka.music
Обложка - Елеонора Иванова
/ norito_98
Музика и аранжимент - Тео
/ teodor.kisyov
Добър ден.
Извинете,
да сте виждали наоколо моите приятели, движихме
заедно, но паднах и сега няма и следа от тях.
Желая да ви оставя контакт, тези снимки, и имената им,
молбата ми е ако ги видите, да се свържете с мен обратно!
|| Как се разделихме? Не бе нарочно,
аз ходя с добро темпо, обикновено ги водя точно аз,
но в този случай видях едно цвете,
то бе вложило корена си на ръба на пропастта и го скубеха ветровете!
Цветето бе красиво, аз съм любител ботаник
и както винаги, спрях се и поисках да го класи-
фицирам, взирайки се в него, обаче аз, леко се натъжих,
прииска ми се да го пресадя, където ще хване силно.
С такова намерение се наведох да го взема с мен,
напипвайки в джоба си инструмент, с който ще го отстраня
и в блаженството си при мисълта, че ще му бъда полезен
не погледнах изобщо мястото, на което стъпвам...
И се подлъзнах; той ме гледаше; всичко стана много бързо;
преди да изгубя съзнание, погледът му ме успокои,
аз знаех - той ще дойде, ще ме измъкне, ще ме издърпа,
така си бяхме помагали във | куп други беди...
На очите му се изписа изненадата, че падам
и отвори уста с намерение || нещо да ми каже,
но тогава ми причерня, търкулих се и се ударих в камък,
ей тук по тила, като се събудих него вече го нямаше...
Беше станало тъмно, когато си върнах съзнание,
но усещах жегата на август - на следобедния припек,
понечих да мръдна, с ръка лицето си напипах,
не можех да отворя очи - бяха затворени в съсирек.
Не съм сигурен откога съм сам и го диря и го викам, обещавам
ще го търся до своя си дъх последен, дано да ми прости, един ден,
ако го видя, че без него отидох до онова проклето цвете...
Помогнете!
да го намеря
Помогнете!
След толкова скитане взе да ми светва!
Ти бе човекът, който ме заведе там при проклетото цвете!
Издебна момента да бъда във настроение за авантюра
и сам да се юрна към ръба на онази опасна клисура!
Ти напредна, точно преди да посегна към стеблото му!
Сигурно си го посадил предварително, точно там и си
поместил лекичко - камъкът под нозете ми,
та вместо на здрава да стъпя на слаба основа...
Търся нов приятел, старият ми се изпари, къде ли не го търсих?
Изгубих се покрай това викане,
желая да се върна по утъпканите маршрути,
но тези непознати пътеки - не водят никъде!
Цветето поне е у мен, обсебен съм от него,
гледам го и си водя грубите бележки във тефтера.
Понеже е непознато и съм толкова впечатлен
направих грешката да погледна във стария си бележник...
Наивник безнадежден! Без да четеш, самонадеян,
Божие творение ще погледнеш и ще разбереш!
Смешно човече, направено от кал къса цвете,
което сам Господ поставил е там!
Оказва се, че коренът на тези прекрасни цветя
разрушава скалата, в която попаднат семената му.
Саксифражът сондира водата във канарата, а аз
със зла ръка отидох да го извадя и ме е срам!
Няколко дни път и запаси вода и храна
бе цената да се върна на тази скала.
И със треперещи ръце късам останките на цвете,
открих потресен, под него гранитът бе сцепен на две!
Личи, че не е дело на човек, но все още
не ми се ще да хвърлям - всичките обвинения върху себе си.
Саксифражът повехна, хвърлих го встрани. О, не!
Падна върху труп, облечен във
позната
дреха.
Ето те...
Приятелю...
Намерих те...