Рет қаралды 352
Текст - ПСЕВДОНЯМ
Запис и обработка - Rumbalyaka Music Studio
/ rumbalyaka.music
Обложка - Елеонора Иванова
/ norito_98
Музика - Sashhh
/ womd94
Творбата не е торба цимент, обаче ми тежи
Колкото всичките лъжи, за които дотук съжалих.
Дишам фините прашинки на графита като дим,
Докато пиша сричките с автоматичния си молив.
Мълчалив като ученик, като че ли учителят те е подчинил,
Сякаш от лична мисъл си лишен умишлено,
Но затишието е лъжливо, поривът е неудържим,
Хвърли моливчето и написаното го повтори с мастило!
Пристигам силен и го постигам със мечти,
Не че ти пречи да ме съдиш, че на външен вид съм full of shit.
Привърженик съм на чист и благоприличен стил.
Жалко, че рядко този вид рап те привлича силно.
Наричам си го личен символ и си го обичам като очи,
Защото ми звучи артистично отстрани, но е хипер
Стимул, чак не ти се пести количество мисъл,
Риск и емоцията да споделиш личния си архив.
Наблягам само на истината, от плякане едва ли
Някой би се вдъхновил и не направя ли албум,
Ще разпечатам писаните си лирики, номерирани,
На тъничка хартия, като Псалмите на Давид!
{Ставайте да ви видя}
Вече с дни вали, отварям клапанът на напорен язовирен преливник!
{Ставайте да ви видя}
Немият говори с порив, т'ва е за CNN, обаче го няма по новините
Припев:
Не страдам от огромни болки колко и как ще ти се стори,
Т'ва не е опит, напротив, тук съм да те обърна наопаки,
Не нося отговори, а въпроси в кофи, полъх ли, поривът ми ще разгони облаците ти дим.
И бих повторил отново, да се запомни, т'ва не е опит, напротив, тук съм да те обърна наопаки, не нося отговори, а въпроси, строфи, спомени и сборник със достойното име "Порив"!
Този текст не е конец, но би се скъсал, ако дръзна
Да измъкна и буква от него вън от контекста,
Слушай сега...
Търся естетиката в думите си другаде, напук на
Фенси тренда да си на мохабет на по кафе,
На 25 като дете, мечтая да бъда Супермен!
Вечер пиша глупав рап, че да има смисъл скучен ден.
Научих се от слушане. Това ми прави кеф,
освен че е римуване, служи и да изразява мнение!
Аз просто друг човек съм с ум заклещен в будна кома,
Слушам БНР в колата, карам си, псувам дупките.
Хапвам костюмирани обещания по един път на ден.
Просветата ми е вестника, протеста ми е фейсбук-комент.
От тази уседналост взема да ми расте корем!
Продавам себе си от 9 до 5 за да оцелея!
Стоя до теб и като теб не съм добре, но съм съсед,
И т'ва ме прави зъл и съм за съд ако постъпя зле!
Без да гъквам взе да тръгва да ме е гнус да следвам,
Гласът ми го глътна урната, но ще го намеря,
Ще го извадя от там, копнея от време в него да налея енергия,
Немият говори с порив, сляп да носи куц да гледа!
Немият говори с порив, сляп да носи куц - да гледа!
Припев