Раждането на времето. Бездната и пробуждането

[@dianadeli1573]

Чудесна лекция. Намирам малка неточност в текста. Човешките представи не са обективни, а точно обратното 🙃- субективни. Обектът на възприятие е обективен. Идеята или същността на обекта на възприятие също е обективна. Представата за обекта е субективна. Колкото хора - толкова различни представи за явления или обекти от външния свят.

[@GeorgeKalenderov]

Това е само привидна неточност. Тъкмо тук се крие голямата тайна. Пробуждането става, когато човек започне да се самонаблюдава. Тогава неговият периодичен дневен Аз става обект, а вечният му висш Аз е субектът, който наблюдава. В този случай представите на наблюдавания Аз стават обективни, защото принадлежат на обекта на наблюдението, на възприятието а субективни са на субекта или на този, който наблюдава, на възприемащия субект. Това звучи малко като игра на думи, но не е така. Цитатът е точен и няма грешка. В момента, в който започнем да се възприемаме от периферията, като чужд обект, тогава придобиваме контрол над събитията и съдбата си. Ако обаче сме изцяло въвлечени в тези събития и не можем да се видим отстрани, тогава нищо не зависи от нас.

[@GeorgeKalenderov]

Това е само привидна неточност. Тъкмо тук се крие голямата тайна. Пробуждането става, когато човек започне да се самонаблюдава. Тогава неговият периодичен и временен дневен Аз става обект, а вечният му висш Аз е субектът, който наблюдава. В този случай представите на наблюдавания Аз стават обективни, защото принадлежат на обекта на наблюдението, на възприятието, а субективни са на субекта или на този, който наблюдава, на възприемащия субект. Това звучи малко като игра на думи, но не е така. Цитатът е точен и няма грешка. В момента, в който започнем да се възприемаме от периферията като чужд обект, тогава придобиваме контрол над събитията и съдбата си. Ако обаче сме изцяло въвлечени в тези събития и не можем да се видим отстрани, тогава нищо не зависи от нас.

[@dianadeli1573]

@@GeorgeKalenderov Когато възприемаме чисто духовно явление чрез своето духовно, както правим напр. като наблюдаваме мисленето си, това се нарича интуиция. Ако преведем тази интуиция на човешки език и я "опредставим" тя веднага става субективна, складира се в паметта и става част от нашия житейски опит. Думите представа и обективна се взаимоизключват. Но ти в случая говориш за интуиция . А тя е обективна в смисъла на "Филос. на свободата"

[@GeorgeKalenderov]

Може и така да се каже. В случая понятието "обективен" замества "предметен". Азът става обективен в процеса на развитието си. Неговите представи също. Пример за обективност е ретроспекцията или рюкшау, когато наблюдаваме в обратен ден събитията от деня. Тогава всичките ни дневни преживявания стават "обективни" и придобиват образен характер, който се поддава на наблюдение. Това понятие се използва в различен смисъл от този, който преподават в училище и в университета.

[@dianadeli1573]

@@GeorgeKalenderov Разбрах какво казваш 🙂 . С мои думи: висшият аз наблюдава низшия аз ( ежедневното аз-съзнание) заедно с неговите представи. И тези представи като обект на наблюдение са обективни.