с.Крибул

Рет қаралды 3,187

Күн бұрын

Крибу̀л е село в Югозападна България. То се намира в община Сатовча, област Благоевград.
Село Крибул се намира в планински район. Селото е разположено източно от Бистрица на север от село Боголин. То попада в историко-географската област Чеч.
Крибул има дълга история. Селото съществува още от древни времена. За това свидетелстват тракийските гробове, които се разкриват от жителите на селото, докато обработват градините си. Открити са и останки от еднокорабна църква от V век, около която през Средновековието се развива некропол. Вероятно е Крибул да е наследник на обезлюденото село Букорово или да е приютило преселници от него.
В XIX век Крибул е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Крабул (Kraboul) е посочено като село с 50 домакинства и 140 жители помаци. Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Крибул (Крабулъ) е българо-мохамеданско селище. В него живеят 550 българи-мохамедани. Според Стефан Веркович към края на XIX век Крибул (Крабул) има мюсюлманско мъжко население 180 души, което живее в 50 къщи.
Вследствие на Балканските войни, от 438 жители през 1910 година, в селото през 1920 година са останали само 217.
През 1899 година селото има население 290 жители според резултатите от преброяване населението на Османската империя.[Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Абланица, Боголин и Крибул живеят 1692 помаци.
Според данните от преброяванията през годините 1926, 1934, 1946 и 1956, населението на Крибул е било съответно 218, 170, 227 и 254 души.
При археологически проучвания край Крибул са открити средновековен некропол и късносредновековна църква, сред руините на изчезналото село Букорово. Крибул е известно и с това, че е единственото село в Чеча, в което има открити следи от развитие на средновековна черна металургия.
Скрибина е връх и местност на разстояние един километър южно от село Сатовча в Западните Родопи край река Бистрица, и на около километър от местността Кара кая (Черната скала).
Известна е с древното светилище със същото име. В този район на Родопите могат да се видят множество скални арки (наричани от местното население „мушилки“, „промушилки“), но тази от местността Скрибина е най-известната от всички, благодарение на това, че на място се изпълнява „жив“ древен ритуал за здраве и изцеление.[
Местните жители на общ. Сатовча наричат древното светилище „Камъка“. Арката на светилището е пробита високо в естествената скала. Разположена е в дъбова горичка, цялата осеяна с изоставени дрехи на болни хора. До нея се достига по дървена стълба, окичена с червени конци - мерки на ръста на болните. В обреда е включен и огънят - чрез опалване на болния в кръг при позицията - „горе“. Извършва се след провирането му през скалния отвор. Следва изоставянето на старата болна същност чрез събличането на старите дрехи тук и плащане за полученото здраве. Последното става чрез поставянето на дребни монети върху скалната площадка след арката.
Забележително е вярването, че женските и психическите болести тук се лекуват не от камъка, а от голямата черна змия - стопанин на святото място, която вика по обредно-магически път посветена в лечебните практики жената лечителка.
Според легендата светилището се пази от огромна черна змия. Местните жители наричат пазителя/стопанина на светилището „Сайбия“. Влечугото е единственото животно в този регион, което периодично сменя кожата си и с това се обновява за по-хубав живот. Затова болният, който извършва култовия обред, върху новите си дрехи трябва да облече още един кат стари дрехи. За да подейства лекуването при извършването на култовата практика, скалата трябва да притисне, да „стисне“ болния, когато се промушва. Целта е той да се съедини със скалата, а преди да излезе, трябва да остави в дар дребни съвременни монети и червени конци с дължината на болния човек. След това трябва да съблече старите дрехи и да ги закачи на дърветата около светилището. Според местните жители огромната черна „змия-пазител“ периодично се показва на посетителите приемайки различна форма.
Ритуалът включва изричане на тайни думи от Лечителката, които само тя знае, след което болният минава през отвора на арката, като се смята, че колкото по-силно скалата притиска болния, толкова е по-добре за търсещия изцеление. След това болният излиза от отвора и Лечителката прави кръг с конец около крака на болния и го запалва, като бае през времето, в което извършва тези действия. Следва още едно промушване през отвора и участникът в ритуала напуска сакралната територия.Свидетелствата за изцеление от усложнения след тежки катастрофи, повтарящи се кошмари, травми, засягащи двигателния апарат, са десетки.