sekirata Prikazka v prikazkata proza avtor A.H.T.sekirata

sekirata Prikazka v prikazkata proza avtor Anita Hristova Trifonova sekirata
-Защо имате само в тез разцветки дрехи?
-Това не е магазин, госпожо!
Намирате се във висините на света. Продаваме дрехи предимно за туризъм,
за планина, за живот в почти нечовешки условия.
Сияна виждаше ясно, че нещо не бе наред в това място, в тази сграда
наподобяваща вила в планината. Около нея само зеленина ,дървета, храсти, трева, долове възвишения и като че ли облаците се бяха слели с покрива на сградата с особен купол, остър връх. Има чувство , че докосва небето. Не видя втори етаж на сградата, продавачка ли, бе каква ли продължаваше да и обяснява на висок глас какво предлага, каква е стоката , дрехите.
Стелажите бяха пълни , но с дрехи само в светло синьо до лилаво. Дрехи предимно като ризи, тениски, нещо като работни облекла, гащиризони. Сияна не си купи нищо и излезе от магазина ако това изобщо беше магазин. Видя приятелката си пред входа и се зачуди защо е вървяла след нея чак дотук. Беше и сърдита и само си размениха остри погледи. На Сияна и се прииска да се върне в града , но не знаеше как. Като че ли се беше изгубила. Доплака и се, но не се отказа да върви, макар че усещаше , че се върти в кръг. Изведнъж пред себе си видя непозната жена цялата обляна в светлина-такава жълто-оранжева, която и подаде ръка и проговори: Момиче, прави каквото ти кажа ако искаш да се върнеш там долу в града трябва да се качиш още нагоре, на върха на този хълм, точно на него и там да хванеш превозно средство.
-Но как така, то няма път, какво е това превозно средство и колко нагоре да се качвам.
-Още малко повърви, но не така в кръг.
Сияна усети тласък в гърба и се намери на едно възвишение на земята паднала. Нещо я повдигна и положи в някаква кабинка като тези от лифт. Не ,не беше точно това, а малка количка без колела. Видя сребристи релси, по които се понесе в това возило. Усещаше, че не е сама, но не смееше да се обърне назад, зад гърба си. Скоростта бе страшна и релсите се виеха около планинските хълмове, хребети, долища нагоре, надолу, а тя дори не се държеше в нищо, а имаше ли изобщо седалка. Не, нямаше. Беше същинско летене без крила. Не изпитваше страх. Само се молеше най-после да се промени посоката надолу към града откъдето бе дошла. Много дълго продължи това пътуване по релсите. Забеляза вече ,че около нея нямаше планини, хълмове, а поляни. Видя едно говедо-приличаше на сива крава, която пасеше на ливадата. От страх ли, от какво ли извика с все сила:
-Мечка!
-Не, това не е мечка, крава е .
-Та каква крава , тя няма виме!-извика Сияна и се опита да се обърне да види кой зад гърба и се вози с нея и явно я управлява-нея самата. Но никой не видя. Беше сама в количката, която вече намали скоростта , релсите се сляха със Земята и чудо. Видя се на гладък ,чист път който завършваше в кремава сграда-голяма къща подобна на онази горе с магазина за дрехи. Но тук всичко беше светло, слънчево, красиво. Поиска да слезе и пеша да потегли за там. Любопитно и беше това град ли е, село ли е , но нейната къща не е и защо всичко и беше непознато. Спря се на пътя, беше доволна, че се е върнала долу при хората, макар че все още никой жив човек не виждаше. Дойде и на ум, че може би сънува. Ощипа се по бузата, но, не! Беше будна, леко изплашена, но и доволна. Беше се измъкнала от прегръдката на планината, на висинето. Беше сама, без приятелката си, без другата непозната жена гласът който я управляваше. Махна с ръка и пое по пътя…
автор Анита Христова Трифонова sekirata cekupama