Скални изсичания над Драгойчов камък

От югоизточната страна на р. Бели Осъм и около 1 км. от центъра на гр. Троян, в местността Драгойчов камък, на 510 м. надморска височина се намира естествена скала с напуквания и ерозия в следствие на температурни промени, но върху която видимо има следи и от човешка дейност. По конкретно върху източната страна на упоменатата скала е изсечен полукръг с диаметър 35 см. В близост до него на около 3 м., но от западната част на монолита има друг изсечен полукръг с диаметър 38 см. . Една възможна интерпретация, е че изсичанията са соларни знаци. Ориентацията им е Изток- Запад. Последното се споменава само като факт. Всеки обект има своя собствена ориентация в пространството и без допълнителни изследвания, и наблюдения не би могло да се каже, дали е преднамерено избран или не.
В северозападна посока, непосредствено близо до скалните изсичания, на повърхността, обрасли с мъх има каменни струпвания. На пръв поглед няма видими следи от обработка, но при повторно вглеждане се намират и такива, върху които има .
В широк периметър, но в същия контекст се намират и други необработени и обработени камъни. Те обаче, напълно са загубили научната си стойност, тъй като са използвани за ограждения, импровизирани землянки, заслони, каменни пейки и маси.
На местноста Черешов дял има три могили, които отново е възможно да са част от един общ контекст. В случай, че има връзка между обектите, то тогава са налице следните компоненти: светилище с център изсичанията в скалата, каменни деструкции в близост до скалата и погребални могили в по- високото, на около 830 м. н. в.
Паралел на гореописаното може да се направи с вр. Турлата. От една страна поради това, че от Драгойчов камък в северозападна посока се вижда м. Турлата. От друга тъй като там се намира подобен изсечен полукръг с диаметър 60 см. изследван и описан от археолога Иван Христов. Въз основа на откритите на терен керамични фрагменти, светилището на м. Турлата е съотнесено към ранножелязната епоха (11-10 в. пр. Хр.). Предвид визуалната прилика между скалните изсичания, а също така и непосредствената видимост между двата обекта, предполагам, че те са свързани.
Остават въпросите каква точно е структурата и функцията на обекта? Колко време е използван? Има ли връзка между скалните изсичания на м. Драгойчов камък и могилите на м. Черешов дял? Свързани ли са двете местности? и др.
Теренните обхождания са само началото в събирането на данни. За едно по- пълно разбиране са необходими както съпоставки, така и археологически разкопки, които да потвърдят или отхвърлят хипотезите…
Използвана литература:
Домарадски, Мечислав. 1994. Култови места край скали и върхове- Епохи, кн. 4, стр. 33-36
Христов, Иван. 2007. Културно- историческо наследство на Троянския край, кн. 16. Светилища на траките в централен Хемус. Изд. Фабер, стр. 17-32
Източник :
Изабела Плачкова

[@tsochovasileshky3218]

Здравейте! Адмирации за теренните проучвания които документирате! Според мен в случая става въпрос за цялостен скално - култов комплекс от ранната античност. Разполагате ли с по-точни координати на скалните изсичания над Драгойчов камък?

[@KrepostiSvetilishta]

Здравейте. Радвам се, че харесвате нещата които правя. Имам GPS координати на обекта ако ви интересува. За повече информация ми пишете на фейсбук страницата ми "Крепости Светилища"

[@donkasirakova2718]

Ат,Сираков Тия загадъчни траки какви са ги вършели!!!???

[@KrepostiSvetilishta]

Не е ясно. Обекта не е проучван.