Скалния масив Борикарово и вр.Гребенарова чука- Родопи /2024/

Скалния масив Борикарово с високите остри стръмни каменисти склонове с вр. Гребенарова чука се намира източно от Белишка река и неъществуващото старо селище Карамуш сега ловна резиденция .
Източно под върха се намира стар калдъръмен път ,и туристически маршрут посока север-юг който слиза по гребена на склона към Родопското конче.
История на село Карамуш(Кормисош)
- През 1878г. карамушци се присъединяват към бунта на Сенклер срещу руските окупационни власти, заедно с останалите села в региона
- В периода 1893 - 1902г. от Карамуш се изселват в съседна Турция общо 389 мюсюлмани /най-много през 1894 - цели 229 човека/
- През 1934г. селото е преименувано на Кормисош, в памет на българския владетел от средновековието
- През 1978г. селото се присъединява към село Белица, общ. Лъки, като с времето бива изоставено напълно и престава да съществува
- Славчо Дичев и Николай Хайтов пишат за село Карамуш:
"В Лъкински район село Карамуш (сега Кормисош) било заселено през първата половина на XIX век от Пехливана Осман, който на това място оградил къща и си направил „чуфлик”. След него дошли и други, главно безимотни българи мохамедани от Колашеп, Хамбардере, та селото понараснало. След известно време карамушци закупили от известния Стоян кее (Стоян кехая) от Давудюво пасбището Мемишлерица и част от Гърковица, като опожарили по?равните им части и ги разорали за ниви. Нивите засявали с ръж, овес, а в по?ниските места и „мисирчак” (царевица), която употребявали за каша и за качамак. Развъждали овце, кози и особено пчели.
Карамушенската мера била разделена на две от границата установена през 1878 година между Източна Румелия и Турция. Това предизвикало карамушенските жители да не признават Румелия. Бунтът на малкото, сбутано българомохамеданско село останал недогледан от румелийските власти и Карамуш прекарал току?речи автономно чак до 1886 година когато след съединението на Южна със Северна България границата била твърдо установена. Жителите на Карамуш преживели твърде тежко тези времена. Отбил им се куражът и подучавани от своите аги, замислили да се изселят в Турция. Може би това временно настроение е щяло да премине, ако Христо
Калеев от Станимака, бивш съдебен следовател, не се появил, за да улесни преселването на карамушенци. Този българин, партизанин на либералната партия, личен познайник с Радославов, обещал на всички да извади „пашипорти” за свободно преминаване на границата с добитъка, при условие, че преселниците ще го снабдят с пълномощни да стопанисва техните къщи, плевни, ливади, ниви, градини и гори за вечни времена. При липсата на купувачи в едно село, което вкупом се изселва, българите мохамедани предпочели да харижат недвижимите си имоти срещу свободата да преминат границата с овцете и говедата си. По този начин в една година време Калеев станал единствен владетел на село Карамуш, на Мемишлерица и част от Гърковица - собственик на около 800 овце и толкова кози. При заминаването си карамушенци продавали по два лева овцата и по 10-15 говедата, та не било мъчно за Калеев да си събере свое стадо. Освен от карамушенци Калеевото състояние доста понараснало и от паричните възнаграждения, които му давали боровци и беличени, за да им уреди „пашипортите”."
Местоположение: Гребенарова чука
Надморска височина: 1540 m
GPS координати: 41°46'33.5"N 24°57'10.3"E
Местоположение: Каменен път - Планинско
Надморска височина: 1493 m
GPS координати: 41°46'30.5"N 24°57'21.9"EE
Текст цитат: www.pomak.eu/board/index.php?...
Author's channel:
/ @laryykruchev1576
www.bulgariancastles.com/
th-cam.com/channels/TvUOb-L4J...
Telegram channel: t.me/+SSCaq_eJqoAwMWQ0
/ bulgariancastles