За да бъде разговора обективен липсва мнението на другата половина от човешкия вид - жената. Психолога в случая е привърженик на традиционалното патриархално общество, което в градски условия губи смисъл. Трябва възпитание в защита на равноправие и уважение към всеки един индивид, независимо от пол, цвят, професия..., а не традиционалното авторитарно общество, което на стадния принцип се върти около най-силния мъжкар. Градския живот изисква нов модел на поведение. В града живеят множество от индивиди (мъже, жени, деца, възрастни), които трябва да намерят начин да се уважават и разбират помежду си,, въпреки различията си, без да налагат мнението си върху другите. В това се състои силата на природното разнообразие. Всеки индивид / вид има своето място и своята роля в природата. Целият проблем идва от факта, че възпитаните в авторитарното патриархално селско общество не намират ролята си в градското множество от индивиди, където всеки един поотделно е авторитет, който защитава личното си пространство и би трябвало да се стреми към личностно развитие в полза на добруването и обществения прогрес. Моделът всички за един трябва да се преобразува в един за всички, за да може всеки един да намери своята роля в обществото и по този начин да се чувства значим, реализиран и щастлив / доволен от себе си.