Рет қаралды 2,346
В "Дискусионно студио" разказва писателят - сатирик Емил Измирлиев:
Първият ми фейлетон беше публикуван през 1971 г. в култовия навремето вестник „Средношколско знаме” и беше за училищната лекарка. След излизането му педагогическият съвет в техникума пет часа безуспешно прави опити да ме изключи. Спаси ме учителката ми по литература Добринка Кръстева, светла й памет, която убедила другите, че това е художествена измислица.
Украйна ли? Помня я с лошо - онази съветска Украйна.
Как КГБ ме прати в лудница в СССР, защото съобщих за кражба и какво излезе от това. Да, да - по-младите днес не знаят, но по това време в СССР вкарването в психиатрия се използваше като наказателна мярка срещу такива, които "много знаят и много говорят". Щом като не виждат колко прекрасно е всичко в СССР, значи са луди. България също почерпи от този "челен съветски опит", но не беше масово.
Как "български другари" ме върнаха в София... отново в психиатрия.
Срещата ми с "младите другари" от ЦК на ДКМС.
И защо редовно ме наказваха като кореспондент на в. "Демокрация"...
Книгата "Бандитската Топлофикация" и пиесата "Мутрата "Топлофикация".