Сливи за смет

Един селянин намислил да ожени сина си за добро и работно момиче. Натоварил кола със сливи. Тръгнал по селата да ги продава.
- Хайде сливи за смет, сливи за смет! - викал селянинът и карал колата по улиците.
Разбързали се жени, моми, баби да метат къщите. Надпреварвали се коя повече смет да събере, та повече сливи да вземе. Една носи цял чувал, друга - крина, трета - престилка. Носят и се хвалят:
- Я погледнете колко смет събрах из къщи! Добре, че дойде такъв глупав сливар, да му я дадем за сливи!
Селянинът вземал смет, давал сливи. По едно време дошло хубаво момиче. То стискало смет в кърпа.
- Е-е, хубава девойко, много малко си събрала - казал сливарят. - За толкова смет какви сливи ще ти дам!
- Нямаме повече, чичко, никак нямаме. Тая смет не е от нашата къща. Дадоха ми я съседите, задето им помагах да метат.
Сливарят като чул това, много се зарадвал.
- Такова чисто и работливо момиче, което не държи смет в къщи, ще бъде най-добрата къщовница за моя син - рекъл си той и го взел за снаха.