Трансгенерационните травми

[@mequable]

8:04 два са особено интересните случаи с такива изследвания, които показват епигенетични промени, засягащи наследници на оцелели от травматични събития. Тези иследвания първоначално са били обект на критика, защото, нали, "гените не се променят". Науката на епигенетиката се е доказвала до средата на 70-те години на миналия век. Единият е серията от изследвания на Рейчъл Йехуда с деца на оцелели от Холокоста, където излиза, че наследниците имат хронично нисък кортизол и увеличен риск от развитието на PTSD (клъстър от симптоми, нали), депресия, и т.н. Другият е с една група деца на майки, преживели глада на края на WW2 по време на холандската обсада на нацистите. Гладът е бил около половин година, и по спомен децата на майки в напреднала бременност са впоследствие с повишен риск от затлъстяване и... шизофрения.

[@polina.julieva]

Епигенетиката наистина доказва повишена чувствителност към травматогенни стимули у следващото поколение - когато тялото е бомбардирано със стресовите хормони, то става по-уязвимо и тази уязвимост се предава нататък по биологичен път. Това са ценни открития, и все пак те не дават обяснение как следващото поколение "научава" на СЪДЪРЖАТЕЛНО ниво травмите на предците - т.е. следващото поколение отговаря (със свръхчувствителност или симптом) на конкретното съдържание на травмата, преживяна от предишното.Това е истински интересното!

[@mequable]

21:03 тука на това наистина не се обърна внимание, действително в тези терапии може да се говори и за неща, дето сякаш са унаследени от въздуха. В книгата на Марк Уолин по спомен се говореше за травма на дете от нещо, случило се на семеен приятел преди години. Няма кръвна връзка, стресовата ситуация е била на някой друг. Така че от една страна има епигенетика и изследвания с оцелели от Холокоста, където се вижда, че организмът на наследника видимо е унаследил склонност към стрес, а от друга - доста шамански идеи за унаследена травма. Според мен и двете са валидни идеи, дори да ни звучи out there. В крайна сметка се връщаме на поведение и симптоми тук и сега, и как може да се осмислят.

[@polina.julieva]

В книгата „Емоционално наследство“ се говори именно за това как се случва този "мистериозен" процес на унаследяване на травмата. Всичко се случва чрез фините, недоловими на съзнателно ниво нюанси в поведението на засегнатите предишни поколения във взаимодействието с децата им.