Въздухът, който дишаме - научнопопулярен късометражен филм

Всеки човек в днешно време често се сблъсква със замърсяването на въздуха.
Независимо дали източникът му е видим или не, то е там. И в големите градове, и в малките населени места. Големи индустриални източници като въглищните електроцентрали например не замърсяват само района около тях - емисиите се пренасят на големи разстояния, дори отвъд границите на страните. Отоплението на твърди горива, транспортът, строителството също са едни от източниците.
______________________
Подпишете петицията ни за зелено възстановяване от кризата: act.greenpeace.org/page/60646...
______________________
Замисляли ли сте се обаче кога всъщност хората са започнали да страдат от липсата на чист въздух?
Или пък как се е развивал интензитетът на замърсяване на въздуха от човешката дейност?
Може би пък ви интересува нещо с много по-конкретно и практическо приложение за справяне с проблема в настоящето?
Всички тези и още въпроси са засегнати в научнопопулярния късометражен анимационен филм „Въздухът, който дишаме“. Автори на филма са Стела Димова и Борис Димитров от Stratospheric Productions с помощ от научните лаборатории на „Грийнпийс“, които също изследват въздушното замърсяване.
Подготовката на филма отне една година, през която екипът събра подробна информация за замърсяването на въздух от най-древни времена до деня на завършване на сценария. В работата по илюстрацията и графичния дизайн се включи и Иван Попов от Iconic D.D.
Освен към научни публикации от различен характер и статистически данни от международни институти, авторите на филма се обърнаха и към водещите експерти в областта на ефектите от замърсяването и опазването на въздуха чист: проф. Франк Кели - един от най-изтъкнатите специалисти в сферата, директор на редица изследователски групи, д-р Иан Мъдуей - специалист по респираторна токсикология от Кингс Колидж и Лаури Миливирта от Центъра за изследване на енергията и чистия въздух с дългогодишен опит в сферата. В интервюта те разказват за ефектите от замърсяването върху хората, както и как можем да се справим с тях.
Крайният резултат е едно своеобразно пътешествие назад и напред във времето, което едновременно радва окото с красив рисунък и на разбираем език дава конкретна информация за проблема.
Избрахме датата 22 юни, защото тя може да се окаже ключова за чистотата на въздуха в България. Неотдавна ТЕЦ „Марица-изток 2“ получи разрешение да не въвежда нови технологии за пречистване на вредните си емисии и така да продължи да замърсява въздуха в региона и дори отвъд българските граници. Тогава „Грийнпийс“ - България и „За Земята“ започнахме дело в защита на правото на чист въздух, а на 22 юни ще се проведе едно от последните му решаващи заседания.
На различните места замърсяването може да има различен състав, но винаги създава неприятни усещания и нанася поражения върху организмите ни, без да си даваме сметка за това. Няма „безопасни“ нива на въздушното замърсяване, според учените дори ниските концентрации на замърсители могат да имат ефект върху здравето[1].
Както и от филма става ясно, стремежът на хората към по-чист въздух е на лице от най-древни времена. Скорошно международно проучване, проведено включително и в България, показа, че почти всички българи смятат, че качеството на въздуха в населените места, в които живеят, трябва да се подобри[2]. По тази причина е необходимо да инициираме широко обществено обсъждане на постепенното излизане от зависимостта от изкопаеми горива, за намирането на реални решения и алтернативна заетост за хората, които ще бъдат най-силно засегнати от тези промени.
________________________
1. www.who.int/news-room/fact-sh...
2. www.zazemiata.org/resources/r...
________________________
Продукция и анимация:
Stratospheric Productions
Vimeo: vimeo.com/stratospheric
YT: / @stratospheric-tv
Insta: @stratospheric.productions
Дизайн:
Iconic D.D.
YT: / @ivanpopovkidon
Insta: @ivan_kidon
#ВъздухътКойтоДишаме
#TheAirWeBreathe
#CleanAirNow
#ЧистВъздухСега
#AirPollution
#ЗаЧистВъздух
#НеМеГориЧовече

[@lenkagaminesboyfriend]

#CleanAirNow!