Благодаря. Имам въпрос: Как да се предпазиме от хората, които ни завиждат??? Почти винаги те ти създават неприятности, меко казано и тази завист ги мотивира непрекъснато. Въпреки, че имат по-добри условия на живот, не спират да завиждат. Дори си мисля, че това е болестно състояние но се питам: може ли да се помогне на тези хора да намерят вътрешния си мир. Защото вгорчават живота на другите, а също и собствения.

Във . Библията пише... . По делата им ще ги познаете.. . Ивелин и трудът му се оценява най добре от тези който работят с него. Оценява се и от хората които посещават . Исторически парк. Защо винаги трябва да се пречи на хората които правят положителни неща?

Чест и почитания за честността Ви Дани ❤ Тази избрана пътека е трудно да се върви,но човек диша спокойно и винаги печели уважение. Благодаря Ви за споделянето и бъдете здрав и благословен ❤❤❤

Подобрявам настроението си със стари добри комедии. Преди малко гледах съветския филм „Любов и гълъби“. На Ютуба има този филм дори с български надписи. Филмът е сторен през 1980-и, но сюжетът му е актуален и днес. Васко Кузякин е един селски жител. Женен е и има три деца, обича гълъби и домашното вино. Двете от децата му вече са тийнейджери. Той спечели карта за почивка до Черноморието. На курорта Васко се срещна с Раиса Захаровна, кадровичка, която също сдоби карта за ваканция. Раиса Захаровна вече не е млада, но необвързана, добре поддържана дама. Тя е стройна, романтична, елегантна и изящна жена. Госпожицата се интересува от извънземни цивилизации, НЛО, екстрасенсорика и езотерика. Раиса чете романи и стихове, има непоколебими принципи в живота си. Тя води здравословен начин на живот, яде само вегетарианска храна. Например, варен ориз с настъргани цвекло и моркови. Госпожицата носи кученце в подмишница си. Жената смята себе си за независима, силна, модна и образована дама. Своята самотност тя обяснява с копнежа да бъде необвързена и свободна, и да живее усамотена спокойно. Раиса Захаровна е пълна противиположност на Надежда Кузякина (Надюха) - законна съпруга на Васил. Надюха е типична селска жена с провинциализъм, майка на три деца. Васко и Рая прекарват заедно цялята почивка до морето и прибират се заедно у дома на Раиса. Нежеланието на Васко да пише за развода със съпругата си в писмото до семейството си Раиса Захаровна обяснява на неговата срамежливост и слабост. Но в същност Кузякин хич не иска да се разведе с жена си. Раиса постоянно стори комични грешки, макар, че е убедена в мъдростта си. Жената вярва, че се срещна съдбоносна обич. Но Васко признаеше, че за него връзката им беше само курортен роман и не повече от това. Най-накрая той се връща към семейството си. Такива жени, като Раиса Захаровна, и днес събират различен информационен боклук и вярват в абсурд, често срещат женени алкохолики. В началото те (не алкохоликите, а жените) са горди и непристъпни, но бързо падат в любовта. И после готови са да променят всичко в живота си заради призрачната любов. Такива истории са, както говорят, и смях, и грях.

Ти си добър човек, б

Не се наричай така ,трябва да се обичаш

Повярвай ми мило момче,че си много полезен за много хора.Винаги те гледам с удоволствие .МНОГО ти Благодаря за безцените причи.Пожелавам ти много любов и светлина.

Искам всичко да е наред при теб

Аз също ти благодаря

Какво се е случило в твоя живот

Защо си сам на това място

🌄

Радвам се, че попаднах на това видео. Надявам се повече хора да го гледат и да се образоват по темата.

Да виждаме недостатъците е вид защитен механизъм. Аз като съм позитивна към хората, не обръщам внимание на недостатъците им, те само се хранят от мен, използват ме и арривидерчи. Реших да сложа край на това , защото и на здравеопазването ми повлия

На планина телефона често е безполезна вещ. Няма обхват на места. Радиостанцията е начина да имаме връзка с други хора. Създава и уникални приключенски усещания.

Покажи нещо ог градината вече

Не проклинайте обстоятелствата,а се опитайте да ги промените. Светът който виждате е това което сте му дали. Нищо повече, нищо по-малко. И точно затова той е важен за вас, тъй като е доказателство и свидетел за състоянието на ума ви. Един външен израз на вътрешно състояние. Както човек мисли, така и възприема.

Ние живеем в Дворец на неограничени възможности. Той е една вечно разширяваща се структура с многобройни крила, зали и стаи, пълни с радост, щастие и успехи. Стаите и залите на този дворец са отключени и достъпни за всеки, но през по-голямата част от времето повечето от нас избират да обитават само някои от тях. Причината не е в това, че те са ни забранени. Съвсем не! Те са отворени за нас от мига на раждането ни. Просто ние избираме да посещаваме и обитаваме само тези стаи, в които се чувстваме удобно. Заради редица причини ние се водим от усещането, че “не принадлежим” към другите, по-просторни зали. Те са за другите хора. Те са за избранниците, които са по-богати, по-талантливи и по-привилегировани от нас. Ние оставаме в ограниченията на познатото (нашата зона на удобство), и не се впускаме в изследване на неизвестното извън стените (границите) на избраните от нас стаи. Защо? Защото нашите “мога” и “не мога” са изписани по тези стени и ние им се подчиняваме сякаш те са реални, непроменими, абсолютни законни. Нашите доходи са в права пропорционалност на тези надписи. Същото се отнася и за нашето самочувствие. Всъщност няма страна от живота ни, която да не е повлияна от надписите по тези стени. Думите, изписани по стените са, разбира се, метафора на това, което мислим и си казваме. Те представляват мислите, убежденията и предразсъдъците за света, и самите нас, които ние сме натрупали през годините. Много от тях са ни дадени на готово или натрапени от родители, учители, треньори, приятели, доброжелатели, религия, телевизия, книги и безкраен списък други “авторитети” в нашия живот. При по-подробното им разглеждане и преоценка (което ще бъде направено по-нататък) ние можем да установим, че повечето от тях са смехотворни. Но въпреки това, те продължават да ни влияят и спъват напредъка ни. Всички ние имаме различни думи изписани по нашите стени. Ето защо изглежда, че всеки от нас има различни граници на възможностите си. Вашите граници са различни от моите защото “истините” и “законите”, написани на вашите стени са различни от “истините” и “законите”, написани на моите. Всъщност, това въобще не са “истини” и “закони”, а просто правила и насоки за справяне с живота, които сме приели и които сме избрали да следваме, тъй като поради ограничения ни жизнен опит и знания в даден момент, сме решили да повярваме на някого, когото смятаме за по-опитен, знаещ и можещ от нас. Но в същия момент пропускаме да осъзнаем, че е възможно и дори доста вероятно, този “авторитет” някъде в миналото си да е постъпил по същия начин и да е възприел мнението или виждането по въпроса на някой друг “авторитет”, който от своя страна също е възприел мнението на някой друг за абсолютна и непоклатима истина, и т.н. Много от тези “правила” и “истини”, които са изписани по нашите стени, са илюзорни. Но ние никога не ги подлагаме на съмнение. Защо ли? Дали защото ни е страх? Страхуваме се от това, че ако всички тези правила и истини, които сме натрупали през досегашният си живот и на които сме се подчинявали, се окажат неверни, ще изгубим сигурност, контрол и няма да знаем кои сме, в какъв свят живеем и как да се справяме с живота. Затова, предпочитаме да останем между стените на собственоръчно изградения си затвор, където нещата са установени, точни и ясни. Където има правила и закони и където, макар и да не ни харесва чак толкова много, имаме сигурност. А светът извън стените на комфорта, колкото и примамлив, интересен и обещаващ приключения, неоткрити съкровища и нови вълнения да е, ни плаши повече, отколкото ни привлича. Защото там дебне неизвестното и непознатото. Или както се казва в една българска поговорка: “Стой зло, че без тебе по-зло”.

Много поучително, благодарим ви❤

Благодаря 😊

Ю

Този ум е моят кошмар.От месеци се боря с него. Благодаря за видеото.Темата е 🎯

Дани, благодаря за видеоклипа! Не очаквах да видя коментара си на екрана! Сигурно, в текста на онзи дълъг коментар има някакви грешки. Усещам се сякаш в училище на урока по чуждия език четат съчинение ми. 😅И така, учителю, каква е оценка ми?😀 Моят български засега хич не е перфектен, защото аз го уча от една година. Дори говоря със силен акцент. Всеки коментар ми за мен е голямо предизвикателство и езикова практика. Винаги много мисля и проверявам думите в речника преди да пиша нещо. Направо ти ме извади от моята зона на комфорт.😅 Писано е, аз трябва да престана да се страхувам да правя грешки в речта си. 😀

Напред и нагоре 😊

Здравейте Дани, ето аз веднага ползвам видеото да се оплача. Липсват ми видеата със как върви расада, градинката тази година, някое ястие дето си приготвяш, правиш ли си дом. К. Мляко и подобни неща. МОЛЯ ви и това е интересно поне за мен. Нека има за всеки по нещо в канала. Да бъде разнообразен и полезен. Поздрави

Благодаря!

Благодаря. Ще пробвам с човека, който е до мен и много, много се гневи.Ще променя реакцията си. За един по-мирен свят.😊❤

И аз се оплаквам: направи видеата си сред природата, а не пред стената! 😇

Благодаря Дани! Благодаря за всичко споделено… Продължавай да бъдеш себе си, да правиш нещата, които обичаш… и да сбъдваш мечтите си!💫💚

Харесва ми съдържанието което качваш и начина на живот който живееш в момента

Нека сз фа ти дамтема за разговори да направиш клип А темата е за милостта ! Помисли си тя че някой премахва милостта и всичко ще се срути!

Благодаря за поучителното видио, всеки ден трябва да си го повтарям да го практикувам и да гледам отново видиото, за да се чувствам по добре! Аз съм от тези дето се оплакват и това много ми пречи, най- вече на здравето.

Благодаря ,учителю,Благодаряря скъпи мъдрецо., и този път ,както винаги ми помогна.❤❤❤

Благодаря ти приятелю за поредната доза мъдрост...бъди благословен

Според мен оплакването се случва, когато човек влезе в триъгълника на Карпман : жертва, насилник, спасител.

Хей Дани в момента се чувствам неспокойно стигам до заключението че това че съм дала живота си за някой хора а сега тези същите не ме поглеждат ме убива задушавам се не мога да дишам единствено папагалчето което е в стаята ми ми напомня че трябва да живея заради него благодаря ти за точно казаните думи бъди здрав мило момче

Всеки разбира любовта според това, което надделява в него - разумното или животинското и произлизащите от тях Неща. Явно всичко е "любов". :)

Дани, благодаря за прекрасните и поучителни видиа! Твоите видиа лекуват, само който се вслушва в думите ти! Тембъра на гласа , начина по който пресъздаваш всяко видео са уникални!❤️

На един дух сме!Тялото ще ти покаже какъв избор да вземеш!Там където си спокоен и щастлив ,там е местото!!!!

Хубаво е да се знае, че буда и звание , арийско, и че будите са били арийци. Те са живели в днешна Индия. Били са владетели на седемте континента, а в тях влизат и Китайците. Хубаво е това да са знае. За сега толкова. А колкото до аморслния живот по врето на соца, този неморален живот е като прах пред днешния морал и на Боко миърата и на другите тска нарекли се политици.

Дани, тъй като през целия ми живот не ми се е случвало да изпитвам завист, а напротив приятно ми е или индифирентно за успехите на хората , то се съмнявам за един случай дали това не е било завист у мен по общите стандарти, макар че тогава го определих като мъка от несправедливостта, а сега ми е много смешно за моята реакция и все пак не мога да кажа, че е завист, моля ти да определиш според теб като независим наблюдател какво е. Случката е следната. Веднъж преди не знам колко години мъжът ми се връща вкъщи с нов телефон, смартфон. Показва ми набързо как действа, как се чете на него, как се премества с пръст текста, как се търсят в Гугъл неща и как задаваш въпроси на Гугъл и той ти отговаря чрез телефона ти. Той беше леко превъзбуден(радостен), а мен ме хвана една мъка за гърлото колко е несправедлив света😅, че аз бях по-любознателната, но тъй като нямах такива средства, той имаше това чудо, а аз до края на живота си няма да мога да си позволя такова нещо. Сега ми е смешно, особено от гледна точка на това, че по едно време даже нарочно си преместих картата на малкото телефонче, защото почувствах зависимостта си от това "чудо", но ти ми кажи това завист ли е било, защото аз и сега не го определям като такова чувство.

Дани, какво да правя с тези паяци и калинки, които навлизат в дома ми, понеже живеем на село и повечето ни прозорци са дървени. Значи от 90 и някоя година бях спряла да убивам паяци, тъй като две турски момичета ми казаха, че според тяхното разбиране убиването на паяци е грях. Ние живеем в село с турци и мъжът ми ми каза тогава, че според старите турци убиването на въшки също било грях, с което дори не ми мина през ума да се съобразя, тъй като малката ми дъщеря хвана въшки в училище тогава и аз освен с препарати я чистех всеки ден след училище в продължение на две седмици докато се изчисти.Паяците ги изхвърлях през прозореца, но до тавана не мога да стигам освен с прахосмукачка, пък и неудобно ми ставаше, когато идваха приятелки на гости. От няколко години и тези калинки, есента навлизат масово вкъщи и се скупчват в ъглите на някои тавани, за което аз не реагирам, а дори се радвам, че им давам подслон за през зимата, НО когато дойде голямата ми дъщеря на гости пита какви са тези калинки, не можело така, навсякъде имало калинки(а те когато стане топло наистина се разпростират и на други места), а ако дойдат и чужди хора на гости тогава и на мен ми става неудобно и ги събирам с прахосмукачката. Ето, не искам, но го правя-убивам ги. И още нещо, преди 4 години тук имаше инвазия от змии извън селото, а и по дворовете се срещаха(и у нас също) следствие от нарушеното екологично равновесие мисля. Когато ходех на разходка убих една змия, която мина край краката на приятелката ми, 5-6 змийчета, които излизаха на пътя ми и една змия в двора ни, която беше до майка ми като първите ги убивах с пръчка от метла, а последната с мотика. Изпитвах гадост, ужас и в момента на убиването и само при вида им тъй като имам фобия от змии. Да ти кажа писах на кришнари и ги питах дали това е грях, а единият ми каза, че питал и учителя си и той му казал, че не е грях, тъй като змията е символ на зло, но по-добре да не ги убивам. Аз ги убивах заради фобията си-изпитвах гадост към тях и имах чувството, че отървавам света от зло. Така и Кришна е убил някаква голяма змия, която се е намирала на някакъв хълм (мисля) до селото им и е тормозела хората. И все пак се чудя какъв е положителният ефект от това, че убивах змиите. Ами аз от дете имах силна фобия към змии и не можех да ги зърна даже по телевизията. После когато пуснаха дискаваъри се научих да се заглеждам за секунди, при което не изпитвах такъв панически ужас. По-късно когато видях убита змия ми стана гадно, но не беше ужас. Слушах разкази за хора, които са убивали змии,гледах по дискавъри хора, които хващат зии с цел спасяване на други хора и така малко по малко свиквах с мисълта за змиите докато един ден не видях змията до столчето на майка, която седеше на двора. Попитах майка какво да правя, а тя ми каза :"Мотиката" и аз взех мотиката и убих змията като в някакъв филм на ужасите, многократно с повишен адреналин(нямаше как-спасявах майка си). След това тези змийчета по асфалта пред краката ми и змията в гората до крака на приятелката. Сега вече осъзнах, че няма кого да спасявам защото това са смоци в нашия край и че това са живи същества, на които причинявам страдание. Ако аз бях тази змия, дали щях да искам някой да ми счупи гръбнака с пръчка или мотика. Моля се на Бог да не ме изправя повече пред тази алтернатива,защото хем ми е гадно и страх(ужас) от змията, хем имам чувството, че трябва да я убия за да предотвратя размножаването й в двора ми или сред природата. Знам, че Бог ще ме изправи пред същия урок и змам, че трябва да изпитам жал(хладнокръвие) към змията и да я пусна да живее. Ама все пак много са гадни. Знам, че трябва да изпитваме хладнокръвие, а не отвращение или привързаност към нещата, но Бог ни изпитва постоянно до къде сме стигнали.

Пътят започва с първата стъпка и когато си готов ти сам тръгваш по него

чура ял ли си

❤

живота е сценарий за филм който забавлява бог в неговата самота

какво то ти е написано това ти се случва няма никва карма

Браво!!!

Ако ти липсва спокойствие бягай на село

Любовта е това което прави даден човек за друг. Любов се дава и приема. За мен най-важното е действието. Любовта спасява ако се приеме , но. Може и да е пагубна. Любов = Зло. Просто кръговрат на живота ни. Обичайте се и правете добри и стойностни неща за тая планета :)