БУДА: Благородният осмократен път - лекция на Антонин Винклер

Лекцията представлява коментар към ядрото на учението на Сидхарта Гаутама Буда с ударението върху практичните психологически и етични въпроси.
Лектор: Антонин Винклер, философ, основател и актуален директор на българския клон на Новия Акропол. Повече за него можете да прочетете в сайта ни: akropol.bg/stranitsa/nacional...
00:00 - Въведение, за Сидхарта Гаутама
07:07 - Осмократен Благороден път
11:11 - Правилен възглед, визия...
15:30 - Правилно намерение, мислене...
21:21 - Правилно говорене
28:05 - Правилно действие
31:12 - Правилно препитание
37:13 - Правилен стремеж
41:22 - Правилно внимание, памет...
55:22 - Правилна концентрация
58:28 - "Път", пасивност и активност
С по-задълбочено изследване на учението на Буда и неготово приложение в нашето ежедневие се занимаваме в Курса по практическа Философия и Психология: www.akropol.bg/sabitie/kurs-p....
Търси: #НовиятАкропол
За философски статии: www.akropol.bg/statii
Запознайте се с предстоящите ни събития: www.akropol.bg/sabitia

[@adrianastevasarova7004]

Радвам се ,че ви открих,че мога да ви слушам и ,макар и виртуално ,да общувам с мъдър човек.

[@tanyapetrova3261]

Благодаря! Благодаря! Благодаря!

[@yrdeka]

Бъдете Жив и Здрав ! Дълбочината на обяснението ми беше Жизнено важна. Този който търси,намира.

[@krastinkakoprishtenova8778]

Благодаря за споделената с обич мъдрост!

[@ilianpetkov4873]

Прекрасна лекция! Уникален правилен и богат речник! Благодаря Ви г-н Винклер! За мен е наслада, да слушам лекциите Ви🙏🙏🙏

[@bilyanastamova9411]

Бях разтърсена,намерих отговори... Благодаря!❤

[@yordankaschafer2196]

Благодаря за споделеното знание ! ❤

[@darinatraykova6106]

С благодарност за знанието, което ни подарихте. За мен беше удоволствие.

[@gerganagoranova150]

Много Ви Благодаря за прекрасната лекция и достъпното познание!

[@mariaivanova3790]

Благо-даря! Толкова вдъхновяваща лекция!

[@milenaprotich5331]

Безкрайно благодаря! Ще си го прослушам пак стъпка по стъпка...съзерцавам този път от края на 2018, от скоро и 4те благородни истини...това навлузане на вътре е истинно и смислено за мен, заедно с Любовта и смирението на Исус, тук у сега на Екхарт Толе, и мъдростта на Лао Дзъ...Благодаря ви отново, по това споделяне и вашите размисли над 8мо кратния пър на Буда, имам път и действие, което ме държи и ми дава смисъл! Благодаря! Бъдете здрав и все така смислен 🙏🤗💓

[@vladislavtzvetanov6279]

Струва си времето!!

[@ivaylomitev3550]

Супер❤

[@stefkakoleva7883]

Чудесна лекция 💚💚💚 Най-много ми допадна 3та стъпка Правилно говорене от нея всички имаме нужда.

[@user-xv5rv5uw4u]

Невероятен Сте!!!❤

[@majestic2807]

А как да се откъснем от тези които ни използват и постоянно ни търсят за някаква услуга или работа. Те са наши приятели и ние сме направили много неща за тях, без да търсим облага, нито финансова, нито морална. Как да се откъснем не физически, а да се справим с вътрешната борба да изоставим съответния приятел. И как да процедираме в отношенията си с него в бъдеще, така че хем да запазим стремежа към вътрешно усъвършенстване и да не нарушаваме закона за добродетелта. Когато отказваш да помогнеш, заради това че се чувстваш използван, това не е ли морална облага от нас към нас.

[@NewAcropolisBulgaria]

Понякога не е лесно, границата е тънка, естествено, сърцето повелява да помагаме. Освен любов няма ли нужда и от интелигентност? Докога все още помагаме на човека, а откога нашата „помощ“ всъщност спира развитието на този човек, защото става дума за прехвърляне на отговорност или хитруване? За какво помагаме тогава? Нашата помощ ще направи ли човека по-добър или по-ленив? По-отговорен или по-пасивен? - Ако е много слаб, може би пак ще му помогнем. Да помогнеш е морален дълг. Постоянно да помагаш на някой, който би могъл и да се справи сам… морален дълг ли е?

[@majestic2807]

@@NewAcropolisBulgaria благодаря.

[@yordankaschafer2196]

Според мен, понякога е по-добре да оставим хората да усетят границите си, отказвайки да им подаваме постоянно от своята енергия. Може да дойде критичен за тях момент, а ние да не сме наблизо и поради завишените си очаквания, да си устроят капан.