Жития на светии: Свети Паисий Светогорец

“ГЛАГОЛАТИ” е канал за духовно, християнско пробуждане, образование, развитие и сбъдване. Канал за изкуството, силата, красотата в нас и около нас. Ти можеш всичко, но само ако гледаш на себе си като цялостна, единна система от дух, душа, ум и тяло, бидейки в постоянен стремеж към Бога. Научи повече. Да заобичаме, трябва да познаваме, да познаваме, означава да разбираме, а за да разбираме, трябва да научим. Да знаеш, означава да можеш. Да можеш, означава да правиш, да случваш.
Да бъдеш ГЛАГОЛ.
Светиите не са измислени герои. Те са реални хора победили демоните, с които ние се борим цял живот. Светиите са пример за подражание и едни от най-истинските супергерои в историята на човечеството.
Днес разглеждаме:
Свети Паисий Светогорец
Старец Паисий се ражда през 1924 година във Фараса, Кападокия, и получава името Арсений Езнепидис. Голяма част от живота си прекарва в планината Атон, където живее като истински аскет.
Отива си от този свят през 1994 година, а десетилетие след това бива канонизиран от Гръцката православна патриаршия. Старец Пайсий оставя след себе си куп поучения и предсказания, поради които бива сравняван и с пророка Нострадамус. Ето и някои от незабравимите му мисли:
При мъченичеството човек изпитва болка, но любовта към Господ я превъзмогва и я побеждава.
Родителите, които раждат децата и им дават тяло, трябва да съдействат колкото могат и за духовното им възраждане.
Едни говорят, понеже притежават дар слово. Други пък имат дарбата да мълчат. Целта на всеки е да освети и следва онова дарование, което му е дадено от Бог.
Всеки ден се грижи за очистването на душата си.
Колкото повече прехвърляш своя товар на някой друг, толкова ти е по-тежко. Колкото повече поемаш бедата на ближния си върху себе си, толкова по-леко ти става на теб.
Когато има любов, дори двамата да се окажат далеч един от друг по някаква нужда, пак ще са близо един до друг, защото Христовата любов не се влияе от разстоянията.
Преди да направиш нещо, помисли дали Христос иска да го правиш и тогава постъпи съобразно с това.
Колкото повече човек извършва духовен труд в младежките си години, толкова по-лесно ще му е след това, по който и жизнен път да тръгне.
Мислите са като самолети, които летят във въздуха. Ако не им придаваш никакво значение, няма никакъв проблем. Ние трябва да внимаваме да не създаваме в себе си летище, на което да им разрешаваме да кацат.
Годините минават бързо. Добре е младият човек да не стои дълго време на кръстопът, без да решава.
Нека да сме болни: по-добре да останем болни, отколкото да изпаднем в нечестие, опитвайки се да се освободим от болестта.
Да обичаш другия като себе си
- Отче, в писмото си до начинаещите във вярата пишете: „Въпреки че истинските монаси разбират, че това, на което се наслаждават в този живот е само част от радостта на Рая и че в рая тя ще е много повече, при все това искат поради голямата си любов към ближните си да живеят на земята, за да помогнат на хората с молитвата си, та да се намеси Бог и хората да получат помощ”.
- Напиши: „Искат да живеят на земята, за да страдат заедно с хората и да им помагат с молитва”.
- В другия живот, отче, истинският монах няма ли да помага с молитвата си на хората?
- И в другия живот ще помага с молитвата си, но няма да страда, докато сега страда с другите - не си прекарва радостно тук, „с весел вид и блеснал поглед”. Колкото повече обаче страда с ближния си, толкова повече е възмездяван с Божието утешение и това по някакъв начин е и откровение, че другият е получил молената помощ. Тази райска радост е Божията отплата за болката, която чувства за брат си.
Говорене на чужди езици - една постоянна Петдесетница
Живеейки в Светия Дух, старецът преживявал постоянно чудото на Петдесетница. Не само той, но и други съвременни светци на Църквата, свидетелстват, че дарът за говорене на чужди езици, който апостолите получили на Петдесетница, не е изчезнал от Църквата и днес. Но като всяко Божие чудо, то се случва само тогава, когато наистина има нужда от него, естествено и ненатрапчиво. Въпреки че знаел само гръцки език, старецът Паисий общувал с англичани, французи, германци и т.н. на техния роден език. Свещеник Е. К. разказва: “Веднъж заедно с други трима посетители и един французин бях в килията на стареца. Французинът не знаеше и дума гръцки. Когато дойде неговият ред да говори със стареца, отидоха по-настрана и петнадесет минути си говореха седнали на пъновете. Гледахме ги с интерес как си говорят. Как общуваха, след като нямаха общ език на общуване? Чужденецът си тръгна радостен. Удовлетворението се четеше явно на лицето му”.

[@user-ts6qp2oi6u]

Благодаря