Крепост Траянови врата - България 2022 г.|Trayanovi Vrata Fortress - Bulgaria 2022|Trajan's Gate

Проходът носи името Суки (на латински: Succi) в Античността. Непосредствено до него е изградено укрепление и пътна станция на име Соней (Soneium). През IV век историкът Амиан Марцелин описва прохода по следния начин:
„Хребетите на високите планини Хемус и Родопи, от които първата започва от Истър, а втората - от отсамния бряг на Аксий, се сближават в една теснина, където те завършват със стръмни скали. Това място отделя Илирик от Тракия, като оставя от едната страна Вътрешна Дакия и Сердика, а от другата - Тракия с Филипопол. А тия градове са големи и известни. И сякаш природата е предусещала, че околните племена трябва да бъдат подчинени на римската власт, та преднамерено тъй е устроила това място, та на първо време да даде между издигащите се един до друг хълмове един тесен и не толкова известен прелез, който по-късно със засилващото се величие и блясък на римската държава бил разширен и за преминаване на колесници. А колкото пъти бил затварян достъпът към него, толкова пъти били отблъсквани оттам велики пълководци и цели народи. Страната, която е откъм Илирик, тук се извишава слабо, като че ли е леснодостъпна, за да се издигне след това наведнъж. А насрещната страна откъм Тракия се спуска стръмно и е труднодостъпна поради провалените пътеки и мъчно става преминаването ѝ, дори и когато никой не се противопоставя насреща. В подножието на тази планинска преграда се простират от двете ѝ страни обширни равнини.“
Проходът влиза в историята през 986 г., когато византийският император Василий II предприема поход срещу България в стремеж да откъсне български територии. На 17 август българската войска начело с бъдещия цар Самуил пресреща византийците при прохода Траянова врата и напълно ги разбива (вж. битка при Траянови врата).
През Средните векове проходът е наричан Царски проход (на гръцки: Βασιλική κλεισούρα) или „Царски врата“ (на гръцки: Βασιλική πύλη), а по-късно и Български проход (на гръцки: Βουλγαρική κλείσις).
Името Траянова врата е използвано за пръв път от историка Антоний Бонфиний (1427 - 1502) във връзка с похода на Владислав Варненчик, който преминава прохода с войските си през 1443 г. По време на османското владичество проходът е наричан и с турското име Капъджик дервент (на турски: kapı - капия, врата, и dervent - проход), както и Маркова капия. Огромната арка на римската порта, висока около 18 метра, е била запазена до XIX век.
Проходът представлява седловина в югоизточната част на Ихтиманска Средна гора, в рида Еледжик в Община Костенец, Софийска област и Община Септември, област Пазарджик. Има дължина 16 km, надморската височина на седловината е 830 m. Свързва югоизточната част на Ихтиманската котловина на северозапад със западната част на Горнотракийската низина на югоизток. Намира се на стария римски път Виа Милитарис, като по трасето му съществува стар неподдържан път, който днес е практически неизползваем.
Проходът започва на 652 m н.в. югоизточно от село Мирово, насочва се на югоизток и след 5 km достига седловината при 830 m н.в. От там продължава по долината на река Яворица (десен приток на Тополница) и след 5 km югозападно от село Долно Вършило слиза на 570 m н.в. Следва ново изкачване и след 3,5 km, на 710 m н.в. преодолява седловината Паланката, слиза от там и след 4 km завършва северозападно от град Ветрен на 420 m н.в.
Източник - Уикипедия

[@simonetkahristova5874]

ВЕЛИЧИЕТО БЪЛГАРСКО! ДА СЕ ЗНАЕ И НАПОМНЯ ! БЛАГОДАРЯ ВИ!

[@user-rh1ow6bf7x]

Благодаря !

[@marinpolimerov5733]

Красота!