Людмил Хаджисотиров - Удо в "Легенди" / Ludmil Hadjisotirov - Udo @ Legends

Людмил Хаджисотиров - Удо, треньор на БК "Рилски Спортист", капитан на юношеския национален отбор по баскетбол (1998г.) за пътя към успеха, моментът когато мечтите стават реалност и мотивацията за постоянство в професионалния спорт:
Людмил Хаджисотиров-Удо е юноша на ЦСКА, а през 1998 г. е капитан на юношеския национален отбор по баскетбол на европейското първенство във Варна, където става №3 при реализаторите. Същата година заминава за САЩ. Първо учи в "Уинчиндън" и печели титлата в конференция "NIPSAC", а през 2000 г. се мести в колежа в Бостън, където записва политически науки. Там е част от отбора Бостън Ийгълс и през 2001 г. става шампион на конференцията Big East в "Медисън Скуеър Гардън". Две години по-късно преминава в Мейн, където е капитан на отбора и учи журналистика и масмедии. През 2004 г. се завръща в България. Последователно играе за Левски, Спартак МВР и ЦСКА, а след това играе в Женева (Швейцария). Мениджърската си кариера започва в като шеф на ДЮШ на Лукойл Академик (2009г.) Към момента е треньор на БК "Рилски Спортист".
Последвай ни и в:
Facebook: bit.ly/2FJlMHl
Instagram: bit.ly/3jl8L4h
Twitter: / legendilegends
Spotify: spoti.fi/2TeTM1p
Apple Podcasts: podcasts.apple.com/bg/podcast...
Google Podcasts : podcasts.google.com/feed/aHR0...
SoundCloud: / cfcjgwgp3shy
Deezer: www.deezer.com/us/show/206787...
-
Георги Харизанов
Веселин Вълчев
Легенди / Legends
Българският подкаст

[@MrTheGRex]

В духът на празниците - пожелавам на България повече хора като Удо! Респект!

[@VOfisaBG]

Голямо уважение за Удо. Заради него се запалих да играя баскет в началото на 90-те, което пък оформи доста мои вкусове и стремежи. Помня като завари кош в двора на 138 СОУ, за да забива. Абсолютна легенда и role model.

[@Colendro]

Всички помним безкрайните му тренировки. Мълчаливо и методично, всеки ден. Пред коша.

[@bobby82isr]

Преди 15 години ,Словения беше единствената държава от бивша Югославия ,която не беше изкарвала баскетболист за НБА. Саша Воячич ,беше първият ,който проби ,и стана шампион с Лейкърс .След него бяха Горан Драгич и ,съответно Лука Дончич .И тук говорим за държава ,която никога не е предявявала баскетболни претенции ,за разлика от Сърбия и Хърватска .Преди три години станаха евро шампиони .Факт е ,че Сърбия .имаше 5 контузени титуляри, но каквото и да си говорим ,словенците спечелиха. Никой ,ама никой не си зададе въпроса ,как Словения дръпна толкова бързо ,а ние пак си кесим на едно място.Нещата са прости ..... Просто словенците си нямат Младен Младенов ,Жоро Младенов и Жоро Младен Младши .Нито пък си имат Сашо Везенков ,и Сашо Везенков младши. За футбола въобще не говорим ,щото там пък нещата вече са синът ,внукът ,зетя ....говоря за Бисер ,Боби ,Ники Михайлови и Живко Миланов .Със такива семейни династии, голям спорт ,не може да се направи .И живият пример ни го даде Светислав Пешич ,когато беше треньор на Везенков във Барселона .Именно във отбори като Реал .Барса и Макаби Тел Авив .се вижда кой ,кой е ,и там място за играчи от семейни фирми няма.

[@Colendro]

Don't get dunked on, White Boy!