Манучкината майчица - Соня Кънчева

В клипа са използвани снимки на средновековната крепост Овеч над Провадия.
Соня Кънчева/1929-2006/ научава песента от майка си - една от първите записани в радиото.

[@МистериознияМистериозников]

Неповторимо !!! Поклон !!!

[@СветозарСтоянов]

НАЙ ЛЮБИМАТА МИ НАРОДНА ПЕВИЦА .ПРЕКРАСЕН ТОПЪЛ ТОН КОЙТО САМО ТЯ ГО ПРИТЕЖАВАШЕ. ЛИЧНО ПОЗНАВАХ ДЪЩЕРЯ И ЗОРНИЧКА КОЯТО ПОЧИНА САМО НА 20 Г. СОНЯ В НЕЙНА ПАМЕТ ИЗПЯ НАЙ ХУБАВАТА СИ ТЪЖНА ПЕСЕН ЗА НЕЯ..ПОКЛОН ДЪЛБОК ПОКЛОН ПРЕД ПАМЕТА И.ДА ПОЧИВА В МИР.

[@valyabozhilova8709]

Родена е на 10 март 1929 година в Провадия, град известен с откритото селище от 4700 - 4200 година пр. Хр. Расте в среда, където народната песен е на почит - в рода й по майчина линия всички пеят, но майка й е най-добрата от тях. Загубва я рано, когато е на тринайсет години. В интервю за БНР преди години, Соня Кънчева споделя: „От мама съм запомнила около 60 песни. Близо 80 съм научила от сестра й, леля Слава. Те са раснали в село Друмево, Провадийско, така че голяма част от моя репертоар е от този край. Завърших медицински техникум във Варна и се омъжих, а докато живеех в родното село на мъжа ми - Осмар, Шуменско - работех в селската радиоуредба и често пеех. Хората обичаха да ме слушат и идваха при мен за да ми дават нови песни. Така допълних репертоара си с народни песни от Шуменския край.” „Манучкината майчица” е една от първите, които Соня записва за БНР през 1951 година - тя е любимата песен на майка й, с нея печели и първата си награда. В следващите години Соня Кънчева се премества да живее във Варна и работи като медицинска сестра. Но народната песен заема все по-голямо място в изявите й - изнася концерти, записва в радио Варна, търси нови песни и извършва сериозна събираческа дейност. Добила голяма известност, тя е назначена на работа в радио Варна, а гласът й става музикална емблема на Североизточна България. Ако трябва да посочим само една песен, с която неизменно свързваме името на Соня Кънчева, това е „Любе, любе, първо любе”. Най-голямо място в репертоара на Соня Кънчева заемат семейно-битовите и любовни песни, но не са малко и хайдушките, обредните. На слушателите у нас и в европейските страни, където гостува, допада изяществото и лекотата на изпълненията й с топъл, затрогващ глас, с неподправена мелодия и съдържателни текстове. „Блазе на тез дето се с мерак вземат, реди песента й „Теньовата стара мама”, колиба да имат - за тях е сарай, грошове да имат - за тях са жълтици”. Най-обичаните си песни Соня Кънчева събира в грамофонна плоча на „Балкантон” и албума „Завръщане към началото”, издаден от Гега ню. В предговора към плочата, писателят Борислав Геронтиев казва: „Песните на Соня Кънчева - това е неоспорим със своята достоверност и несравним с художествената си висота разказ за родния край на певицата, свят от поетични образи и човешки съдби, изпълнен с тъга, красота и радост. Бавни и тежки като ден по жътва, прелели от нежност и трогателна искреност като моминско сърце, стройни и игриви като крайпътни тополи - тези песни са побрали и запазили душевността на тихия и самовглъбен българин от равнината.” Изкуството на Соня Кънчева получава признание от публиката и специалистите. Освен златният медал от събора „Прослава на хайдушката песен” на Агликина поляна, тя има множество държавни награди, ордени, медали. Цялата й богата, разнообразна творческа дейност е пример за голяма любов към българската народна музика. Отива си от този свят на 77-годишна възраст като оставя спомена за един скромен и голям артист, книгата си с около 230 събрани и нотирани песни, стотици записи в БНР - еталон за изпълнителско майсторство.

[@Ani-ro9pg]

Уникална песен!