Соня Кънчева Теньовата стара мама

[@ЗдравкаСтоянова-е6ц]

Соня Кънчева е певицата, която слушам винаги с интерес , възхищение и преклонение . Прекрасно изпълнение!

[@dimodimo1391]

Браво на ❤❤❤🎉

[@raichopetkov170]

Много харесват тази песен

[@valyabozhilova8709]

„Душата си влагам в пеенето“ - така приживе Соня Кънчева споделя своето призвание към народната музика. А фактите са красноречиви - с изящния си, чувствен глас, тя дава нов живот на повече от 500 песни от Североизточна България (Варненско, Шуменско, Великотърновско), 270 от които са регистрирани във фонда на БНР. Музикалната ѝ памет е запазила в години тези образци, които е научила от местни гласовити певци, без да разполага с модерна звукозаписна техника. Истинска класика са песните ѝ: „Любе, любе, първо любе“, „Янкин брат Янки думаше“, „Манучкината майка“, „Теньовата стара майка“ и др. Соня Кънчева е родена в Провадия през 1929 г. Наследява музикалната дарба от майчиния род, известен с лични певици. Детските и ученическите ѝ години преминават сред песните на нивите, из двора, вкъщи, градските и гимназиалните тържества. По време на обучението ѝ в медицинския техникум във Варна, по-късно и в шуменското село Осмар, Соня Кънчева се впуска в художествената самодейност като солистка и ръководи народен хор, основан по нейна инициатива. През 1951 година е одобрена от комисия в град Преслав за записи в БНР, а след преместването ѝ във Варна, гласът ѝ зазвучава и по местното радио. Видни композитори Филип Кутев, Христо Тодоров, Стефан Кънев, Николай Кауфман обработват репертоара ѝ. В периода на усилената си звукозаписна дейност Соня Кънчева не забравя съвета на музикалния редактор от БНР Георги Бояджиев: „Соня, не учи посредствени песни. Научи се да отделяш зърното от сламата!“ През 1970 г. е назначена за солистка на Радио Варна и там разгръща своята концертна и звукозаписна дейност. През 2003 година издава книгата „Песните на моя живот“, където включва около 200 песни от личния си фонд, нотирани от нейната внучка Соня Кънчева, продължила музикантската съдба на своята баба, но като изпълнител на класическата китара. Аз наричам моята баба „мамето“, защото майка ми е починала когато съм била на три години, а батко ми - на осем. - разказва внучката. Тя пое изцяло грижата за нас двамата и ни отгледа като майка. Тя ми е два пъти майка - съдба… Беше много силен човек, сърцат. Никога не се предаваше, постоянно пееше, подготвяше песните, които трябваше да запише за БНР, БНТ, упражняваше извивките, текстовете. От нейното пеене неусетно заобичах народните песни, обичам ги до днес. Не само народната музика, а въобще музиката. Имаме записани с нея и дуети, тя пееше първи глас, аз - втори. Помня и завета ѝ, когато се насочих към музиката: „Сонче, ако не си достатъчно талантлива, по-добре не се захващай с музиката, защото това е професия, изискваща много усилия и талант. Без тях няма да успееш“. Благословен човек съм, че „мамето“ беше до мен в този живот.

[@kaloianstoinov8667]

Valja Bozhilova Уважаема,от сърце благодарим за написаното от вас за нашата любима певица.Истинска народна ДИВА, с много умиление я слушам винаги.Често се натъжавам,баща ми слушаше редовно тази вълшебна наша,българска музика. Желая здраве,щастие и спокойни дни,да се насладим на нашите славеи.Сърдечен поздрав за всички муз.почитатели -Ели(историк,филолог,гореща музикална фенка повече от 50 г.)

[@Анна-МарияКънова]

Страхотна!!!

[@mariyanayordanova5268]

Браво!

[@kaloianstoinov8667]

Соня...Кънчева,нашата обичана,колко майсторски е изпяла тази емблематична песен.Винаги я слушам с удоволствие.Да е пресветла паметта й. Поздрав за всички нейни почитатели-Ели.Варна