Можем ли да намалим с 50% употребата на химически пестициди до 2030 г.?

Можем ли да намалим с 50% употребата на химически пестициди до 2030 г. в изпълнение на стратегията "От фермата до трапезата"?
Дата: ноември 2023 г.
Акценти:
00:02:28 - Предистория на развитието на интензивното земеделие
00:06:10 - История на растителната защита - химична и биологична, появяват се и се развиват почти успоредно
00:11:30 - Промяна на биоразнообразието следствие на интензивното земеделие, необходимостта от продоволствена сигурност и дебата за бъдещето на растителната защита
00:17:50 - По какъв начин европейският Зелен пакт засяга растителната защита
00:19:50 - Концепции за интегрирана защита; източници; противоречия в терминологията
00:25:19 - Развитие на терминологията на биологичната защита
00:29:03 - Алтернативите на химичните методи за растителна защита, европейски наръчници за фермерите, примери за инструменти
00:33:59 - Български наръчник „Градинарство, свободно от химически пестициди“
00:38:14 - Магистърска програма „Екологосъобразно управление на вредители по културните растения“
00:38:40 - Какво е необходимо, за да намалим химическите пестициди - да намалим или заменим с алтернативн?
00:49:30 - Дискусия: повече за българския наръчник, хидропоника и хобиградинарство, образование в биологично земеделие, биологична защита в оранжерийното производство на Балканите
Близо 150 години човечеството разчита на помощта на конвенционалната растителна защита, за да гарантира своята продоволствена сигурност. Тя обаче оказва вредни ефекти на биологичното разнообразие и почвеното плодородие, които също са необходими условия за бъдещето на продоволствена сигурност, и не само. Според научната общност резистентността на патогените към пестицидите став все по-сериозен проблем, но още по-притеснително е, че има данни за антимикробна резистентност при заболявания на човека в резултат на употребата на определени фунгициди. Наблюдава се спад и на наличните активни вещества, които вече не се регистрират, защото не отговарят на свременните изисквания. Парниковите газове и глобалното затопляне се повлиява отчасти и от интензивното земеделие. Всичко това води до необходимостта от търсене на алтернативни решения.
В следващите три десетилетия едва ли ще заменим изцяло химичните пестициди, но все пак Европейската комисия си поставя цел да възстанови, доколкото може, екосистемите върху земеделската земя. Целта е част от Зеления пакт - в стратегията „От Фермата до трапезата“, според която до 2030 г. трябва да намалим употребата на химически пестициди до 50%, включително като ги заменим с биологични алтернативи. Новата политика подбуди тласък за създаване и развитие на нехимични методи в различните държави. Това от своя страна пък доведе до необходимостта от дефинирането им и използването на единна терминология в рамктие на Европейския съюз.
Европейската комисия е идентифицирала повече от 13000 примера от държавите членки за алтернативни методи за растителна защита. Но не всички биологични методи са нискорискови, се посочва в доклад на Европейската сметна палата.
Тъй като мненията на европейско ниво относно ефекта на алтернативните методи в растителната защита са разнопосочни, експертите констатират, че постигането на целта до 50% по-малко химични пестициди в земеделието може да се постигне с използването на устойчиви и толерантни сортове, както и на комбинация от методи за расителна защита.
Лектор на семинара:
проф. д-р Румен Томов, Лесотехнически университет
Събитието се организира от главна дирекция "Съвети в земеделието" на Национална служба за съвети в земеделието и Лесотехническия университет - София