На Какво Се Дължи Страхът От Смърт И Как Се Преодолява?

[@thespiritemperor]

Лили, а какво мислиш за страха от живота? С годините като понатрупаш повече опит с него и почваш да разбираш, че май всъщност той е нещото, от което следва да изпитваш страх, а не от смъртта. Тя се явява просто свръхзакономерен изход от безумието и безсмислието на живота и в този смисъл вече не изглежда особено страшна. 😆

[@lillymarkova]

Благодаря ти много за въпроса. Страхът от живота и смъртта са идентични. Ако живота е започнал да изглежда ужасяващо труден, неприятен и безсмислен, тук има липса на целеустременост и тотално отдалечаване от автентичната същност на човека. Когато си поставяме цели, които са в съзвучие с това кои сме и какво желаем от живота, естествения стимул към тях поражда хъса и желанието за живот и живеене. Също така тогава всъщност трудностите се явяват крайно необходими, за да надскачаме себе си и да премахваме старото и правим място за новото и пълно с желание за живот съществуване. Също както тежестите в залата за необходими, за да се изграждат нови мускулни връзки. Ако човек не се променя достатъчно и няма стимулиращи трудности, които да прескача заради желана цел, се случва това зацикляне и обезсмисляне.

[@thespiritemperor]

@@lillymarkova Като правило съм съгласен с отговора ти, но има едно голямо изключение от правилото и това сме ние, шизоидните хора 😉 Доколкото знам следваш психология в момента, така че би трябвало да си наясно за какво става въпрос. За такива като нас тази схема, която си описала в твоя отговор трудно сработва, тъй като ние винаги се намираме в класическата си роля на "шизоидно извънземно", което малко е объркало планетата така да се каже, поради което ни е доста трудно да се свържем като нормалните хора с живота и света около нас и въобще да имаме някаква нужда да се занимаваме с него, та оттам да можем да си поставяме цели в него и да ги постигаме по конвенционалния начин. Затова и изпадаме в хиперабсурдната ситуация да трябва да се занимаваме с нещо, което ни идва 100% излишно и оттам нежелано и оттам само ни натоварва психиката без да виждаме особена полза за себе си от "принудителното" си участие в тази доста чужда за нас игра ☹️ Как би следвало да се процедира в такава ситуация според теб? Май сме се матирали брутално или поне така ми изглежда на мен 😂

[@lillymarkova]

О да, напълно те разбирам и дори без психологията. Това шизоидно състояние, което описваш е съвсем естествено за мнозина хора на земята и то е такова поради голямата отдалеченост от личността на самия човек. Когато се работи за свързване с истинската същност и идентичност се наблюдава огромно изменение във възприятията и усещанията за света. Изборите се променят и погледа също. Както знаеш обаче психичните разтройства се предизвиква от дадена травма, било то преди, по време на или след нашето раждане. Някои травми дори ни се предават от поколения назад в рода ни. Когато се работи с тази травма, вече малко по малко започва стартирането на свързване с нашата автентичност. Това обаче е дълъг период и не става с магическа пръчка, и изисква големи усилия и желания. Все пак нашето ДНК и клетки носят тези травми и промяната във физическото тяло изисква време.

[@КатяПавлова-ъ1к]

❤❤❤

[@lillymarkova]

❤️❤️❤️

[@maevawanderer2136]

Лили, супер ведеа правиш винаги. Страхотно излъчване имаш и с удоволстивие те гледам. Аз имам следният въпрос: Страх от осакатяване или болест, която ще ограничи възможностите ти за пълноценен живот спада ли към тази категория?

[@lillymarkova]

Благодаря ти много! Чудесен въпрос. Страховете спадат към една друга категория и понякога те дори могат да са наследени. Например, някой в рода да е имал подобно преживяване и тъй като то е оставило травма в генетичния код да е достигнало до теб през ДНКто. Можеш да разпиташ роднините си за подобни казуси, както и да видиш дали в миналото ти се е случвало нещо, което да събуди този страх. След като го откриеш тогава почва работата с него и изправянето лице в лице. От там вече ще излязат и по-дълбоките причини, в които се корени страха.

[@maevawanderer2136]

@@lillymarkova Много Благодаря! ❤

[@lusilusi5455]

Здравейте майка ми почина преди четири месеца на рождения си ден ,аз не мога да преодолея загубата всеки ден плача много ми липсва не мога да си отговоря защо се случи лекарите я объркаха обвинявам се,че не можах да и помогна

[@lillymarkova]

Здравей, това страдание сега е напълно нормално и при всеки е различен периодът на траур. Дай си колкото време ти е необходимо да страдаш и да преживяваш загубата. Да си отиде родител е най-тежкото преживяване. Дори и да е била “очаквана” смърт пак е толкова трудно. Важното е да имаш други близки около теб сега, които да те подкрепят и обичат!

[@SweetCandy379]

Съвсем не от любопитство го гледам 😅При мен по скоро е страх от смъртта като цяло, от неизвестността, този край на съзнанието. Проявява се като натрапчиви мисли, които не ми дават мира и честно казано ме изморява, и се появяват във всякакви ситуации - когато си лягам, когато съм сред хора, когато се забавлявам, когато се возя в кола, когато чистя/готвя и т.н.

[@lillymarkova]

Колко често правиш промени и като цяло приемаш ли промените лесно? Също това е свързано и с контрола, който искаме да имаме във всяка една ситуация, да “знаем” дори това което няма как да знаем. Успяла ли си да уловиш и кога проявяваш този контрол?

[@SweetCandy379]

Благодаря за отговора ❤ накара ме да се замисля за доста неща. @@lillymarkova

[@lillymarkova]

Видеото за адикциите също има косвена връзка с тази тема, така че ви го оставям и него тук: kzbin.info/www/bejne/opPFg3yCarWMjpo

[@Rosen-mz4yh]

А вие какво искате да кажете че нямате изобщо никакъв страх от смъртта ли? Нещо не ми се вярва

[@lillymarkova]

Страхът от смъртта даже е нужен и всеки го има и както казах в началото е съвсем нормален и естествен. Точно благодарение на него се ражда хъса за живот и живеене и съществуване. Аз както всяко друго човешко същество го имам както за моя, така и за живота на близките ми, и това ми напомня колко са ми ценни те и всичко около мен, и как е важно да не оставям дните да ми се изплъзват, а да взимам максимума от тях. Благодаря за въпроса! Също страхът от смъртта е и страх от промяна, нормално е да се страхуваме от промяна, защото тя е неизвестна, понякога болезнена, често бъркаме в началото, и това са едни напълно натурални и човешки процеси.

[@Rosen-mz4yh]

@@lillymarkova И Аз благодаря за отговора да съгласен съм добре казано!