Някога четях по задължение Ив. Вазов - "Криво разбраната цивилизация ". После ме заставяха и Алеко Константинов - " Пази Боже сляпо да прогледа " " Бай Ганьо ", също и Любен Каравелов - " Мамино детенце". Слушах, изпънявах , анлизи писмени правех и изпити сдавах - по задължение без желание и без възражение с ясното съзнание , че за какво ще ми всичкото това. И ТЕ ТИ ГО НА , дойде време да го осъзная и разпозная , четеното нявга, че и преди и сега за буржоазията смисъл за МОРАЛ, СВЯН, ЧЕСТ, РЕЛИГИЯ, БОГ и ДУША НЯМА а има само едно ИМАНЕТО на всяка цена, а хората, те са инструмент и средсво за постигането на тази им цел.